Внимание: опасни дървета в паркове и градини във Велинград
Публикувано на 31 Mar 2020 09:32
Като гражданин на град Велинград винаги съм подкрепял усилията на общината да поддържа чистотата, реда и красотата на парковете и градините, независимо от големите усилия и необходимостта от много средства. В Наредба № 1, раздел VI има ясни и строги правила за опазване на общинските озеленени площи. В раздела “Зелена система” на Община Велинград може да се намери и Регистър на зелените площи за широко обществено ползване от 2007 г., където може да се намери и броят на дърветата, разделени на иглолистни и широколистни и на храстите. В кметствата в общината по регистъра има 667 дървета, а в парковете и градините в град Велинград – само около Двореца надхвърлят 530, повечето от които иглолистни. И ако те са предимно от бял и черен бор, то тяхното състояние следва да се наблюдава. Но за другите паркове, особено тези изградени с участието на обикновен смърч (Picea abies) (в градинката на центъра, в парк Клептуза, по булевардите, в някои училища и др.) следва да се изследват, защото специалистите много добре знаят, тези възрастни дървета като биология на вида са с плитка коренова система, а в стъблената си част много често страдат от гъбни болести, патогени и насекомни вредители, в някои случаи невидими отвън.
Тревогата, която е повод за тези редове, е забелязващото се вече повече от десетилетие видимо остаряване на дърветата в парковете на Велинград. Голямата част от парковете и градините са създадени в първата половина на миналия век и най-възрастните засадени тогава смърчови дървета сега са на възраст около и над 80 години. Съществува опасност някои от тези дървета да бъдат повалени от вятъра и да причинят материални щети, дано няма и човешки жертви. На някои от широколистните дървета има големи клони, които биха могли да се счупят от вятъра. Въпросът не е дали ще стане, а кога. Не бих искал да съм лош пророк, а да заостря вниманието на отговорните хора и на кмета на общината, защото това е реална опасност. Преди няколко години подобно нещо се получи по бул. “Съединение” между кв. Лъджене и кв. Чепино, където повалени от вятъра дървета нанесоха щети на околните къщи, на части от оградите, на осветлението.
Редно е Общината да възложи на специалисти да изследват дърветата, с особено внимание на тези от обикновен смърч, в парковете и градините, да се направи подробна оценка на тяхното здравословно състояние и особено за наличие на скрити повреди в стъблата (вътрешни наранявания предизвикани от гъбни болести или патогени, невидими гнилоти или хралупи). В зависимост от резултатите да се предложи програма за подмяна (отсичане на опасните и засаждане на тяхното място на млади, може и по-едро размерни, но неопасни дървета) в средносрочна перспектива. И всичко това подкрепено с решение на Общинския съвет в рамките цялостния паркоустройствен проект, със съответния ОВОС и т.н.
Мога да посоча за пример Столична община, която възложи инвентаризация и оценка от колеги от катедра Лесоустройство на Лесотехническия университет, София. Във Велинград има секция на Института по горите при БАН и доц. Ферезлиев би се отзовал, както и колегите от НПГГС „Христо Ботев“. Имах голямата отговорност да бъда председател на Комисията към Столична община от експерти-лесовъди от различни институции, с основна задача изработване на критерии за оценка на опасните дървета в Борисовата градина, както и тяхното маркиране за подмяна по-късно от специалисти от катедрата по Лесовъдство на ЛТУ, София.
Трудностите в този процес се пораждат от разнопосочните интереси на многото заинтересовани страни, които могат да се обобщят в две основни групи: гражданите – да се радват на красотата и чистия въздух и желанието да могат свободно да ползват парковете и градините за отдих, разходки, спорт и свободно време и т.н., природозащитниците – да се оставят възрастни дървета за местообитания на насекомите и птиците и за обща защита на биологичното разнообразие за поколенията и т.н. Тези интереси са водещи при изграждане на паркоустройствени решения в озеленените площи за широко обществено ползване, както и при оценка на въздействието върху околната среда, което е задължително.
Вероятно ще има и други гледни точки, но за мен здравето и живота на гражданите е основна грижа и си позволявам да апелирам общината да предприеме необходимите действия.
проф. д-р Иван Палигоров
Тревогата, която е повод за тези редове, е забелязващото се вече повече от десетилетие видимо остаряване на дърветата в парковете на Велинград. Голямата част от парковете и градините са създадени в първата половина на миналия век и най-възрастните засадени тогава смърчови дървета сега са на възраст около и над 80 години. Съществува опасност някои от тези дървета да бъдат повалени от вятъра и да причинят материални щети, дано няма и човешки жертви. На някои от широколистните дървета има големи клони, които биха могли да се счупят от вятъра. Въпросът не е дали ще стане, а кога. Не бих искал да съм лош пророк, а да заостря вниманието на отговорните хора и на кмета на общината, защото това е реална опасност. Преди няколко години подобно нещо се получи по бул. “Съединение” между кв. Лъджене и кв. Чепино, където повалени от вятъра дървета нанесоха щети на околните къщи, на части от оградите, на осветлението.
Редно е Общината да възложи на специалисти да изследват дърветата, с особено внимание на тези от обикновен смърч, в парковете и градините, да се направи подробна оценка на тяхното здравословно състояние и особено за наличие на скрити повреди в стъблата (вътрешни наранявания предизвикани от гъбни болести или патогени, невидими гнилоти или хралупи). В зависимост от резултатите да се предложи програма за подмяна (отсичане на опасните и засаждане на тяхното място на млади, може и по-едро размерни, но неопасни дървета) в средносрочна перспектива. И всичко това подкрепено с решение на Общинския съвет в рамките цялостния паркоустройствен проект, със съответния ОВОС и т.н.
Мога да посоча за пример Столична община, която възложи инвентаризация и оценка от колеги от катедра Лесоустройство на Лесотехническия университет, София. Във Велинград има секция на Института по горите при БАН и доц. Ферезлиев би се отзовал, както и колегите от НПГГС „Христо Ботев“. Имах голямата отговорност да бъда председател на Комисията към Столична община от експерти-лесовъди от различни институции, с основна задача изработване на критерии за оценка на опасните дървета в Борисовата градина, както и тяхното маркиране за подмяна по-късно от специалисти от катедрата по Лесовъдство на ЛТУ, София.
Трудностите в този процес се пораждат от разнопосочните интереси на многото заинтересовани страни, които могат да се обобщят в две основни групи: гражданите – да се радват на красотата и чистия въздух и желанието да могат свободно да ползват парковете и градините за отдих, разходки, спорт и свободно време и т.н., природозащитниците – да се оставят възрастни дървета за местообитания на насекомите и птиците и за обща защита на биологичното разнообразие за поколенията и т.н. Тези интереси са водещи при изграждане на паркоустройствени решения в озеленените площи за широко обществено ползване, както и при оценка на въздействието върху околната среда, което е задължително.
Вероятно ще има и други гледни точки, но за мен здравето и живота на гражданите е основна грижа и си позволявам да апелирам общината да предприеме необходимите действия.
проф. д-р Иван Палигоров
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023