Велинградчанинът Ивайло Велибашев миналата година успя да изкачи най-високия връх в Алпите – Монблан (4810 м), а на 25 юли т.г. с още 5 души стигна и до най-високата точка на друг връх в Алпите – Матерхорн. Ивайло не е професионален алпинист и неговата страст към предизвикателствата на високите върхове се е зародила преди 3-4 години се е зародила сякаш от самосебе си, като една вътрешна нагласа и потребност да докаже, че може да се справя и да постига целите си. Въпреки че първият опит да изкачи най-високия връх в Гърция Митикас (2917 м) се оказва неуспешен, но това сякаш му дава стимул и го амбицира да продължи упорито да се занимава с алпинизъм.
Разговаряме с Ивайло Велибашев за всичко, което се е натрупало във времето като подготовка, нагласа и впечатления, свързани с пътя към Матерхорн.
- Защо точно Матерхорн, с какво те привлече този връх?
- За всеки алпинист този връх е една висока цел, именно затова реших да oпитам. Моята мечта да изкача Матерхорн е от около 3 г., откогато и започнах по-сериозно да се интересувам от алпинизъм. За изкачването на този връх знаех, че са нужни алпийски умения и затова реших да мина специални курсове, които включваха основно боравене с алпийски инвентар.
- Как протече подготовката ти за изкачването?
- Изкачването на Матерхорн не е разходка в планината. Започнах да се подготвям, като търсех за изкачване стръмни склонове и скалисти места за придобиване на умения при катерене. За физическата ми издръжливост изкачвах многократно Елин връх (1568 м). Направих си свое трасе с дължина 3,5 км и положителна нивелация 850 м. В продължение на 1 месец изкачих върха 19 пъти, а най-бързото ми преминаване по маршрута беше за 48 мин. За по-голямо натоварване носех със себе си 10 л вода допълнително.
- Как се събрахте с останалите 5 души, за да постигнете заедно целта си?
- Може да се каже, че Матерхорн ни събра, защото всеки от нас е искал да изкачи този връх. Свързахме се чрез интернет, а съмишленици създадоха и група във ФБ с название „Матерхорн”. След като уточнихме някои подробности, на 22 юли потеглихме от България за швейцарското градче Цермат. Пътувахме 25 часа и бяхме изминали 2 100 км – едно наистина дълго пътуване! Пристигнахме на 23 юли вечерта в къмпинга под самото градче. Първото нещо, което направихме, беше да проверим времето за атакуване на върха. На 24 и 25 юли го даваха идеално и затова решихме да тръгнем на 24 сутринта. Планът беше да достигнем подножието на върха.
- Как премина самото изкачване на Матерхорн?
- На 24 сутринта започна нашето приключение наречено Матерхорн. Първо трябваше да достигнем градчето Цермат и понеже достъпът на лични автомобили е забранен, използвахме местен бус, който ни закара до града. Цермат се намира на 1600 м надморска височина, а достигането до подножието на върха е хижа Хьорнли, която се намира на 3 260 м. Решихме да използваме лифт, който да ни спести 1000 м положителна денивелация. Пристигнахме около 17:00 ч. следобед на хижа Хьорнли. Времето беше стабилно и решихме да продължим. Целта ни беше да достигнем заслон Словей, който се намира на 4000 м надморска височина и да нощуване там. Достигнахме заслона към 22:00 ч. вечерта, хапнахме на бързо, приготвихме си багажа за утрешния ден и всички легнахме да си починем. На 25 юли към 5:30 ч. стартирахме. Времето беше хубаво и ние се движехме сравнително добре. За 4 часа успяхме да достигнем върха в пълен състав: Минчо Чочев от Стара Загора, Деси Йорданова от Шумен и член на Пещерен клуб Дряново, Трендафил Кехайов и Крум Караиванов от Смолян, членове на Алпийски клуб „Христо Христов” – Смолян и Димитър Боянов, който живее и работи в Швейцария. Гледката беше феноменална, а времето страхотно, без никакъв вятър, слънчево, температура -2 градуса над нулата. „До тук добре”, си казахме, сега ни оставаше да слезнем от 1200- метровата скала. Слизането е изцяло по въже. Но както често става в планината, времето рядко се промени и изведнъж небето стана черно, падна мъгла и заваля едра градушка. Намирахме се близо до заслона, затова решихме да пренощуваме още една вечер там. Вечерта вятърът се усили, продължаваше да вали сериозно и падаха мощни гръмотевици. Всички се надявахме на утрешния ден времето да се стабилизира. Като по чудо сутринта времето беше идеално и започнахме да слизаме внимателно по скалните ръбове. За около 4 часа успяхме да се спуснем до хижа Хьорнли. Доволни от себе си, се прегърнахме силно и се поздравихме. Казахме си: „Успяхме, това беше!” Потеглихме надолу. Обърнах се и погледнах върха с цялото му величие и мощ и разбрах, че Матерхорн е наистина един сериозен тест, който успях да премина. Останах с много добри впечатления от всички и разбрах, че мога да разчитам на тях. За мене беше удоволствие да се запозная с тези прекрасни хора.
- Какво ти предстои занапред?
- Моята цел са високите върхове и занапред смятам да опитам със 7-хилядници, а по-нататък и с върховете над 8 000 м. Добих нужния опит с изкачването на Матерхорн и смятам, че технически ще ми е по-лесно да се справя и с по-високи върхове. Искам да опитам и да разбери дали моят организъм може да се справи с по-тежките атмосферни условия, с повече студ и по-малко кислород във височините. Но за изкачването на най-високите върхове не е достатъчно само добра физическа и психологическа подготовка, нужни са и средства. Засега сам си осигурявах финансирането, но цялата организация за изкачване на най-високите върхове, изисква и повече средства. Разчитам и се надявам на хора и фирми с повече възможности да подпомогнат моите намерения.
- Какво ти носи успешното изкачване на един връх?
- За мене върховете са нещо лично, изкачвам ги за себе си и се връщам заради близките си. Благодаря на семейството ми, че ме подкрепя във всяко едно мое начинание. Силно се надявам да продължавам да изкачвам върхове, защото това ме кара да се чувствам жив.
И в двата случая, когато Ивайло Велибашев изкачи първо Монблан, а после Матерхорн, знамето на Б ългария и на Велинград се вееше победоносно там А това е една силна реклама за нашия град. И е напълно в реда на нещата да се помисли дали е възможно някаква сума да се отдели от бюджета за спорта и да се подпомогне дейността на Ивайло Велибашев.
Георги Дишлянов