

Знакови посещения в Чепинско
Публикувано на 21 Jul 2020 09:05
Продължение от брой 24/2020
- На 15 март 1953 г. в читалището в Лъджене поетесата Дора Габе представя своята поема „Вела”. Водещ на представянето е Петър Полежански – учител, краевед, писател, член на литературен клуб „Никола Вапцаров”.
- На 2 май 1954 г., по случай 10 годишнината от смъртта на Вела Пеева, се провежда тържествен пленум-сесия. На тях присъства Кимон Георгиев – министър на електрификацията и народен представител от Велинградският район, Тодор Звездов – първи секретар на Окръжния комитет на БКП В Пловдив, Спас Господов – секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. Слово произнася Атанас Семерджиев. Тържеството се ръководи от Илия Каров – първи секретар на Градския комитет на БКП във Велинград.
- През ноември 1954 г. във Велинград се провежда национално съвещание на първенците от системата на „Горпром”. На Мустафа Старков, ръководител на секаческа бригада в горско стопанство „Селище”, се връчва орден „Георги Димитров”.
- На 20 февруари 1955 г. във Велинград се връчват две преходни червени знамена „Национален първенец на ЦКС”. Едното е на Районният кооперативен съюз във Велинград (председател Георги Калоянов) , другото на РКС Ракитово (председател Славчо Гаралов).
- На подготовка за летните олимпийски игри в Мелбърн (Австралия) идват националните отбори по борба свободен и класически стил. Спят в хотел „Москва”. Храни ги майстор готвачът на ресторанта Тодор Гърбев. Тренират във физкултурният салон на училището в Каменица. - През есента на 1956 година на лов в м. Чаерджик край сегашния град Сърница идват членовете на Политбюро начело с Тодор Живков. Нощуват в Червената вила във Велинград и след успешния лов на диви прасета се прибират в София. В лова не участва Вълко Червенков - тогава министър председател. Той остава във Велинград поради заболяване.
- От 25 до 27 юни 1958 г. на поляните в курорта Юндола се провежда Първият национален туристически събор. Домакин на събитието е Велинград и туристическото дружество „Юндола”. Със съдействието на БНА са монтирани палатки за 10 000 посетители. Ремонтират се пътищата от Белово до Юндола и от Велинград до Юндола. На 26 юли (неделя) гост на съборът е Тодор Живков – първи секретар на ЦК на БКП. Той приветства туристите и гостите (около 30 000 души), след което провежда срещи с ръководствата на Велинград и ЦС на БТС. За събора е издаден юбилеен вестник.
- На 29 май 1961 година (понеделник) на територията на горските стопанства Вищерица, Селище, Чехльово, Ракитово и Беглика преминава унищожителен циклон (смерч). От 16,55 ч. до 17,02 ч. за 7 минути силният вятър поваля около 2 млн. куб. м. иглолистна дървесина.Фронтът на смерча е с ширина 2000 м. и дължина 28 км. Директор на Районната дирекция на горите в Пазарджик е инж. Янко Узунов, директор на горско стопанство Селище (най-пострадалото) е Илия Дим. Кадинов, на това в Чехльово – инж. Стоимен Клисарски. Правителството спешно приема постановление за ликвидирането на това природно бедствие. В тези дни българите мохамедани, които са основната работна сила в горските стопанства, празнуват Курбан байрам. В тези дни всички ползват отпуск. Това е и една от причините да няма жертви от горските работници и воловете, с които се извършвал извозът на отсечената дървесина от сечищата до временните складове. От всички горски стопанство в страната са командировани секачи и извозвачи, заедно с техниката (трактори) и жива сила (волове). Целта е бързо прибиране без загуби на повалената дървесина и ликвидиране на опасността от горски пожари. На 5 юни 1961 г. – 7 дни след бедствието на посещение пристига Антон Югов – министър-председател на България. На място са уточнени всички задачи, осигурена е допълнителна техника (резачки, трактори, въжени линии), която е доставена до краят на м. юни 1961 г. През 1962/1963 и 1964 г. на територията на пострадалите от смерча горски стопанства се организираха национални и местни бригади за извършване на почвоподготовката на освободените от падналата дървесина горски площи. Още през 1962 г. започна залесяването, което завърши през 1965 г. Добита е 340 000 куб. м. иглолистна дървесина. Залесени са 154 000 дка. иглолистни фиданки. Сега има 80 годишни дървета.
