Знакови посещения в Чепинско
Публикувано на 05 May 2020 09:02
Никола Делиев подготвя за печат своята четвърта книга “Знакови посещения в Чепинско”. Очаква се тя да излезе до края на 2020 г., а преди това авторът ни предостави за публикуване части от бъдещата книга.
Целта на тази статия е да се покажат хронологически във времето посещенията в нашия край на държавни и партийни ръководители (президенти, председатели на Народното събрание, депутати, членове на правителството, ръководители на политически партии, писатели, артисти и други известни хора). Отбелязани са и няколко важни посещения имащи значение за бъдещето на Велинград след 1948 година.
Данните са извлечени от издадената през 2014 г. моя книга озаглавена „Календар на издирените записани имена, дати, събития и снимки за родния край Велинград”. Те са подредени по хронологията на времето. Издирил съм ги записани в издадените книги, списания и вестници съхранявани в националните, регионални и местни библиотеки. Записаното в книгата е извадка от поместеното в тях.
Сигурно има и пропуски, но заедно с вас - читателите на написаното в тази статия, ще допълним историята на нашия край.
Изследването обхваща периода от 395 година до края на 2019 година.
- През 1836/1838 година френският учен Ами Буе посещава българските земи в Мизия, Тракия и Македония. Записва в своите книги, че в пашалъкът Адрианопол (Одрин) има 18 града и 28-30 градчета в т. ч. Чепина и Баня (Чепино).
- През 1868 година руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров идва на почивка в с. Баня.
- На 14 юни 1974 година немският лесовъд Вилхем Фрайберг посещава селата Корово, Каменица, Личана (Лъджене) и Баня. В немското списание „Глобус” той публикува своя пътепис „От Родопите в Европейска Турция”.
- На 8 януари 1878 година руски войници от 2 дивизион на ІХ хусарски полк с командир подполковник Мокашов и ст. адютант Куммерау пристигат през Алабак и с. Корово в с. Каменица. Установяват се в краят на селото в м. „Тудора”. В района на сегашната Сярна баня населението на Каменица ги посреща с хляб и цветя. Денят е Бабинден. На следващия ден през с. Лъджене и Ракитово те пристигат в Пловдив.
- През 1879 година в Чепинско идва Полихрония Сирку – руски учен археолог. Проучва няколко месеца крепостта „Цепина”.
- На 8 и 9 август 1882 година Константи Иречек пребивава в Чепинско. Посещава селата Каменица, Лъжене и Чепино и записва местни песни. През 1882 година идва за втори път. Спомените си публикува в „Пътни бележки от Средна гора и Родопските планини”. Издава и своята книжка „Пътувания из България”.
- През 1884 година Петко Рачев Славейков, български писател и поет, идва в Чепинско от с. Голямо Белово през Алабак и с. Корово. Отсяда в с. Каменица в дома на Стойо Анг. Масларов, учител.
- От 3 август 1884 година на почивка в с. Лъджене е Константин Величков. В книжка VІ на сп. „Зора” от 1885 година той отпечатва своят пътепис „Няколко дни в Чепинско”.
- През 1886 година Алеко Константинов посещава с. Лъджене. Той преминава от с. Голямо Белово през Алабак до Лъджене. В м. Алабак още стои поставената паметна плоча за това посещение на Алеко. Настанява се в домът на Илчо Шуманов.
- На 13 май 1890 година на посещение в с. Лъджене е Стефан Стамболов, министър-председател на България (1887-1894). Идва по покана на местните първенци. Пристига от Пещера, през Батак и Ракитово. Срещата е в хана на дядо Даскал в с. Лъджене. Кмет на Лъджене е Стойо Докумов, а на Баня (Чепино) – Юсуф Синапов. На срещата обсъждат нуждата от прекарване на нов път по течението на р. Чепинска до с. Варвара. Стамболов възлага проучване на възможностите за изграждането на този път. Наети за изготвянето на проекта са чехите инж. Фридрих Виттих и Васил Ружичка. Заедно с тях работа и инж. Димитър Иванов от с. Байлово. Правителството оценява проекта и сумата за изграждането. Проектът е утвърден и строителството започва през 1894 г. Открит е за движение през 1896 г.
