Article - 15800 - Темпо

Отношенията между родители и деца – взаимност или задължение

Публикувано на 10 Mar 2020 08:29

Както баща ми, с когото явно съм в добри отношения, за да го чуя, казва, че „за този танц са необходими двама“. Тази реплика, която използва често, всъщност е доста важна част в изграждането на взаимоотношения между дете и родител.
Отношенията между дадените две страни минават през различни етапи, които се сменят с промяната на възрастта. В началните етапи детето е все още малко и родителят е този, който трябва да е водеща фигура. Неговата цел е да изгради образ в очите на детето, който не е герой, но постъпва геройски, който греши, но не е глупав, а е истински човек. Следва етапът, в който всеки от нас, учениците, е навлязъл. Важните фигури в него са доверието и искреността, към които се стремят и родителят, и детето. За последния етап съм все още прекалено малък, за да го засегна, защото не съм го изпитал. Всъщност през цялото това време и двете страни трябва да знаят, че родителите са тези, които обичат детето си безусловно и са негова подкрепа във всяко негово решение. Когато всеки е осъзнал ролята си, се стига до стабилни и истински отношения.
В началото, когато детето все още не е проходило, е съвсем нормално да гледа на родителите си като на единствените хора в живота му. Инстинктивно бебето търси храна и закрила от родителите и е тяхно задължение да я осигурят.
Навлизаме в детството, където започват да се появяват и задължения на детето. Много родители казват, че „той е все още малък и не разбира“, качествената връзка между родителя и детето започва да се изгражда от тази възраст. Аз, разбира се, не помня, но баща ми е разговарял с мен като с голям и осъзнат човек. Още съм носел памперс, когато съм взимал самостоятелни решения и родителите ми са ме подкрепяли винаги. Три, почти на чeтири години, баща ми задава въпроса дали бих искал да карам колата. Детенцето, което не е било повече от метър високо, се съгласява и желанието му бива удовлетворено. Седнал в скута на един щастлив баща съм карал в продължение на час, разбира се, с негова помощ. Не съм обръщал внимание на този момент с години, но сега разбирам, че той вярва безусловно в мен и винаги би ми помогнал.
С течение на времето навлизаме във възраст, наричана още пубертет. Много родители се оплакват, че детето им „не слуша“ или „прави каквото си иска“. Инстинктът на детето е да потърси помощ и разбирателство при родителя. Нека влезем в ситуация, в която майката е вкъщи, ядосана заради работата си и при нея идва дъщеря й, която търси подкрепа, защото има проблем с някое момче. Споделяйки тревогата си, момичето бива отблъснато от майка си, защото, според нея, това е „буря в чаша вода“. Но за този в чаша бурята е наистина притеснителна. Благодарен съм на родителите ми, че са осъзнали тази грешка, защото ако я бяха допуснали, едва ли бих споделял с тях, при положение, че те отказват да ме чуят. И така отношенията ни са се превърнали в приятелски. Аз ги чувствам като приятели, с които се шегувам, мога да споделя всичко и да очаквам мнението им, приятно или не, така се чувстват и те с мен, знам това, защото са били честни с мен, за да ми го кажат. И така съм имал правото да вземам решения, които са важни за развитието на работата на баща ми, защото той ми има пълно доверие. Често ми повтаря, че всичко негово е и мое, чак сега го разбирам. От това да ми даде последната бисквита, до лишения, които са стрували много повече, само за да бъда аз добре и сега, осъзнавайки го, се чувствам задължен и винаги, когато се от нуждае от мен или моята помощ, аз оставям всичко и му помагам.
Някой, който чете това, би ме упрекнал, че навсякъде говоря за двамата родители или за бащата, но не и за майката. През каквото и да минаваш, каквито и пробеми да имаш, майчината любов не подлежи на въпрос. Тя е вечна и безценна. Когато бях по-малък, майка ми спеше при мен, да изясня, че тя спеше при мен, а не аз при нея. Една сутрин, ставайки за работа, тя ме събуди, разбира се, без да иска, полузаспал я помолих на шега, да „изключи слънцето“, което ми блестеше в очите през стъклото на вратата. Тя вместо да се направи, че не ме е чула, знаейки, че ще заспя отново без проблем, покри малкото прозорче на вратата с чаршаф, за да мога да спя спокойно. Тази случка ми помогна да разбера, че майчината любов не се оценява с подаръци, а с малки постъпки, като да „изключиш слънцето“.
Връщайки се към цитата на баща ми, мога да довърша, че отношенията между деца и родители са един танц, в който задължително спазваш стъпките, но ако няма взаимност между танцьорите – не се постига успех.
Атанас Муртин, 9 "б" клас, СУ "Св.св. Кирил и Методий"

ЕВРОПЕЙСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ФОНД ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

06 Apr 2026 16:38

На 23.01.2026г. Местна инициативна група Белово, Септември, Велинград подписа Споразумение за изпълнение на Стратегия за водено от общностите местно развитие за периода 2023-2027г....