- На 31 август 1964 година на връх Милеви скали се провежда митинг на населението от Пазарджишки окръг по случай 20-годишнината от сраженията на 4 септември 1944 г., в които загиват 12 партизани. На поляните в подножието на върха има над 30 000 души. Тодор Живков произнася слово и открива построения паметник. Той е висок 19,50 м. Автор на проекта е арх. Магда Петрова, инженер конструктор – Цуков. Изграден е от войните на БНА с командир офицерът Димитров. Изграден е от бригада, ръководена от Спас Михалев Стоев и каменоделци от гр. Брацигово. На върха е монтиран жертвеник, който се запалваше в дните на тържествата. Монтирани бяха и 4 прожектора, който го осветяваха. В годините след 10 ноември 1989 г. паметните плочи монтирани в основата на паметникът на два пъти бяха чупени и възстановявани от фирма „Минерали М” Велинград.
- На 30 юни 1966 г. в залите на ново построеният ресторант „Бор” се провежда съвместно заседание на Бюрото на Окръжния комитет на БКП – Пазарджик (първи секретар Спас Господов), Изпълнителният комитет на Окръжния народен съвет – Пазарджик (председател Димитър Корсемов). В заседанието участват: Лъчезар Аврамов – секретар на ЦК на БКП, Пеко Таков – заместник-председател на Министерския съвет, Тано Цолов – председател на Държавния комитет по планиране, д-р Сибила Радева – заместник-министър на Министерството на здравеопазването, Петко Тодоров – председател на Главно управление по туризма към Министерския съвет, Марин Кожухаров – председател на Централния съвет на Българския туристически съюз, народните представители Атанас Семерджиев и Костадин Гяуров. Доклад за развитието на Велинград като обект на международен и вътрешен туризъм изнася Илия Каров – първи секретар на ГК на БКП Велинград. В него е посочено, че през 1956 г. Велинград има 18 146 жители, а през 1965 г. – 20 077. През 1965 г. във Велинград са почивали 110 000 души. Заседанието утвърждава „Програма за развитието на Велинград до 1970 г”. През м. март 1970 г. се провежда ново заседание на посочените по-горе органи и лица. Отчетено е, че утвърдените мероприятия в тази програма са изпълнени.
- На 8 юни 1968 година Велинград чества 20 години от обявяването му за град. Тържествата са на централния площад в Лъжене. В тях участват: Тодор Живков – първи секретар на ЦК на БКП и министър-председател, Пенчо Кубадински, Ангел Цанев – членове на политбюро на ЦК на БКП, Костадин Гяуров, Атанас Семерджиев, Спас Господов – първи секретар на ОК на БКП Пазарджик, Димитър Корсемов – председател на ИК на ОНС Пазарджик, Кимон Георгиев – народен представител. От импровизираната трибуна на терасата на новопостроения хотелски комплекс „Здравец” слова произнасят Илия Каров – първи секретар на ГК на БКП Велинград и Тодор Живков.. След това се провежда среща с актива на БКП, БЗНС и ОФ от града. Гостите посещават къщата музей „Вела Пеева” и оранжериите за цветя.