- След руско турската война 1878 г. част от България остава в пределите на османската империя. Границата между Княжество България и Кръстава, Велийца, Пашови, Куртово. Има гранични постове. Движението на хора и стоки през тази граница е трудно. Границата се контролира от т.н. банда на Руньовци. Те са няколко братя избягали от българската армия – родом от с. Баня -Чепино. На няколко пъти се правят опити те да бъдат унищожени. През м. април 1891 година в района на границата пристига ген. Рачо Петров, министър на вътрешните работи. Прави опити за среща с представители на тази банда. Неуспешно. Разпорежда в района на границата да се настанят части на 22 пехотен тракийски полк. Те поемата пограничната охрана и в рамките на няколко дни ликвидират тази банда. Пътят през границата става свободен.
- От Петровден до 3 юли 1892 година на почивка в Лъджене идва Иван Вазов. Пристига с каруца през Белово, Алабак и Корово. Настанява се в хана на дядо Даскал. Излиза на еднодневни излети до Елин връх, до Кладова, от там до Юндола. Радва се на хубава храна и уважението на местното население. Спомените си за тези дни той описва в книгата си „В недрата на Родопите”. В нея той записва: „Ако не видях Бога , видях най-възхитителната панорама на Вътрешните Родопи. По нататък записва: „…. с. Лъджене има бъдеще! Аз посетих и с. Баня, села с подобно название може би има двайсетина в Отечеството ни, та за отличие това село го наричат Баня-Чепино, или Чепинска баня”.
- От 25 юни до 20 юли 1892 г. в Чепинско е Христо Попконстантинов. Във вестник „Свобода” той отпечатва своята статия ”Писма от Родопите”. По същото време в Лъджене е и Иван Вазов. Не сме намерили документ дали двамата са имали срещи. В тези дни тук Хр. Попконстантинов се среща със Стефан Илич Веркович, изтъкнат босненски фолклорист, етнограф, нумизмат и археолог. Той събира над 300 000 стиха на пирински и родопски песни. Помества ги в издадената от него книга „Веда Словена”. В нея помества само 23 809 стиха на песните. Един от двата тома има в Историческия музей Велинград.
- През м. август 1894 г. за втори път на почивка в с. Лъджене идва писателят Константин Величков. Преживянато тук описва в пътеписа си „Няколко дни в Чепинско”. Той се отпечатва във вестник “Знаме” на 27 юли 1897 г. – два месеца след неговата смърт?
- През лятото на 1897 г. на почивка в Чепинско е Димитър Т. Страшимиров – учен и писател, брат на Антон Т. Страшимиров. В сп. „Българска сбирка” кн. 6/1897 г. той публикува пътеписа си „Чепино”.
- През м. март 1897 г. в с. Лъджене заедно с Андрей Ляпчев и Михаил Такев (народни представители) идва Алеко Константинов. За преживяното по време на това посещение той пише пътеписа си „През марта в Чепино”.
- През лятото на 1898 година в с. Лъджене пристига цар Фердинанд заедно с съпругата си Мария Луиза. Нощуват в новопостроения хотел „Зидаров”. Той има 20 стаи и се намира в центъра на с. Лъджене. През 1904 г. при пожар хотелът изгаря до основи. На неговото място Вачо Дервишев построява нов хотел. След Девети септември в него се помещава управлението на МВР във Велинград. Сега е обявен за продажба.
- На 23 октомври 1905 година за два дни в с. Лъджене е поетът Пею Яворов. Той гостува на неговия земляк от гр. Чирпан – Пейо Радев Гарвалов, който работи като аптекар в Лъжене. Участва в Балканската война и загива на фронта.
- През лятото на 1907 г. на почивка в м. Юндола е Александър Стамболийски. Заедно с него са съпругата му Милена и синът Асен. Пристига от с. Лъджене, придружен от видния лъдженец Никола Бояджиев. Багажът и децата са изкарани до Юндола на самар от наети влашки коне. Вече е създал партията БЗНС, на която е председател. По време на почивката си слиза в с. Лъджене, където учредява първата земеделска дружба в Чепинско.
