100 години читалище „Просвета” - свързани с корените и устремени в бъдещето
Публикувано на 07 May 2019 09:26
“Та ти казвам, българино! Кай се, кай се в своето читалище. Себе си занеси там, детето си. И детето на детето си. И посвети го в наука и култура, понеже читалището, после църквата, е твоят храм. И го почитай!”
Годината е 1919, датата 9 януари. В с. Костандово, Пещерска околия, родолюбиви, ентусиазирани и жадни за знания учредяват една нова народно полезна организация, а именно читалище. Наричат го “Просвета”, за да се опази българското съзнание и да се възражда българският дух. Чуха се речите на Петър Цветков, Костадин Трендафилов Кадинов, Иван Попов и Йордан Янков. След като изслушаха речите,събранието реши:
1. Дава съгласието си за откриване на Народно читалище под името „Просвета”.
2. Избира за Председател на Настоятелството Петър Иванов Цветков, за заместник Йордан Янков.
3. За секретар-деловодител Костадин Триндафилов Кадинов.
4. Касиер Стоимен К. Чолев.
5. Библиотекар Иван Попов.
6. Съветници: Тодор Банчев, Тодор Думков,
Атанас Келчев, Костадин Цариградски и Исмаил Имамов.
На 9 ноември същата година се открива тържествено читалнята, като за целта бяха поканени гости от съседните села Дорково, Ракитово и Лъджене. Най-характерната отличителна черта на библиотеката днес е, че това е една демократична институция за достъп до информационните ресурси и услуги. През годините са набавени над 12 000 библиотечни документи. От 2014г. благодарение на Общинския съвет и кмета Любомир Петков читалището получи средства и закупихме софтуер за библиотеката.
Читалището с партньор фондация “Градивност” участва по проект „Създаване на устойчиви механизми за овластяване на уязвими групи в сферата на ръчното творчество", който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., като направихме изложба с фирма „Хемус” в лятната резиденция на английското посолство с посланик Ема Хопкинс. Целта на това събитие бе да представи този работещ и уникален проект не само за мащаба на Европа, но и на световно ниво.
В 100-годишната история на читалището дейността е била разнообразна: библиотечна, художествена самодейност, театрален състав кинопрожекции, изложбена дейност, чествания и концерти. Различни са и съставите: битов хор, вокална група, детска певческа група, танцов състав и прерастване през 1975г. в ансамбъл за изворен фолклор „Бояна”с неизменен ръководител Митко Карабельов. За ръководителя, хореографа, корепетитор и главен художествен ръководител на ансамбъла за изворен фолклор „Бояна”спокойно може да се каже и потвърди, че той е един от най-добрите специалисти по автентичен фолклор не само в Пазарджишка област. През м.октомври 2014г. Международната организация за народно изкуство за фолклор (ИОФ) Общество за фолклор с председател академик Крум Георгиев удостовериха със сертификат АИФ „БОЯНА” с категория Представителен. А под ръководството на Митко Карабельов и акад.Крум Георгиев през 2000 г. в Закопане, Полша ансамбълът спечели второто място, „Сребърна брадва” и „Сребърен чан”.
С особено чувство на почит и признание ще спомена имената на Фатма Лещарова и Фатма Балиева, като Лещарова многократно бе канена да участва като изпълнител в ансамблите „Пирин” и „Филип Кутев”. Ати Молова бе рекламно лице на фестивала в Копривщица, като постоянно бе въртян клип по БНТ с нея. След като бе и в “Гласът на България” по БТВ,а после и в Сандански „Пирин фолк” фондацията на Елена Костова я нарече „Гласът на Родопите”. Искам да отбележа ,че благодарение на Анета Иманова ансамбълът за изворен фолклор „Бояна” успя да направи музикален филм.
Три пъти участие на АИФ ”Бояна” в предаването на „СКАТ” „От българско по-българско”. Три пъти участие на ансамбъла с група студенти от Лосанжелийския университет, водени от доцентите Цветанка и Иван Варимезови, преподаватели по народно и хорово пеене и балканска музика. Гостували са ни групи от Маастрихския университет в Холандия, също така и групи от Япония.
