Една мечка се катери по едно дърво. Стига до половината, пада, пак започва да се катери, пак пада и така много пъти. Горе на дървото стои гаргата и я пита защо продължава да го прави. “Искам да стигна на върха и да ям круши!”, отговаря мечката. “Как ще ядеш круши, като това е топола?”, смее се гарванът. “Знам, че е топола, аз крушите сама си ги нося!”, отвръща мечката.
“Ето това е човекът! Важно е какво ще направиш, когато стигнеш върха - дали ще продължиш нагоре или надолу.” Така започна срещата на поета Недялко Йорданов с почитателите на неговата разпознаваема и обичана поезия във Велинград. Домакин бе болница “ВИТА”, чийто директор д-р Крантев определи датата 28 ноември като голям празник заради госутването на “един велик поет от нашето съвремие”. Увлечени в ежедневието, повече се грижим за телата си, но има и хора като Недялко Йорданов, които са целите дух и емоции и лекуват душите ни, каза д-р Крантев. В отговор поетът определи своя домакин като “голяма личност” и благодари за поканата.
В препълнената зала на болница “ВИТА” Недялко Йорданов изнесе авторски рецитал. И ако някой има съмнения, че в днешно време десетки хора биха слушали стихове повече от час, то трябва да присъства на рецитал на автора на “Не остарявай, любов”. На 78 години - “на възрастта на Гьоте и от Вазов по-стар”, той продължава да владее и да вълнува аудиторията, продължава да пее, шегувайки се, че не е поет китара, а поет с китарист (композитора Хайгашот Агасян), продължава да създава стихове, с които разказва своите мъдри истории за любовта.
“Много интересна нещо е човешката възраст. На 16 г. класната ми изглеждаше като баба, а беше на 31 г. На Христовата възраст - 33 г., си казах, че повечето живот вече е минал и написах най-отчаяните си песни. На 50 г. смятах, че всичко свърши, а на 60 г., че всичко сега започва.” След това откровение Н. Йорданов рецитира стихове, които е написал през последните 3 г., които е преживял само по болници и е издържал 4 операции. И точно в тези стихове е събрано огромно желание за живот, топла обич към внуците тук и в чужбина с молба “Млади българчета, потърпете поне още малко”, болка за “моята малка България - мойта голяма тревога”, съпричастност към “партията” на старите момчета. “Времето вече е злато”, споделя днес Н. Йорданов и пише стихове за сребърната любов, изповед пред Левски, песен за Коледа и повтаря “Не ми се умира”...
Рециталът завърши с младежките стихове на познатия на поколения читататели Трендафил Акациев. И с десетки книги, протегнати за автограф от любимия поет Недялко Йорданов, който подари на велинградчани един час топло човешко общуване - нещо, което днес е по-ценно от всичко.
Елена Баева