Читалище “Св.св. Кирил и Методий-1905” в кв. Чепино получи ценно дарение от наследничка на известния във Велинград Докумов род. Иванка Петрова Апостолова дари книги от личните библиотеки на Стойо и Иван Докумови и архив с множество документи, които предстои да бъдат проучвани.
В историята на Чепинско Стойо Докумов е еталон за учител, просветител, читалищен деец, родолюбец и радетел на българщината - всичко това, което влагаме в определението “народен будител”. Заедно със съпругата си Мария, дъщеря на друг голям възрожденец и дарител от Чепинско - Георги Чолаков (Дядо Даскал), Стойо Докумов е пример и гордост за своето семейство и род. Дарението със сигурност ще обогати знанията ни не само за него, а и за неговите наследници, особено за сина Иван Докумов - ерудиран човек с разностранни интереси, запален краевед, майстор фотограф, летописец на Чепинско.
Част от дарението вече е подредено в библиотеката към читалището и е на разположение на нейните посетители. На няколко рафта са събрани романи, които са вълнували читателите в началото на ХХ век и са представителни за тогавашните литературни вкусове. Видно е и друго - уважителното отношение към книгата, което е възпитавано от Стою Докумев у неговите наследници: специалните подвързии на книгите, номерацията им, личните автографи на собствениците. Така днес читалищната библиотека разполага с една колекция от книги, носеща духа на интересни личности и епохи.
Изключителна е колекцията от илюстровани албуми на най-големите европейски и световни художници, събирана от Иван Докумов. Това са луксозни книги и каталози с високо полиграфско качество, които са истинска класика. Наред с любовта към изобразителното изкуство Иван Докумов е проявявал и голям интерес към архитектурата, на чийто световни образци е посветена друга част от неговата колекция. С книгите за живопис и архитектура в библиотеката вече е оформен богат раздел “Изкуство” и от него може много да се види и научи.
Но това, което ще събуди сериозен изследователски интерес, е дарената част от личния архив на Иван Докумов: документи, подбрани статии от вестници, лични исторически изследвания, легенди, снимки. За подреждането и анализирането на архива тепърва ще имат думата специалистите. А тук ще си позволим да цитираме началото на “Материали за историята на Велинград” - труд, в който Иван Ст. Докумов е вложил много знания, проучвания и любов към нашия край:
“Историята на Велинград още не си е намерила майстора. Но и това ще стане и то много скоро, защото животът ще ни го даде. Аз поднасям събрания от мен материал на бъдещия майстор, който ще напише историята на Велинград, за да не губи време да събира отново вече събрания материал.
А да се приказва за Велинград, не може да не се приказва за Чепино, но не за квартал Чепино, а за котловината Чепино, защото тяхната история е еднаква и сварзана неразделно.
Велинград пък, чрез кварталите си Каменица и Чепино, има съществуване повече от двайсет века и това му дава право да каже на Пазарджик: Колега, извинявай, ти си младеж, защото си основан едва в 1485 година от Баязид II, който довел акермански татари под шефството на Саръханбей и които заселил край Марица, а аз - Велинград - водя началото си от едно племе - бесите, което даде на историята не само прочутия Родопски певец Орфей, но и първия водач на въстаналите роби срещу могъщата Римска империя - Спартак”...
Иван Докумов е събрал материали не само за далечната история на Чепинско, а и ценни факти за развитието на трите селища Каменица, Лъджене и Чепино в първите 30-40 години на миналия век. Ще бъде ценно и интересно цялото изследване или поне части от него да бъдат публикувани - така Докумовият род ще продължи да бъде неразделна част от духовното пространство на Велинград.
Елена Баева

Народният будител Стойо Докумов
Стойо Докумов е роден в Добруджа, в село Казанджиларе (днес село Червенци) около 1856 г. Пострадал в детството си и ослепял с едното око, той изпълнява желанието на баща си - учи в Цариград и става учител в родния си край, после в пазарджишките села Братаница и в училището на манастира “Св.св. Петър и Павел” в Баткун. По време на учението си в София, според спомените на Мойсей Праматаров, Стойо Докумов е станал свидетел на обесването на Апостола Васил Левски. А от времето на подготовката и избухването на Априлското въстание в IV революционен окръг възрожденецът Докумов се е познавал с хора от Чепинско. Това е и причината делегация от четирима каменски представители, начело с учителя Стойо Масларов, да го убедят да стане учител в Каменица и от 1880 г. той свързва съдбата си със селото: жени се за дъщерята на Георги Чолаков (дядо Даскал) - Мария, село Каменица и Чепинско.
Стойо Докумов свързва името си с построяването на училището в Каменица, с набирането на ученици-българомохамедани от село Баня (Чепино) и връщането им към корените; с читалище “Отец Пайсий” в Лъджене и създаването на българомохамеданското дружество “Просвета”, след което се създава дружество “Родина” в Родопите. Лични приятели на възрожденеца-революционер и борец за Съединението на България, просветител и общественик Стойо Докумов са личности от ранга на Константин Иречек, Константин Величков, Захари Стоянов, Стефан Стамболов. Стойо Докумов е депутат от IV Велико народно събрание.
(По материали от книгата “Народният будител Стойо Докумов” на Георги Пашов и Костадин Ушев, поредица “Цепина” на Исторически музей - Велинград”)