17 юли 2016 - Посрещане на английски и френски туристи в килимарския цех и фолклорна програма в читалището, изнесена от самодейци от АИФ „Бояна”.
Групи от ЮЗУ Благоевград с преподаватели Бинка Добрева и доц. Георги Гаров хореограф.
Среща на АИФ „Бояна”с проф.Стефан Драгостинов в читалището.
Участие на АИФ „Бояна”на Цигов чарк на преподаватели на световна екологична организация за свободен живот.
18-19 май 2016 г. с участието на читалището бе реализиран проект между БНТ-Пловдив и читалището за направа на рекламно предаване за Костандово с цел туризъм - „Пътувай с БНТ-2”.
20.02 .2017г. – посещение на секретаря Пламен Киселов във фирма „Хемус” - килимарски цех за среща с фондация „Америка за България” за съвместни проекти, както и търговски представители на американското министерство за търговия.
19 май 2017г. – по предложение на Читалищното настоятелство във връзка с 70 годишен юбилей и 50 години творческа дейност министърът на културата Боил Банов награди Никола Янев–Чоли с грамота, почетно звание „Златен век” и печат на цар Симеон Велики.
13 юли 2017 г.– среща в читалището с доц.д-р Вихра Баева от БАН - Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей относно предания и легенди от Костандово. Участие на секретаря Пламен Киселов в ТВ предаване ”Шарената черга” по „Деймос” ТВ.
Участие на секретаря в предаване на „Деймос ТВ” за проблемите и изграждане на музейна обществена колекция.
26-28 март 2018г. писане и шарене на великденски яйца в читалището, съвместно с исторически музей Велинград и ученици от ОУ „Неофит Рилски”.
През 2012 г. бе санирана сградата на читалището по проект с Общината и фонд „Козлодуй”.
През 2016 г. от училището бе пренесена музейната сбирка в сградата на читалището, която за съжаление още не е дооформена поради липса на средства.Тук трябва да благодарим на археолога Величка Мацанова от Дорково.
Групата за стари градски песни „Евридика” си намери своя Орфей в лицето на маестро Никола Янев-Чоли. ГСГП”Евредика” при НЧ „Просвета-1919” гр. Костандово се ръководи от Н. Янев от м.февруари 2005 г. Досега групата има над 196 участия във фестивали, концертни изяви и тържества. В групата участват 6 жени със съпровод на акордеон. Репертоарът е разнообразен и надхвърля 100 песни, като част от тях са авторски. Групата има издаден компакт диск с 19 песни. Солистката на групата Лимонка Кирева винаги печели призови места на фестивали и конкурси.
Но когато дейността на едно читалище е с почти продължителността на един човешки живот, то равносметката е белязана с присъствието на хората, от онези - първите, сложили началото, до последните, вървящи по техните стъпки. Не е възможно да изброя имената на всички самодейци, преминали през читалищната сцена, изиграли едни от най-хубавите роли, съперничили на професионалните актьори, но искам да отдам заслужена почит към онези, които вече не са сред нас и да благодаря на всички вас, които не щадяхте своето време и сили, неплатен творчески труд, много безсънни нощи в името на читалищното дело. Тук искам да отбележа и дарителството, което се случва в читалището ,като споменем имената на депутатите Славчо Велков, Йордан Младенов, Сергей Кичиков, на съгражданите Нури Фотенлиев, Стоян Спасов. Дарение на книги - Мария Бозова, Пламен Киселов, Никола Янев-Чоли, Елена Баракова, Мария Стоилова, Симеон Спасов и др.
Благодаря на всички Вас, самодейци и на вашите семейства за участията, подкрепата и доверието към народното огнище, към културната памет, младостта и творчеството. Благодаря Ви, че поддържахте жив огъня, запален преди 100 години и нека този огън да гори и през идните столетия.
Поздравявам всички творчески колективи - ученици и възрастни, с пожелание за здраве, щастие и много успехи на читалищната сцена. Да извисяваме българския национален дух, за да има българско, докато свят светува; за да я има България. Честита 100 годишнина!