- През 1912 година преди Балканската война на Юндола се събират четите на воеводите Йонко Вапцаров, Пею Яворов и Лазар Колчагов. Преминават границата между България и Македония и участват в Балканската война. Има писмени данни, че при изпращането на четите от Юндола е присъствала и Лора Каравелова.
- На 18 януари 1913 година в Чепинско идва депутатът от гр. Пещера Михаил Такев. От 1 януари 1913 г. в нашият край започва т.н. „кръстилка” – опит за доброволно възстановяне на християнството сред българите-мохамедани и на техните лични имена. В Чепинско са командировани християнски духовници във всяко населено място. Такев идва да провери дали има насилие върху населението, изповядващо мохамеданската религия. Въпреки поканата той посещава само селата Чепино, Лъжене и Каменица. Не отива в с. Корово, където е канен, за да види с очите си, че това става без насилие и употреба на сила. В района няма войскови поделения. На 4 юли 1913 г. след проведени избори правителството оглавява Васил Радославов. В едно от първите си решения правителството дава съгласието си българите приели християнството по време на „кръстилката” свободно да изповядват мохамеданската си вяра, както и да ползват старите си имена от арабската именна система.
- През м. септември за 7 дни в Чепинско е Райко Даскалов – министър в правителството на Александър Стамболийски. Посещава с. Корово и Флорово (Цветино), където изгражда местни дружества на БЗНС.
- През м. май 1920 г. Александър Стамболийски, министър-председател на България, посещава Лъджене по покана на местни първенци и кмета Александър Георг. Даскалов. Настанен е в хотела на дядо Вачо. На проведените срещи му се поставя въпросът за изграждането на ж. п. линия от Септември до Чепинско. На 25 май на заседание на правителството се приема решение за възлагане на проучване и проектиране на тази линия. Има има поредица информации за нея под заглавие: „Теснолинейката Септември - Добринище”. Ще прочетете за тази единствена останала още ж.п. линия (междурелсието е 760 мм. поради което се нарича „теснолинейка”.)
- От 30 август до 3 септември на почивка в с. Лъджене е Райко Даскалов, министър в правителството на Стамболийски.
- На Великден 1921 г. в с. Лъджене идва Александър Стамболийски. С него е Стоян Омарчевски – министър на просветата. Местните първенци и земеделците в Чепинско поставят въпроса за разкриването на непълна гимназия в с. Лъджене. Правителството взема решение такава да се открие на 23 август 1922 г. Първият неин директор е Димитър Хр. Димитров.
- През м. април Райко Даскалов заедно със семейството си са в с. Лъджене. Той кумува на д-р Цветко Колчагов от с. Лъджене, завършил медицина в Италия.
- През м. юли и август 1922 година на почивка в с. Лъджене пристига Димитър Благоев (Дядото). С него е съпругата му Стела и децата Наташа и Владко. Настанени са в една от най-новите къщи, тази на Атанас Бор. Шумлев. Намираше се на главната улица за Каменица срещу Мъжката баня (къщата беше разрушена. За нея напомня паметната плоча с образа на Благоев на мястото на Шумлевата къща). Участва в събрания-срещи с местните организации на БСДП (к). Художникът Христо Лозев също летува в Лъджене. Той получава съгласието да нарисува Благоев. Това е най-познатият портрет на Дядото, който поколения българи все още помнят.
- По това време Стамболийски е на почивка в м. Юндола. Настанени са във военни палатки. Заедно с него са семействата на Райко Даскалов, Петко Д. Петков, Димитър Гичев. Благоев идва на Юндола с файтон и провежда среща със Стамболийски с молба да се намеси за превоза на събраните помощи за гладуващите в Поволжието. Стамболийски разпорежда с вагони помощите да се изпратят до пристанищата във Варна и Бургас и от там с кораби до Одеса.
- Стамболийски по време на почивката си идва и провежда срещи в с. Чепино, Каменица и Лъджене. Запазена е негова снимка, направена на Клептуза. На нея открихме образите на кмета на с. Лъджене – Александър Георг. Даскалов (БЗНС), на Баня-Чепино – Димитър Даскалов (БЗНС) и на с. Ракитово Любен Пелев (БЗНС). Заедно на снимката са и Райко Даскалов, Петко Д. Петков и Димитър Гичев. Това е една от най-ценните снимки в историята на Чепинско.
