На 9 февруари 2020 г. в родния си град Модена в Италия почина Мирела Френи - известната италианска оперна певица и съпруга на Николай Гяуров. Мирела Френи си отиде на 84 години, със славата и достолепието на световна оперна прима, на „последната примадона“ на италианското оперно наследство.
През 1981 г. две големи оперни звезди - Мирела Френи и Николай Гяуров свързват съдбите си, като и за двамата това е втори брак. Наричат ги “кралската двойка”, а любовта им личи и на сцената, и в живота.
В редките интервюта, които дава, Мирела Френи казва, че е “италиано-българка”. Заедно с Николай Гяуров тя идва многократно в България, пее на наши сцени, участва в различни културни събития. Двамата идват няколко пъти и във Велинград, в къщата на ул. “Хан Аспарух”. За последен път това се случи през септември 2003 г., месеци преди смъртта на Н. Гяуров на 2 юни 2004 г.
Много малко са данните за връзката на Мирела Френи с Велинград, но си заслужава те да бъдат събрани, проучени и популяризирани. Тук ще изброим част от тях, излизали през годините на страниците на “Темпо”.
Ще започнем със спомените на ген. Атанас Семерджиев за построяването на Културния дом във Велинград. Оказва се, че сред хората, присъствали при раждането на идеята, е и Мирела Френи: “...идеята за построяването на Културния дом във Велинград са роди не случайно и не на гола културна поляна. Тя се роди на основата на богатата културна дейност и музикални традиции във Велинград. Ако трябва да бъда още по-конкретен, ще кажа, че тази идея се роди и оформи като културна потребност за града, при едно честване годишнината на Николай Гяуров в Гранд хотел ”Шератон” в София. Тук да почетат тази годишнина дойдоха: Хосе Карерас, Пиатро Капучини (баритон), Мирела Френи и много други наши и чужди музикални таланти и културни дейци. Не помня кой подхвърли идеята, че Велинград заслужава да има културен център от ранга и класата на Залцбург. Но помня, че тази идея бързо завладя елита на нашия културен свят.”, пише ген. Семерджиев във вестника през 2013 г.
Заедно с Николай Гяуров Мирела Френи участва във филм на велинградския режисьор Кирил Илинчев. Дъщерята на режисьора Катерина Илинчева разказва през 2016 г. в “Темпо”: ”През 1980-86 г. създава цяла серия филми за Велинград със съдействието на ген. Атанас Семерджиев, Военната киностудия и голям местен екип: за производството на детски играчки, за минералните води със заглавие “И дойде вълшебната вода”, преведен на руски, английски и френски език, за олимпийския медалист Иван Лебанов, за 30-годишнината на Спорт тото. Във филма му за художествената самодейност във Велинград и района участват лично Николай Гяуров и съпругата му Мирела Френи. Завършва с изключителна сцена, заснета на Цигов чарк, където самодеен оперен хор от Велинград изпълнява “Аида” и прелива с гласа на Н. Гяуров. Всички те са станали част от известния филм “Песен за Велинград”, в който е съхранено най-важното, въпреки че следите на отделните филми се губят. Уникални са кадрите на Велинград и околностите му, заснети от хеликоптер.”