Пламен Киселов, секретар
Годината е 1919, датата 9 януари. В с. Костандово, Пещерска околия, родолюбиви, ентусиазирани и жадни за знания учредяват една нова народно полезна организация, а именно читалище. Наричат го “Просвета”, за да се опази българското съзнание и да се възражда българският дух. Чуха се речите на Петър Цветков, Костадин Трендафилов Кадинов, Иван Попов и Йордан Янков. След като изслушаха речите,събранието реши:
1. Дава съгласието си за откриване на Народно читалище под името „Просвета”.
2. Избира за Председател на Настоятелството Петър Иванов Цветков, за заместник Йордан Янков.
3. За секретар-деловодител Костадин Триндафилов Кадинов.
4. Касиер Стоимен К. Чолев.
5. Библиотекар Иван Попов.
6. Съветници: Тодор Банчев, Тодор Думков,
Атанас Келчев, Костадин Цариградски и Исмаил Имамов.
На 9 ноември същата година се открива тържествено читалнята, като за целта бяха поканени гости от съседните села Дорково, Ракитово и Лъджене. Най-характерната отличителна черта на библиотеката днес е, че това е една демократична институция за достъп до информационните ресурси и услуги. През годините са набавени над 12 000 библиотечни документи. От 2014г. благодарение на Общинския съвет и кмета Любомир Петков читалището получи средства и закупихме софтуер за библиотеката.
Читалището с партньор фондация “Градивност” участва по проект „Създаване на устойчиви механизми за овластяване на уязвими групи в сферата на ръчното творчество", който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г., като направихме изложба с фирма „Хемус” в лятната резиденция на английското посолство с посланик Ема Хопкинс. Целта на това събитие бе да представи този работещ и уникален проект не само за мащаба на Европа, но и на световно ниво.
В 100-годишната история на читалището дейността е била разнообразна: библиотечна, художествена самодейност, театрален състав кинопрожекции, изложбена дейност, чествания и концерти. Различни са и съставите: битов хор, вокална група, детска певческа група, танцов състав и прерастване през 1975г. в ансамбъл за изворен фолклор „Бояна”с неизменен ръководител Митко Карабельов. За ръководителя, хореографа, корепетитор и главен художествен ръководител на ансамбъла за изворен фолклор „Бояна”спокойно може да се каже и потвърди, че той е един от най-добрите специалисти по автентичен фолклор не само в Пазарджишка област. През м.октомври 2014г. Международната организация за народно изкуство за фолклор (ИОФ) Общество за фолклор с председател академик Крум Георгиев удостовериха със сертификат АИФ „БОЯНА” с категория Представителен. А под ръководството на Митко Карабельов и акад.Крум Георгиев през 2000 г. в Закопане, Полша ансамбълът спечели второто място, „Сребърна брадва” и „Сребърен чан”.
С особено чувство на почит и признание ще спомена имената на Фатма Лещарова и Фатма Балиева, като Лещарова многократно бе канена да участва като изпълнител в ансамблите „Пирин” и „Филип Кутев”. Ати Молова бе рекламно лице на фестивала в Копривщица, като постоянно бе въртян клип по БНТ с нея. След като бе и в “Гласът на България” по БТВ,а после и в Сандански „Пирин фолк” фондацията на Елена Костова я нарече „Гласът на Родопите”. Искам да отбележа ,че благодарение на Анета Иманова ансамбълът за изворен фолклор „Бояна” успя да направи музикален филм.
Три пъти участие на АИФ ”Бояна” в предаването на „СКАТ” „От българско по-българско”. Три пъти участие на ансамбъла с група студенти от Лосанжелийския университет, водени от доцентите Цветанка и Иван Варимезови, преподаватели по народно и хорово пеене и балканска музика. Гостували са ни групи от Маастрихския университет в Холандия, също така и групи от Япония.
17 юли 2016 - Посрещане на английски и френски туристи в килимарския цех и фолклорна програма в читалището, изнесена от самодейци от АИФ „Бояна”.