Никола Делиев
Целта на тази статия е да се покажат хронологически във времето посещенията в нашия край на държавни и партийни ръководители (президенти, председатели на Народното събрание, депутати, членове на правителството, ръководители на политически партии, писатели, артисти и други известни хора). Отбелязани са и няколко важни посещения имащи значение за бъдещето на Велинград след 1948 година.
Данните са извлечени от издадената през 2014 г. моя книга озаглавена „Календар на издирените записани имена, дати, събития и снимки за родния край Велинград”. Те са подредени по хронологията на времето. Издирил съм ги записани в издадените книги, списания и вестници съхранявани в националните, регионални и местни библиотеки. Записаното в книгата е извадка от поместеното в тях.
Сигурно има и пропуски, но заедно с вас - читателите на написаното в тази статия, ще допълним историята на нашия край.
Изследването обхваща периода от 395 година до края на 2019 година.
- През 1836/1838 година френският учен Ами Буе посещава българските земи в Мизия, Тракия и Македония. Записва в своите книги, че в пашалъкът Адрианопол (Одрин) има 18 града и 28-30 градчета в т. ч. Чепина и Баня (Чепино).
- През 1868 година руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров идва на почивка в с. Баня.
- На 14 юни 1974 година немският лесовъд Вилхем Фрайберг посещава селата Корово, Каменица, Личана (Лъджене) и Баня. В немското списание „Глобус” той публикува своя пътепис „От Родопите в Европейска Турция”.
- На 8 януари 1878 година руски войници от 2 дивизион на ІХ хусарски полк с командир подполковник Мокашов и ст. адютант Куммерау пристигат през Алабак и с. Корово в с. Каменица. Установяват се в краят на селото в м. „Тудора”. В района на сегашната Сярна баня населението на Каменица ги посреща с хляб и цветя. Денят е Бабинден. На следващия ден през с. Лъджене и Ракитово те пристигат в Пловдив.
- През 1879 година в Чепинско идва Полихрония Сирку – руски учен археолог. Проучва няколко месеца крепостта „Цепина”.
- На 8 и 9 август 1882 година Константи Иречек пребивава в Чепинско. Посещава селата Каменица, Лъжене и Чепино и записва местни песни. През 1882 година идва за втори път. Спомените си публикува в „Пътни бележки от Средна гора и Родопските планини”. Издава и своята книжка „Пътувания из България”.
- През 1884 година Петко Рачев Славейков, български писател и поет, идва в Чепинско от с. Голямо Белово през Алабак и с. Корово. Отсяда в с. Каменица в дома на Стойо Анг. Масларов, учител.
- От 3 август 1884 година на почивка в с. Лъджене е Константин Величков. В книжка VІ на сп. „Зора” от 1885 година той отпечатва своят пътепис „Няколко дни в Чепинско”.
- През 1886 година Алеко Константинов посещава с. Лъджене. Той преминава от с. Голямо Белово през Алабак до Лъджене. В м. Алабак още стои поставената паметна плоча за това посещение на Алеко. Настанява се в домът на Илчо Шуманов.
- На 13 май 1890 година на посещение в с. Лъджене е Стефан Стамболов, министър-председател на България (1887-1894). Идва по покана на местните първенци. Пристига от Пещера, през Батак и Ракитово. Срещата е в хана на дядо Даскал в с. Лъджене. Кмет на Лъджене е Стойо Докумов, а на Баня (Чепино) – Юсуф Синапов. На срещата обсъждат нуждата от прекарване на нов път по течението на р. Чепинска до с. Варвара. Стамболов възлага проучване на възможностите за изграждането на този път. Наети за изготвянето на проекта са чехите инж. Фридрих Виттих и Васил Ружичка. Заедно с тях работа и инж. Димитър Иванов от с. Байлово. Правителството оценява проекта и сумата за изграждането. Проектът е утвърден и строителството започва през 1894 г. Открит е за движение през 1896 г.
