Години наред посещавам Белодробната болница във Велинград. Всъщност живея близо до други две белодробни болници – в Искрец и Роман, които добре познавам, но във Велинград има гъста борова гора, прекрасен и квалитетен персонал и богата, модерна физиотерапия. Вече съм 77-годишна жена и ако все още ме има на тази земя, определена заслуга има болница „Св. Петка Българска“ Велинград. Лекувам ХОББ и редица други болести, но все още нямам астма. В момента тук е пълно с болни хора за продължително долекуване. Имам правомощия и са ми делегирали права да говоря от името на всички пациенти.
Болницата се намира сред прекрасна борова гора на 4 км от гарата. В нея всичко е подредено с вкус и отговорност. Екстериорът около болницата внушава уважение към пациентите – много пейки и беседки, прекрасни алеи с многоцветни и благоуханни рози, други цветя, фонтанчета с водичка, указателни табели, паркоместа за колите на болните.
Вътре в болницата интериорът говори за загриженост към пациентите. Стаите са заредени с нови легла и матраци, навсякъде има санитарен възел, телевизори и хладилни шкафове. По коридорите цари тишина и спокойствие.
С особена загриженост ръководството на болницата е подходило към лечебните процедури. Има богато обзаведена физиотерапия с нова, модерна апаратура – биотрон, ултразвук, инхалация и интерферентен ток, за ставни заболявания – магнитно легло, магнитна липопреса, УВЧ. Осигурен е лечебно-физкултурен кабинет, масажно легло и масажен дюшек. Тук се прави и детоксикация, луга, шиацу, боди масаж. Цялата тази апаратура се зарежда от изключително отговорни момичета: Мима, Лиляна, Павлинка, Нели и Атидже. Сноват като пчелички напред, назад и нямат време са отдъхнат от многото пациенти. Въвели са почасов порядък и спазването на дисциплината е задължително условие. Чест им прави, че тези момичета лекуват и с усмива, и с добро отношение, което внушава доверие у болните.
В болницата има прекрасен отдел за водолечение със сауна и 4-камерна вана, както и хидравлична, а също и външно-тренировъчна база на открито. Има и обща инхалационна здала – една от най-добрите в страната, която работи с много хубави масла и подобрява дихателния процес у пациента.
Непосилен труд полага Надка Гугалова, която отговаря за апаратурата за костно-ставния апарат. Не зная на каква позиция и назначена, но тя е навсякъде. Нейна грижа е и библиотеката. Изключително тиха ,скромна и загрижена, тя обича да работи много, но да е в сянка. Подобна е позицията и на Мариянка. Тя е момиче за всичко в болницата, но е медицинска сестра. Особено високо уважение заслужават медицинските сестри Сийка Палова и Велка Ананиева. И двете са много отговорни и работят ли с пациент, довеждат нещата докрай. В тях е притаен исконен майчин инстинкт към болния. С усмивка и загриженост ти обясняват нещата и до изписване следят състоянието ти.
Не мога да подмина д-р Ардински, д-р Ямакова, д-р Динкова. Изключително квалитетни специалисти, те никога не бързат, когато преглеждат и напътстват пациенти. Винаги с уважение и грижа се отнасят към болния. Ключов фактор в болницата е гл. сестра Н. Маринкова, която движи цялата организация в лечебното заведение.
Управител на болницата е д-р Цветан Дафов. Определено негова е заслугата все още болницата да работи. Не зная как се справя с тежките задачи, но може би този сравнително млад и амбициозен доктор е виртуоз, щом нея я има. Не достигат лекари, мед. сестри и друг персонал. Затова служителите съвместяват различни дейности и са на ръба на изтощението. Болницата е във финансов и психически колапс. Не достигат финансови средства, лекарите са срамуват, че не могат един сироп за кашлица да дадат на пациента. Идват на дежурства, никой не им плаща превоза, а болницата винаги е пълна с болни хора за долекуване.
Къде е Министерството на здравеопазването? Къде е господин Ананиев? Наясно ли сте, господин Министър, че тази богата база а лечение на болната ни нация трябва да функционира нормално? Елате и вижте какви факири са готвачките С много беден оклад, макар повечето постничко, те готвят фантастично. Главен готвач е Емилия, но в екип с Албена, Данчето, Севда и Кичка хранят болните хора. Чест им прави, че от скромни продукти хранят толкова хора. Заслужават уважение санитарките Мария Пухалева, Ружка, Зелма и Ема. Техните стаи блестят от чистота и ред. Не искам да подмина огнярите Николай Димитров и Александър Каров. Съвестно се стараят добре да затоплят стаите, навреме осигуряват топлата вода. Особена почит изпитвам към Айша, касиерката в болницата. Работи с пари, а е принудена да изслушва пациентите с некасаещи нея оплаквания.
Няма как да зная какви грижи полага Община Велинград за тази болница. Едно само знам. Болница „Св. Петка“ трябва да съществува, трябва да работи, необходима й е добра финансова помощ, за да не поставя ръководството на болницата на колене. Надявам се, че там Горе, в Министерството, ще се замислят, че и малките и болни хора ги избират и трябва да направят всичко необходимо, за да не се допуска богатата лечебна апаратура да прашасва, а да лекува пациентите на България.
Илинка Димитрова, Ботевград