Групи от ЮЗУ Благоевград с преподаватели Бинка Добрева и доц. Георги Гаров хореограф.
Среща на АИФ „Бояна”с проф.Стефан Драгостинов в читалището.
Участие на АИФ „Бояна”на Цигов чарк на преподаватели на световна екологична организация за свободен живот.
18-19 май 2016 г. с участието на читалището бе реализиран проект между БНТ-Пловдив и читалището за направа на рекламно предаване за Костандово с цел туризъм - „Пътувай с БНТ-2”.
20.02 .2017г. – посещение на секретаря Пламен Киселов във фирма „Хемус” - килимарски цех за среща с фондация „Америка за България” за съвместни проекти, както и търговски представители на американското министерство за търговия.
19 май 2017г. – по предложение на Читалищното настоятелство във връзка с 70 годишен юбилей и 50 години творческа дейност министърът на културата Боил Банов награди Никола Янев–Чоли с грамота, почетно звание „Златен век” и печат на цар Симеон Велики.
13 юли 2017 г.– среща в читалището с доц.д-р Вихра Баева от БАН - Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей относно предания и легенди от Костандово. Участие на секретаря Пламен Киселов в ТВ предаване ”Шарената черга” по „Деймос” ТВ.
Участие на секретаря в предаване на „Деймос ТВ” за проблемите и изграждане на музейна обществена колекция.
26-28 март 2018г. писане и шарене на великденски яйца в читалището, съвместно с исторически музей Велинград и ученици от ОУ „Неофит Рилски”.
През 2012 г. бе санирана сградата на читалището по проект с Общината и фонд „Козлодуй”.
През 2016 г. от училището бе пренесена музейната сбирка в сградата на читалището, която за съжаление още не е дооформена поради липса на средства.Тук трябва да благодарим на археолога Величка Мацанова от Дорково.
Групата за стари градски песни „Евридика” си намери своя Орфей в лицето на маестро Никола Янев-Чоли. ГСГП”Евредика” при НЧ „Просвета-1919” гр. Костандово се ръководи от Н. Янев от м.февруари 2005 г. Досега групата има над 196 участия във фестивали, концертни изяви и тържества. В групата участват 6 жени със съпровод на акордеон. Репертоарът е разнообразен и надхвърля 100 песни, като част от тях са авторски. Групата има издаден компакт диск с 19 песни. Солистката на групата Лимонка Кирева винаги печели призови места на фестивали и конкурси.
Но когато дейността на едно читалище е с почти продължителността на един човешки живот, то равносметката е белязана с присъствието на хората, от онези - първите, сложили началото, до последните, вървящи по техните стъпки. Не е възможно да изброя имената на всички самодейци, преминали през читалищната сцена, изиграли едни от най-хубавите роли, съперничили на професионалните актьори, но искам да отдам заслужена почит към онези, които вече не са сред нас и да благодаря на всички вас, които не щадяхте своето време и сили, неплатен творчески труд, много безсънни нощи в името на читалищното дело. Тук искам да отбележа и дарителството, което се случва в читалището ,като споменем имената на депутатите Славчо Велков, Йордан Младенов, Сергей Кичиков, на съгражданите Нури Фотенлиев, Стоян Спасов. Дарение на книги - Мария Бозова, Пламен Киселов, Никола Янев-Чоли, Елена Баракова, Мария Стоилова, Симеон Спасов и др.
Благодаря на всички Вас, самодейци и на вашите семейства за участията, подкрепата и доверието към народното огнище, към културната памет, младостта и творчеството. Благодаря Ви, че поддържахте жив огъня, запален преди 100 години и нека този огън да гори и през идните столетия.
Поздравявам всички творчески колективи - ученици и възрастни, с пожелание за здраве, щастие и много успехи на читалищната сцена. Да извисяваме българския национален дух, за да има българско, докато свят светува; за да я има България. Честита 100 годишнина!
Пламен Киселов, секретар
Велинград тел: 0876521487
.jpg)
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023