- На 6 май 1968 г. се открива Високопланинският спортен комплекс „Дружба”. Той е един от трите такива комплекси, изградени на височина над 2000 м. н.в. в света. Построен е от войните на Строителни войски. Открива го ген. полковник Владимир Стойчев – председател на БОК. Строителството на този комплекс е съвместно с правителството на ГДР. Договорът предвижда той да се ползва 50:50 в продължение на 20 години. В момента в комплекса е имало 180 души спортисти, в т.ч. и 60 от ГДР. За да ги посети и да посрещнат новата 1969 г. в България пристига министърът на спорта на ГДР. Заедно със Станко Тодоров – министър-председател, са и Костадин Гяуров, Илия Каров и посланикът на ГДР в София, които също тръгват с правителствен екскорт за Белмекен. Времето е лошо, вали сняг. От Куртово пътят е затрупан. Въпреки това колите пробиват преспите и стигат до строителното селище „Ръжавица”, което е на 1000 м. от комплекса. Там колите са затрупани от преспите. Пътуванете напред е невъзможно. Гостите са приютени в столовата на този обект (там живеят и работят около 100 души). Късно през нощта гостите са придвижени до комплекса от спасители, дошли от комплекса, сред които са борците: Боян Радев, Янчо Патриков и др. от националният отбор на България по борба. На ръце ги носи и шофьорът Костадин Катошев. На 1 януари 1969 г. бурята утихва и привечер гостите се завръщат в София.
На 1 ноември 1974 г. се открива първият етап от каскада „Белмекен-Сестримо”. Официалното откриване става пред новопостроената ВЕЦ „Момина клисура” в присъствието на Тодор Живков. След прерязването на лентата гостите преминават през ВЕЦ „Сестримо”, ВЕЦ „Белмекен”, прерязват лентата на язовирната стена на „Белмекен” и пристигат на ВСК „Дружба” – Белмекен. Там в спортната зала се провежда тържество, на което се награждават със званието „Герой на социалистическия труд” инж. Георги Куков – главен проектант на каскадата и Спартак Исаков Лещаров – бригадир на комплексна бригада построила язовирните стени на „Васил Коларов”, Батак” и „Белмекен”.
- През м. юни 1974 г. на посещение в Пазарджишки окръг е делегация от Ставрополския край. Този край с площ колкото 4 пъти площта на България има сключен дого-вор за дружба и сътрудничество с Пазарджишки окръг (първи секретар на ОК на БКП е Димитър Жулев, след него Димитър Дачев). В програмата за гостуването на Михаил Горбачов е включено и посещение във Велинград. Тук в салоните на ресторант „Бор” се провежда среща с бюрото на ГК на БКП (първи секретар е Георги Дим. Шулев, председател на ГНС – Георги Петров Шуманов). След срещите посещава къщата музей на Вела Пеева, Клептуза и ВСК „Дружба” – Белмекен. В годините до 1984 г., когато Горбачов е избран за секретар на ЦК на КПСС, той още два пъти гостува във Велинград, като ръководител на делегациите от Ставрополския край. За съжаление, досега не открихме датите на тези посещения. Ако някой има писмени сведения за тях, нека се обади на автора.
Никола Делиев
(Следва)
- На 15 март 1953 г. в читалището в Лъджене поетесата Дора Габе представя своята поема „Вела”. Водещ на представянето е Петър Полежански – учител, краевед, писател, член на литературен клуб „Никола Вапцаров”.
- На 2 май 1954 г., по случай 10 годишнината от смъртта на Вела Пеева, се провежда тържествен пленум-сесия. На тях присъства Кимон Георгиев – министър на електрификацията и народен представител от Велинградският район, Тодор Звездов – първи секретар на Окръжния комитет на БКП В Пловдив, Спас Господов – секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив. Слово произнася Атанас Семерджиев. Тържеството се ръководи от Илия Каров – първи секретар на Градския комитет на БКП във Велинград.
- През ноември 1954 г. във Велинград се провежда национално съвещание на първенците от системата на „Горпром”. На Мустафа Старков, ръководител на секаческа бригада в горско стопанство „Селище”, се връчва орден „Георги Димитров”.