- След руско турската война 1878 г. част от България остава в пределите на османската империя. Границата между Княжество България и Кръстава, Велийца, Пашови, Куртово. Има гранични постове. Движението на хора и стоки през тази граница е трудно. Границата се контролира от т.н. банда на Руньовци. Те са няколко братя избягали от българската армия – родом от с. Баня -Чепино. На няколко пъти се правят опити те да бъдат унищожени. През м. април 1891 година в района на границата пристига ген. Рачо Петров, министър на вътрешните работи. Прави опити за среща с представители на тази банда. Неуспешно. Разпорежда в района на границата да се настанят части на 22 пехотен тракийски полк. Те поемата пограничната охрана и в рамките на няколко дни ликвидират тази банда. Пътят през границата става свободен.
- От Петровден до 3 юли 1892 година на почивка в Лъджене идва Иван Вазов. Пристига с каруца през Белово, Алабак и Корово. Настанява се в хана на дядо Даскал. Излиза на еднодневни излети до Елин връх, до Кладова, от там до Юндола. Радва се на хубава храна и уважението на местното население. Спомените си за тези дни той описва в книгата си „В недрата на Родопите”. В нея той записва: „Ако не видях Бога , видях най-възхитителната панорама на Вътрешните Родопи. По нататък записва: „…. с. Лъджене има бъдеще! Аз посетих и с. Баня, села с подобно название може би има двайсетина в Отечеството ни, та за отличие това село го наричат Баня-Чепино, или Чепинска баня”.
- От 25 юни до 20 юли 1892 г. в Чепинско е Христо Попконстантинов. Във вестник „Свобода” той отпечатва своята статия ”Писма от Родопите”. По същото време в Лъджене е и Иван Вазов. Не сме намерили документ дали двамата са имали срещи. В тези дни тук Хр. Попконстантинов се среща със Стефан Илич Веркович, изтъкнат босненски фолклорист, етнограф, нумизмат и археолог. Той събира над 300 000 стиха на пирински и родопски песни. Помества ги в издадената от него книга „Веда Словена”. В нея помества само 23 809 стиха на песните. Един от двата тома има в Историческия музей Велинград.
- През м. август 1894 г. за втори път на почивка в с. Лъджене идва писателят Константин Величков. Преживянато тук описва в пътеписа си „Няколко дни в Чепинско”. Той се отпечатва във вестник “Знаме” на 27 юли 1897 г. – два месеца след неговата смърт?
- През лятото на 1897 г. на почивка в Чепинско е Димитър Т. Страшимиров – учен и писател, брат на Антон Т. Страшимиров. В сп. „Българска сбирка” кн. 6/1897 г. той публикува пътеписа си „Чепино”.
- През м. март 1897 г. в с. Лъджене заедно с Андрей Ляпчев и Михаил Такев (народни представители) идва Алеко Константинов. За преживяното по време на това посещение той пише пътеписа си „През марта в Чепино”.
- През лятото на 1898 година в с. Лъджене пристига цар Фердинанд заедно с съпругата си Мария Луиза. Нощуват в новопостроения хотел „Зидаров”. Той има 20 стаи и се намира в центъра на с. Лъджене. През 1904 г. при пожар хотелът изгаря до основи. На неговото място Вачо Дервишев построява нов хотел. След Девети септември в него се помещава управлението на МВР във Велинград. Сега е обявен за продажба.
- На 23 октомври 1905 година за два дни в с. Лъджене е поетът Пею Яворов. Той гостува на неговия земляк от гр. Чирпан – Пейо Радев Гарвалов, който работи като аптекар в Лъжене. Участва в Балканската война и загива на фронта.
- През лятото на 1907 г. на почивка в м. Юндола е Александър Стамболийски. Заедно с него са съпругата му Милена и синът Асен. Пристига от с. Лъджене, придружен от видния лъдженец Никола Бояджиев. Багажът и децата са изкарани до Юндола на самар от наети влашки коне. Вече е създал партията БЗНС, на която е председател. По време на почивката си слиза в с. Лъджене, където учредява първата земеделска дружба в Чепинско.
- През 1912 година преди Балканската война на Юндола се събират четите на воеводите Йонко Вапцаров, Пею Яворов и Лазар Колчагов. Преминават границата между България и Македония и участват в Балканската война. Има писмени данни, че при изпращането на четите от Юндола е присъствала и Лора Каравелова.