През 2019 г., по повод 90 г. от раждането и 15 г. от смъртта на Н. Гяуров, Михаил Алексиев, който е автор на книгата “Момчето от Велинград”, разказва първо в “Темпо”: “В края на 1988 г. Общинският народен съвет във Велинград отреди терен, предоставен на Комитета за култура. Предназначен за проектиране и строителство на „Дом за отдих и певческо творчество“, под патронажа на Николай Гяуров. С цел да се осигури център за работа с млади надежди и подготовка на оперни певци. Парцелът за строителство (по памет около 2 дка) се намираше на ул. „Т. Стайков“, горе над завоя преди Военния санаториум (дн. „ВИТА“). Изграждането на Дома за отдих и певческо творчество беше повод да се срещна няколко пъти с Николай Гяуров. С Филип Филипов (кмет на общината), заедно с Н. Гяуров и Мирела Френи ходихме пешком до този терен. По улицата нагоре разговаряхме за дома. Смятаха, че в него трябва да има голяма зала, 2 репетиционни стаи, гримьорни, помещения за преподаватели, за лекции…. Но също така и с кухненски блок и със спални помещения (но не повече от 4), предназначени за тях самите, както и за гости, пристигнали от чужбина. Двамата харесаха мястото, не само заради местоположението му, но и за добрата му обграденост с гора. Сякаш за тях най-важното беше да се осигури спокойствие за творческата работа в Дома. А Мирела Френи се опитваше на български език да разкаже колко много прилича Велинград на родния й град Модена по къщите с кафяви керамидени покриви... За най-голямо съжаление, поради настъпилите промени в България след 1989 г., този дом за работа с млади оперни надежди във Велинград не беше построен. Дом, който щеше да има пряка връзка със собствената школа на Николай Гяуров и Мирела Френи „Centro Universale del Bel Canto“ и певческия стил „белканто“.”
След смъртта на Николай Гяуров, през септември 2004 г. в София се проведе концерт в памет на повеца и по повод 75 г. от неговото рождение. Сред зрителите, препълнили зала 1 на НДК, бе и представителна група велинградчани, които заедно с велинградското землячество в София почетоха паметта на Николай Гяуров. На Мирела Френи велинградчани подариха букет от рози с надпис “Тъгуваме с Вас! Очакваме Ви във Велинград!”. Приемайки цветята със сълзи на благодарност, световната прима каза: ”Много обичам Велинград, но засега нямам физическата възможност да дойда. Но обещавам, че тези рози ще ги занеса на гроба на Николай в Модена”.
През 2006 г. Община Велинград изпрати поздравителна телеграма до Мирела Френи по повод нейната 70-годишнина.
Контактите с вдовицата на Н. Гяуров продължават във връзка с идеята във Велинград да бъде учреден конкурс за млади оперни дарования на негово име. Много усилия за реализацията на тази идея влагат академик Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет и Цветан Котев, тогава председател на Народно читалище “Отец Паисий-1893”, откъдето тръгва пътят на Н. Гяуров към световните оперни сцени. В началото на 2014 г. акад. Карталов в писмо до Община Велинград и читалището съобщава голямата новина: “Софийската опера и балет, от която Николай Гяуров започва шеметната си кариера, триумфирайки по сцените на всички престижни оперни театри в света в продължение на над 40 години, възнамерява да учреди Конкурс за млади оперни дарования на името на знаменития наш сънародник в знак на признателност и пиетет към голямото му изкуство. Намерението на националния ни театър е първото издание на новоучредения конкурс за млади оперни дарования “Николай Гяуров” да се състои на 11, 12 и 13 септември 2014 г. в родното място на прочутия бас - град Велинград и да се провежда на всеки три години. За мен е чест и удоволствие да ви информирам, че получихме потвърждение от прочутата оперна прима и съпруга на Маестрото, Мирела Френи, да бъде председател на новоучредения конкурс и скъп гост на събитието.” За огромно съжаление, идеята за конкурс за млади оперни дарования на името на Николай Гяуров не намери благодатна почва във Велинград...
Поддръжник на идеята за конкурса е и оперната певица Марена Балинова. По време на своя благотворителен концерт на 3 март 2019 г. в НЧ “Отец Паисий-1893” във Велинград тя разказа как преди 10 г. в Тирол в Австрия двамата със съпруга й проф. Петер Райхл се срещнали с дългогодишната спътница на Н. Гяуров Мирела Френи. Тя споделила, че още носи Велинград в сърцето си и им разказала, че предсмъртните думи на Николай Гяуров били „Няма да мога отново да видя моя любим Велинград“.
Мирела Френи бе погребана в Модена, където е и гробът на Николай Гяуров. Поклон пред паметта им! И нека пазим паметта за невидимите връзки между Велинград и две големи оперни звезди.
Темпо