В началото на юни 2020 г., когато постепенно отпадат ограничителните мерки във връзка с коронавируса, вече могат да се посещават паркове и градски градини. Но в парк „Клептуза“ единственото привлекателно нещо е красивата природа. Всичко останало е в разруха, навсякъде е пълно с мръсотия и боклуци. По стените на старите занемарени сгради е напръскано със спрей, дървеният пешеходен мост е опасен заради изгнилите дъски по него, част от предпазните парапети и прегради са изпочупени, застоялата вода на долното езеро - бавно, но сигурно го превръща в блато, а на детската площадка няма люлки!
Естествено, за това плачевно състояние на Клептуза имат вина и тези недобросъвестни посетители, които не пазят и замърсяват. Но кой следи за нарушителите и им търси отговорност? Много ясно личи, че тази природна забележителност не се стопанисва добре и не се поддържа в привлекателен вид.
Темата за Клептуза е предъвкана и разтягана десетки пъти през последните 12 години, откакто през април 2008 г. природният парк отново стана общинска собственост. И най-често основният акцент в коментарите винаги е бил насочен към примерите за безстопанственост.
И след като символът на Велинград, парк „Клептуза“, вече беше собственост на Общината, се очакваха конкретни действия за създаване на един по-привлекателен цялостен облик на природния феномен. Със средства по европейски проекти през 2010 г. паркът беше облагороден, но странно защо тревните площи останаха без поливна система? След това времето минаваше, но не се случваше нищо съществено по отношение на Клептуза. И така цели 4 години, когато през 2014 г. Община Велинград обяви конкурс за „Идеен проект за Клептуза“. Конкурсът премина, но журито не присъди първо място заради неспазени от участниците изисквания. Така до изработване на работен проект за реконструкция и обновяване на Клептуза не се стигна! Общината не предлага на класирания на второ място арх. Милен Арнаудов от Бургас да разработи своя сроект и цялата идея пропада.
През есента на 2015 г. за кмет на Община Велинград беше избран Костадин Коев. В предизборните му обещания тогава влизаше и точката „Специален статут и стратегия за езерото Клептуза”. И отново нищо конкретно, докато се стигна до 2017 г., когато двете стари сгради на Клептуза бяха обявени за опасни! Едва в края на септември 2018 г. беше взето решение за провеждане на обществено обсъждане за състоянието на Клептуза и предложения за „Визия на парк Клептуза“. Преди това кметът Коев проведе срещи с гражданите по квартали. На тях бяха поставени въпроси и за бъдещето на Клептуза.
Самото обсъждане се състоя на 15 януари 2019 г. на него бяха предложени и обсъдени различни предложения за визията на Клептуза и какви са възможностите за ползване на средства по проекти за паркова среда и зони за отдих. Близо двучасовото обсъждане на идейния проект за визията на Клептуза даде добра възможност на Общинския съвет да избере най-добрите предложения, когато гласува решението си. Оттогава мина почти година и половина и отново нищо съществено не се случи за осъществяването на този обсъден и от гражданите проект. Последният опит за някакво раздвижване около Клептуза е ревението да се търси стратегически инвеститор за Клептуза със срок „постоянен“.
И докато общинското ръководство в лицето на местната законодателна и изпълнителна власт с чака някой стратегически инвеститор, Клептуза отдавна не е символ, нито емблема на града, който е обявен за СПА столица на Балканите. Клептуза не е място, където можеш да заведеш гости или приятели от друг град. Там рискуваш да се изложиш, като видят в какво се е превърнала красивата природна забележителност – тъжна и грозна гледка!
Георги Стоянов
Клептуза – отново тъжна и грозна гледка!
