

Васил Кривошийски - създателят на фолклорни ансамбли и оркестри
Публикувано на 14 Jul 2020 09:01
Васил Кривошийски е роден през 1931 г. в с. Бело поле, Видинско. Завършва Педагогическа гимназия във Враца и свири на акордеон, кавал, двоянка. След преместването си във Велинград той е очарован от богатия и разнообразен фолклор в населените места на Чепинското корито, както и красивата природа. С Люба Чолакова, която е народна певица, създават семейство.
От 1964 г. Васил Кривошийски преподава акордеон в Каменица и работи с ансамбъл за народни песни и танци. По инициатива на тогавашния кмет на с. Цветино Кюлюмов семейство Люба и Васил Кривошийски създават Ансамбъл за народни песни и танци към читалище „Пробуда“ в същото село и вземат участие в първия национален събор на хайдутството в Сливенския балкан.
През 1967 г. Васил Кривошийски създава и ученически фолклорен ансамбъл от 120 деца в с. Абланица, а през1969 г. той основава и мъжката певческа група в с. Драгиново. Той съпровожда с кавал изпълненията на родопски песни във всички ансамбли и оркестри, които създава. Следват много спечелени медали и награди от участия в националната телевизия.
Като учител по пеене (музика) в с. Дорково през 1970 г. ръководи фанфарен оркестър, вокална група и хор на учителите. В Дорково той основава фолклорния ансамбъл „Овчарска песен", който съществува и до днес и заедно с хореографа Петьо Дузов подготвят певци, танцьори, музиканти, активно участват и печелят много национални и международни фолклорни фестивали. През 1989 г. ансамбълът печели „Златната брадва" в град Закопане, Полша. Жан Рок, президент на френската асоциация за фолклор, кани „Овчарка песен" в Париж. Там самодейците са посрещнати топло и по-късно отново са поканени за гастрол.
През 80-те години на миналия век води и оркестъра на фолклорния ансамбъл към читалището в Чепино, когато негов художествен ръководител е Никола Юнчев.
Творческите усилия и всеотдайното дело на Васил Кривошийски са в основата на многобройни състави в Цветино, Биркова, Пашово, Драгиново, Дорково, неуморна творческа и събирателска дейност и неговата жажда да открие, обработи и изпълни красивите песни и мелодии на Родопите. Той композира и оставя редица свои народни песни, които звучат в ансамблите в района и до днес.
Катерина Мирчева
От 1964 г. Васил Кривошийски преподава акордеон в Каменица и работи с ансамбъл за народни песни и танци. По инициатива на тогавашния кмет на с. Цветино Кюлюмов семейство Люба и Васил Кривошийски създават Ансамбъл за народни песни и танци към читалище „Пробуда“ в същото село и вземат участие в първия национален събор на хайдутството в Сливенския балкан.
През 1967 г. Васил Кривошийски създава и ученически фолклорен ансамбъл от 120 деца в с. Абланица, а през1969 г. той основава и мъжката певческа група в с. Драгиново. Той съпровожда с кавал изпълненията на родопски песни във всички ансамбли и оркестри, които създава. Следват много спечелени медали и награди от участия в националната телевизия.
Като учител по пеене (музика) в с. Дорково през 1970 г. ръководи фанфарен оркестър, вокална група и хор на учителите. В Дорково той основава фолклорния ансамбъл „Овчарска песен", който съществува и до днес и заедно с хореографа Петьо Дузов подготвят певци, танцьори, музиканти, активно участват и печелят много национални и международни фолклорни фестивали. През 1989 г. ансамбълът печели „Златната брадва" в град Закопане, Полша. Жан Рок, президент на френската асоциация за фолклор, кани „Овчарка песен" в Париж. Там самодейците са посрещнати топло и по-късно отново са поканени за гастрол.
През 80-те години на миналия век води и оркестъра на фолклорния ансамбъл към читалището в Чепино, когато негов художествен ръководител е Никола Юнчев.
Творческите усилия и всеотдайното дело на Васил Кривошийски са в основата на многобройни състави в Цветино, Биркова, Пашово, Драгиново, Дорково, неуморна творческа и събирателска дейност и неговата жажда да открие, обработи и изпълни красивите песни и мелодии на Родопите. Той композира и оставя редица свои народни песни, които звучат в ансамблите в района и до днес.
Катерина Мирчева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023