В бр. 6 на в.”Темпо” е поместена статията на Георги Дишлянов, озаглавена „Невинни жертви без съд и присъда”. Ние, членовете на дружеството за „Защита на Родопите”, я обсъдихме и изказваме нашите съчувствия към близките на семейство Колчагови и всички убити в дните след 9 септември 1944 г.
За читателите на в. „ВТН” ще допишем:
В своите книги проф. Тодор Балкански е записал, че след 9 септември 1944 г. са убити:
- от с. Лъджене: Борис Г. Попов - търговец; Любчо Ас . Джамбазов – ученик, убит 1946 г.; Иван Ст. Димитров (в служба ЕСГРАОН Велинград не открихме данни за лице с това име, жител на Лъджене от 1900 г. до 1940 г.); Тодор Спасов Димитров и Милуш Иванов Колчагов – общо 5 души.
С присъда от 26 март 1945 г. е осъден на смърт и убит Тодор Стойчев Пенкин на 51 г. от с. Лъжене, бивш адютант на военно-полицейската дружина в с. Лъжене.
- от с. Чепино: Георги Божилов и Тодор Шейнов – общински полицаи в с. Чепино, Асен Николов Велев – земеделец, Атанас Кулинчев и Георги Колчагов – общо 5 души.
- от с. Каменица: Никола Павлов Пендаров, кмет на с. Каменица; Коста Димитров Пашов – горски; Ангел Георгиев Гончев – участвал в сражението на Милеви скали; Илия Гешев – школник във военното училище; Христо Дим. Поп Манов (убит 10.02.1946 г.); ген. Асен Каров – началник на военно-полевия съд в София (осъден от Народният съд на смърт на 2.02.1945 г. Убит на 15.03.1945 г.) – общо 6 души.
Първи състав на Пловдивският народен съд (Д.в. бр.158 от 1945 г.) осъжда на смърт Иван Ангелов Боюклиев на 38 г. от с. Лъджене, Сали Ахмед Иманов на 27 г. от с. Корова и Тодор Георгиев Тодоров о. з. подпоручик от с. Лъджене.
На 26 март 1945 г. шести състав на Народния съд в Пазарджик осъжда на затвор още 12 жители на Чепино, Лъджене, Каменица и Драгиново. Това са издирените жертви през 1944 и 1945 г. от с. Лъджене, Каменица, Чепино и Корова.
В антифашистката борба загиват 37 души от Чепинско: Иван и Любен Кръстини, Чудомир Дим. Кантарджиев, Никола Г. Ихтимански, Васил Ил. Сотиров, Вела Пеева, Стойо Калпазанов, Ангел Чопев, Заварин Горанов, Никола Божанов, Кръстю Пеев, Стефан Добрев, Тодор Ат. Стайков, Христо Г. Овчаров, Стефан Хр. Попов, Петър Ат. Савов, Цветко Ник. Велев, Георги Лагадински, Никола Манолов, Тодор Узунов, Димитър Белев, Христо Цв. Велев, Иван Узунов, Мустафа Лютов. На 4 септември 1944 г. на връх Милеви скали са убити: Методи Шаторов, Атанас Воденичаров, братята Иван и Атанас Г. Маврикови, Никола Ив. Бандаков, Иван Ат. Бандаков, Христо Дрънков, Никола Ив. Алексиев, Тодор Г. Пухалев, Тодор Ник. Пухалев, Христо Петров Дрънков, Симеон Минчев Фисински – 12 души. На 20 септември 1944 г. в Пазарджишката болница умира раненият на Милеви скали, Христо Петров Боянов. Техните имена са изписани на паметника на съпротивата, където са положени и техните кости през 1976 г.
Едните обявяваме за жертви, а другите какви са...? От тези страшни години изминаха 75 години. За техните близки скръбта по тях никога няма да изчезне.
Никола Делиев