- На 18 януари 1913 година в Чепинско идва депутатът от гр. Пещера Михаил Такев. От 1 януари 1913 г. в нашият край започва т.н. „кръстилка” – опит за доброволно възстановяне на християнството сред българите-мохамедани и на техните лични имена. В Чепинско са командировани християнски духовници във всяко населено място. Такев идва да провери дали има насилие върху населението, изповядващо мохамеданската религия. Въпреки поканата той посещава само селата Чепино, Лъжене и Каменица. Не отива в с. Корово, където е канен, за да види с очите си, че това става без насилие и употреба на сила. В района няма войскови поделения. На 4 юли 1913 г. след проведени избори правителството оглавява Васил Радославов. В едно от първите си решения правителството дава съгласието си българите приели християнството по време на „кръстилката” свободно да изповядват мохамеданската си вяра, както и да ползват старите си имена от арабската именна система.
- През м. септември за 7 дни в Чепинско е Райко Даскалов – министър в правителството на Александър Стамболийски. Посещава с. Корово и Флорово (Цветино), където изгражда местни дружества на БЗНС.
- През м. май 1920 г. Александър Стамболийски, министър-председател на България, посещава Лъджене по покана на местни първенци и кмета Александър Георг. Даскалов. Настанен е в хотела на дядо Вачо. На проведените срещи му се поставя въпросът за изграждането на ж. п. линия от Септември до Чепинско. На 25 май на заседание на правителството се приема решение за възлагане на проучване и проектиране на тази линия. Има има поредица информации за нея под заглавие: „Теснолинейката Септември - Добринище”. Ще прочетете за тази единствена останала още ж.п. линия (междурелсието е 760 мм. поради което се нарича „теснолинейка”.)
- От 30 август до 3 септември на почивка в с. Лъджене е Райко Даскалов, министър в правителството на Стамболийски.
- На Великден 1921 г. в с. Лъджене идва Александър Стамболийски. С него е Стоян Омарчевски – министър на просветата. Местните първенци и земеделците в Чепинско поставят въпроса за разкриването на непълна гимназия в с. Лъджене. Правителството взема решение такава да се открие на 23 август 1922 г. Първият неин директор е Димитър Хр. Димитров.
- През м. април Райко Даскалов заедно със семейството си са в с. Лъджене. Той кумува на д-р Цветко Колчагов от с. Лъджене, завършил медицина в Италия.
- През м. юли и август 1922 година на почивка в с. Лъджене пристига Димитър Благоев (Дядото). С него е съпругата му Стела и децата Наташа и Владко. Настанени са в една от най-новите къщи, тази на Атанас Бор. Шумлев. Намираше се на главната улица за Каменица срещу Мъжката баня (къщата беше разрушена. За нея напомня паметната плоча с образа на Благоев на мястото на Шумлевата къща). Участва в събрания-срещи с местните организации на БСДП (к). Художникът Христо Лозев също летува в Лъджене. Той получава съгласието да нарисува Благоев. Това е най-познатият портрет на Дядото, който поколения българи все още помнят.
- По това време Стамболийски е на почивка в м. Юндола. Настанени са във военни палатки. Заедно с него са семействата на Райко Даскалов, Петко Д. Петков, Димитър Гичев. Благоев идва на Юндола с файтон и провежда среща със Стамболийски с молба да се намеси за превоза на събраните помощи за гладуващите в Поволжието. Стамболийски разпорежда с вагони помощите да се изпратят до пристанищата във Варна и Бургас и от там с кораби до Одеса.
- Стамболийски по време на почивката си идва и провежда срещи в с. Чепино, Каменица и Лъджене. Запазена е негова снимка, направена на Клептуза. На нея открихме образите на кмета на с. Лъджене – Александър Георг. Даскалов (БЗНС), на Баня-Чепино – Димитър Даскалов (БЗНС) и на с. Ракитово Любен Пелев (БЗНС). Заедно на снимката са и Райко Даскалов, Петко Д. Петков и Димитър Гичев. Това е една от най-ценните снимки в историята на Чепинско.
Никола Делиев
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023