На територията на община Велинград се намират общо 15 училища и 8 детски градини. 8 от учебните заведения са в града, а 7 в населени места извън него. При детските градини съотношението е 5 в града и 3 в селата.
По данни на Дирекция „Хуманитарни и социални дейности – образование и култура” към Общинска администрация (ОА) общият брой на учителите само в общинските училища е 360 (189 във Велинград и 171 в другите населени места). Към тях се прибавят и 6 учители към ЦЛРП, но в този брой не влизат педагозите от двете държавни училища – ПГИТ „Ал. Константинов” и НПГГС „Христо Ботев” (общо около 70 учители) и ЦСОП във Велинград (бившето ПУ „Драган Манчов”) с 23 души педагогически персонал, включващ ресурсни учители от Велинград и Ракитово.
В детските градини работят общо 85 учителки (59 във Велинград и 26 извън него). Така общият брой на всички учители в община Велинград в общинските училища, детските градини и ЦЛПР става 451. Ако се прибавят и педагозите от двете държавни училища и ЦСОП, числото на учителите нараства до 544. На фона на общия брой учители в област Пазарджик, който е 3461, в нашата община работят около 16% от всички педагогически специалисти.
Наблюдава се обаче една тревожна тенденция, която е характерна и за цялата страна. Почти половината от учителите са на възраст между 50 и 60 години, което означава, че в близките 10 години ще се пенсионират голяма част от тях и ще настъпи сериозен проблем с намирането на техни заместници. За община Велинград това се отнася за около 200 учители! Възможността за ранно пенсиониране на учителите (58 г. при жените и 61 г. при мъжете) също може да усложни ситуацията, ако част от педагозите се възползват от това свое право. Като се добави и намалелият интерес у младите хора към учителската професия и изучаването на педагогически специалности през последните години, се очертава доста тежка картина за бъдещето в образователната система като цяло. Засега от МОН не се прави достатъчно за справяне с този проблем и насочването на повече млади педагози към образователната система. Като изключение могат да се отбележат фактите, че периодично от 2017 г. всяка година се вдигат с 10-20% учителските заплата. Освен това от януари 2019 г. стартовата заплата на млад учител ще стане 920 лв. и това донякъде може да насочи млади педагози към училищата, но само това дали ще бъде достатъчно?
Някак встрани остават натрупани от години проблеми, които също влияят за отлив от учителската професия и намаляване на нейния престиж. Само се говори за демографска криза, за намаляващия брой на учениците и свързания с него делегиран бюджет, който показва все повече недостатъци. А в същото време се засилва бюрокрацията в училищата с прекалена бумащина, която постепенно превръща учителите в чиновници, занимаващи се прекалено с документи и трупане на излишна информация. Те все по-малко са преподаватели, работещи с деца и млади хора. Странични и допълнителни ангажименти отнемат от времето за същинската работа на учителите да обучават и възпитават учениците. Някои странни нововъведения и изисквания в Закона за предучилищното и училищно образование (ЗПУО) също поставя учителите в различни деликатни и направо неудобни ситуации, превръщайки ги в буфер между образователната система и претенциите на някои родители, които търсят проблемите в незнанието и възпитание на децата си единствено в учителите. Борбата е насочена към привличането на повече ученици за сметка на доброто обучение и възпитанието. Всичко това неминуемо води до спад в качеството на образованието и отново всички насочват недоволството си към учителите.
Ясно е, че без учители образованието е обречено. И е добре да се запитаме дали е възможно до 10 години да се намерят около 30 000 учители за училищата и детските градини. Толкова ще са необходими да заместят онези, които вече са приключили с професията, изграждаща характери и личности.
Георги Дишлянов