Куриерът на свободата
Публикувано на 03 Mar 2020 09:35
За българите от Чепинско Освобождението от петвековното робство дошло на Бабинден – 8 януари 1878 година (стар стил). Тогава тук дошли богатирите на II дивизион на 9-ти хусарски Киевски полк, който в отряда на генерал Гурко настъпвал по направлението София – Пловдив. Безспорно в оперативните планове на руското командване се предвиждало преминаване на военни сили в Чепинското корито и оттам за Батак – Пещера – Пазарджик. Но има и нещо друго, неизвестно или малко известно за мнозинството от хората.
На стр. 10 от книгата си „Моята сестра Вела“ Гера Пеева пише: „През лютата зима на 1878 година с риск за живота си дядо Стойо Пеев прегазил дълбокия сняг, за да доведе русите от Белово през Алабак в Каменица“. Навремето, когато прочетох книгата, не обърнах внимание на този факт. Неотдавна живеещият в София Пейо Илиев Пеев, внук на дядо Стойо, ми разказа интересната биография на дядо си.
Стойо Пеев се родил през 1850 година в Каменица. В детството и младостта си той живял с преданията на прапрапрадядо си Пейо Калъча, известен с изключителната си смелост и твърд характер.
Като младеж Стойо Пеев аргатувал у хаджи Алиш Пехливан от село Баня (днешния квартал Чепино). Освободителната Руско-турска война била в разгара си. До хората в чепинските села достигали вести за военните действия. Българите християни живеели с надежда за скорошното си освобождение; мохамеданите тръпнели от ужас, че може да им се потърси сметка за безчинствата в Батак през пролетта на 1876 година.
В дома на господаря си Стойо Пеев дочул, че се готви покушение над Каменица. Прибрал се вкъщи, той споделил наученото с баща си. Веднага уведомили поп Топорчо, с когото ги свързвало близко родство. Каменските първенци решили незабавно да изпратят хора в Белово, които да съобщят на руското командване за надвисналата опасност и да доведат руски войски в Каменица. Изпълнението на тази отговорна задача било възложено на Стойо Пеев. Заедно с приятеля си Божинко Топорчев той отишъл в Белово, съобщил за какво са дошли и заедно с II дивизион на 9-ти хусарски Киевски полк се върнали в селото.
Неописуема била радостта на каменчани – свободата изгряла и за тях. Руските юнаци били драги гости на всеки каменски дом. Руснаци отвел в бащината си къща и Стойо Пеев. След време, заедно с тях като доброволец, той преминал по пътищата на войната до Люле Бургас и Галиполи. Бил произведен в чин подофицер. След успешния край на войната се завърнал в родната Каменица в пълна бойна униформа и с кон (руска катана).
В освободената си родина Стойо Пеев се отдал на мирен труд. Добър земеделски стопанин, той бил опитен моден шивач (френктерзия). Имал много познания и успешно лекувал животни, бил лечител и баяч. Бил уважаван и честен човек – затова съселяните го избирали за общински съветник; по справедливост решавал споровете между тях.
До края на живота си той говорел с възторг за дядо Иван и неговите войни. А когато през 1946 година починал, внукът му Васил Илиев Пеев сложил в ковчега му руската униформа на Стойо Пеев, който довел освободителите на Чепинския край.
Костадин Ушев
Тази статия на вече покойния адвокат и общественик Костадин Ушев е публикувана на 2 март 2001 година в излизащия тогава седмичник „Велинград днес“. Препечатваме я със съгласието на семейството на автора.
На стр. 10 от книгата си „Моята сестра Вела“ Гера Пеева пише: „През лютата зима на 1878 година с риск за живота си дядо Стойо Пеев прегазил дълбокия сняг, за да доведе русите от Белово през Алабак в Каменица“. Навремето, когато прочетох книгата, не обърнах внимание на този факт. Неотдавна живеещият в София Пейо Илиев Пеев, внук на дядо Стойо, ми разказа интересната биография на дядо си.
Стойо Пеев се родил през 1850 година в Каменица. В детството и младостта си той живял с преданията на прапрапрадядо си Пейо Калъча, известен с изключителната си смелост и твърд характер.
Като младеж Стойо Пеев аргатувал у хаджи Алиш Пехливан от село Баня (днешния квартал Чепино). Освободителната Руско-турска война била в разгара си. До хората в чепинските села достигали вести за военните действия. Българите християни живеели с надежда за скорошното си освобождение; мохамеданите тръпнели от ужас, че може да им се потърси сметка за безчинствата в Батак през пролетта на 1876 година.
В дома на господаря си Стойо Пеев дочул, че се готви покушение над Каменица. Прибрал се вкъщи, той споделил наученото с баща си. Веднага уведомили поп Топорчо, с когото ги свързвало близко родство. Каменските първенци решили незабавно да изпратят хора в Белово, които да съобщят на руското командване за надвисналата опасност и да доведат руски войски в Каменица. Изпълнението на тази отговорна задача било възложено на Стойо Пеев. Заедно с приятеля си Божинко Топорчев той отишъл в Белово, съобщил за какво са дошли и заедно с II дивизион на 9-ти хусарски Киевски полк се върнали в селото.
Неописуема била радостта на каменчани – свободата изгряла и за тях. Руските юнаци били драги гости на всеки каменски дом. Руснаци отвел в бащината си къща и Стойо Пеев. След време, заедно с тях като доброволец, той преминал по пътищата на войната до Люле Бургас и Галиполи. Бил произведен в чин подофицер. След успешния край на войната се завърнал в родната Каменица в пълна бойна униформа и с кон (руска катана).
В освободената си родина Стойо Пеев се отдал на мирен труд. Добър земеделски стопанин, той бил опитен моден шивач (френктерзия). Имал много познания и успешно лекувал животни, бил лечител и баяч. Бил уважаван и честен човек – затова съселяните го избирали за общински съветник; по справедливост решавал споровете между тях.
До края на живота си той говорел с възторг за дядо Иван и неговите войни. А когато през 1946 година починал, внукът му Васил Илиев Пеев сложил в ковчега му руската униформа на Стойо Пеев, който довел освободителите на Чепинския край.
Костадин Ушев
Тази статия на вече покойния адвокат и общественик Костадин Ушев е публикувана на 2 март 2001 година в излизащия тогава седмичник „Велинград днес“. Препечатваме я със съгласието на семейството на автора.
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023