Само след две години параклисът „Св. Илия“ във велинградското село Дорково, в сърцето на Родопите, ще навърши век, откакто за пръв път разтваря своите двери за вярващите. Градежът - паметник на оцелялата и през най-непрогледните времена християнска вяра, е дело на Иван Георгиев Мърков – активен участник в изграждането на Свободна България, съвременник на събитията от славната 1885 г. – Съединението и Сръбско-българската война, оставил важен културен и верски отпечатък за идните.
Иван Мърков се ражда през 1865 г. в град Батак. По време на Баташкото клане през 1876 г. е едва 11-годишен, когато пред очите му убиват бременната му майка. Иван оцелява, но с отрязано ухо. В деня след тази огромна трагедия за народа ни, но и за личния живот на малкото момче, той заминава при баща си в Пазарджик.
През 1912 г. Иван пристига в село Дорково със съпругата си Мария и петте си деца, от които трима синове – Петър, Георги и Атанас и две дъщери – Катерина и Дафина, и семейството заживява в селото. Единият от синовете, Атанас, участва в Първата световна война и след пробива при Добро поле през 1918 г. е пленен. Семейството е съкрушено и готово на всичко, за да се върне момчето им живо и здраво от плена във вражеските земи. Така Иван дава обет: върне ли се Атанас, ще изгради манастир.
След тригодишен плен синът действително се връща и върху основите на стара черква в местността „Църквището“ Иван Мърков изгражда параклис, наречен „Свети Илия“. Параклисът се ползва пълноценно до 1928 г., но оставено без поддръжка през социалистическия период, зданието му се руши. През 80-те години на ХХ век е възстановен наново от отец Герасим.
През 2019 г. параклисът е обновен от потомците на Иван Мърков със собствени средства и отново е отворен за посетители. Липсващият с години олтар на „Св. Илия“ е изграден от: Петър Спасов*, Мария Божанова**, Велина Спасова – Пангева* (*праправнуци и **внучка на Иван Мърков, клисарка в храма „Свети Пророк Илия“ в с. Дорково), Симеон Благоев и Владко Иванов.
Така родовата история на дорковския параклис се превръща в притча за устоялия в житейските битви баща и дълга към изгубеното дете, за символното възкресяване на християнската обител върху руините на някогашна черква, за здравите жили на вярата, че въпреки нощта на страданията, мъката, тегобите отново ще изгрее ден, детето отново ще се върне при баща си, а някой ден наследниците им на свой ред ще вплетат личните си история, родов дълг и памет в живота на този семеен параклис.
***
Китното село Дорково се намира в област Пазарджик, на 45 км югозападно от гр. Пазарджик и на 14 км североизточно от гр. Велинград. До Дорково се стига по второкласен път, който го свързва с градовете Велинград и Пазарджик. Параклисът „Свети Илия“, изграден в местността „Църквището“, се намира в самия център на селото, на 750 метра от храма „Свети Пророк Илия“.
В обновения параклис ще имате възможност да се запознаете отблизо с родовата история, която пази той, както и с местното предание за съня на една сляпа жена отпреди век, в който й се явили заровени надълбоко християнски икони, свещници и най-различни вещи по време на робството, за да ги опазят българите от турците; според това предание жената открила Иван Мърков и го повела към местността „Църквището“, защото именно нему било отредено да изрови ликовете и символите на вярата и да ги върне към живот…
д-р Силвия Борисова - главен асистент по философия в секция “Култура, ценности и морал” в Института за изследване на обществата и знанието към БАН