Велинград, нашият прекрасен град, в който повече от 20 години съществува Дом за стари хора „Ела“, намиращ се на спирка „Финансовото“ в кв. Каменица. Шофьорите на колите намаляват без да има означения, защото пресичат хора с бастуни и без бастуни, но всички в напреднала възраст и побелели коси. Хора като нас, но с една обща съдба. Всички те са лишени от най-милото – родното огнище. Причините са различни: деца, заминали в чужбина, семейни дразги, младите трябва да работят и при днешните обстоятелства и забързания живот възрастните хора са жертвата. При нас те намират своя втори дом, тук те са обгрижвани, нахранени, изкъпани и изпрани.
Дали това е достатъчно на всеки човек? Не, разбира се! В мислите и сърцата си те са там, в родния дом, мислят за домашната трапеза, за близките и го разказват често със сълзи на очи. Особено трудно преживяват големите празници – Коледа, Нова година, Великден.
Понякога по коридорите се чуват детски гласове – дошли са правнуците, идват синове и дъщери с пълни чанти, бързат да стоплят самотните сърца. Има и такива, при които идват рядко или никога, съдбата е отредила най-лошото.
Пиша тези неща не за съчувствие, а защото с радост ще кажа: „И във Велинград има добри хора“. Няма да споменавам имена. Празниците са събудили в тях изконните човешки качества: доброта, щедрост и човеколюбие. Приготвяйки домашната празнична трапеза, не забравиха и хората от старческия дом. Много семейства с най-топли чувства предоставиха капами, баници, питки, кебапчета и кюфтета. Не ни забравиха и от дружество „Светлина“ с многобройните подаръци в Коледната празнична вечер. Давайки всичко това от своята трапеза, те не само нахраниха, но стоплиха душите и сърцата на възрастните хора, показаха, че не са забравени.
Благодарим ви, добри хора! Благодарността не е само от потребителите, а и от ръководния и помощния персонал на Старчески дом „Ела“. Нека във вашите домове да има мир, благоденствие и много, много здраве. Вие сте прекрасен пример за семействата и за младите хора в тях и нека да даде Бог и те да станат добри и достойни хора.
С уважение: Николина Малчева, мед. сестра в ДСХ „Ела“