- На 20 февруари 1955 г. във Велинград се връчват две преходни червени знамена „Национален първенец на ЦКС”. Едното е на Районният кооперативен съюз във Велинград (председател Георги Калоянов) , другото на РКС Ракитово (председател Славчо Гаралов).
- На подготовка за летните олимпийски игри в Мелбърн (Австралия) идват националните отбори по борба свободен и класически стил. Спят в хотел „Москва”. Храни ги майстор готвачът на ресторанта Тодор Гърбев. Тренират във физкултурният салон на училището в Каменица. - През есента на 1956 година на лов в м. Чаерджик край сегашния град Сърница идват членовете на Политбюро начело с Тодор Живков. Нощуват в Червената вила във Велинград и след успешния лов на диви прасета се прибират в София. В лова не участва Вълко Червенков - тогава министър председател. Той остава във Велинград поради заболяване.
- От 25 до 27 юни 1958 г. на поляните в курорта Юндола се провежда Първият национален туристически събор. Домакин на събитието е Велинград и туристическото дружество „Юндола”. Със съдействието на БНА са монтирани палатки за 10 000 посетители. Ремонтират се пътищата от Белово до Юндола и от Велинград до Юндола. На 26 юли (неделя) гост на съборът е Тодор Живков – първи секретар на ЦК на БКП. Той приветства туристите и гостите (около 30 000 души), след което провежда срещи с ръководствата на Велинград и ЦС на БТС. За събора е издаден юбилеен вестник.
- На 29 май 1961 година (понеделник) на територията на горските стопанства Вищерица, Селище, Чехльово, Ракитово и Беглика преминава унищожителен циклон (смерч). От 16,55 ч. до 17,02 ч. за 7 минути силният вятър поваля около 2 млн. куб. м. иглолистна дървесина.Фронтът на смерча е с ширина 2000 м. и дължина 28 км. Директор на Районната дирекция на горите в Пазарджик е инж. Янко Узунов, директор на горско стопанство Селище (най-пострадалото) е Илия Дим. Кадинов, на това в Чехльово – инж. Стоимен Клисарски. Правителството спешно приема постановление за ликвидирането на това природно бедствие. В тези дни българите мохамедани, които са основната работна сила в горските стопанства, празнуват Курбан байрам. В тези дни всички ползват отпуск. Това е и една от причините да няма жертви от горските работници и воловете, с които се извършвал извозът на отсечената дървесина от сечищата до временните складове. От всички горски стопанство в страната са командировани секачи и извозвачи, заедно с техниката (трактори) и жива сила (волове). Целта е бързо прибиране без загуби на повалената дървесина и ликвидиране на опасността от горски пожари. На 5 юни 1961 г. – 7 дни след бедствието на посещение пристига Антон Югов – министър-председател на България. На място са уточнени всички задачи, осигурена е допълнителна техника (резачки, трактори, въжени линии), която е доставена до краят на м. юни 1961 г. През 1962/1963 и 1964 г. на територията на пострадалите от смерча горски стопанства се организираха национални и местни бригади за извършване на почвоподготовката на освободените от падналата дървесина горски площи. Още през 1962 г. започна залесяването, което завърши през 1965 г. Добита е 340 000 куб. м. иглолистна дървесина. Залесени са 154 000 дка. иглолистни фиданки. Сега има 80 годишни дървета.
- На 31 август 1964 година на връх Милеви скали се провежда митинг на населението от Пазарджишки окръг по случай 20-годишнината от сраженията на 4 септември 1944 г., в които загиват 12 партизани. На поляните в подножието на върха има над 30 000 души. Тодор Живков произнася слово и открива построения паметник. Той е висок 19,50 м. Автор на проекта е арх. Магда Петрова, инженер конструктор – Цуков. Изграден е от войните на БНА с командир офицерът Димитров. Изграден е от бригада, ръководена от Спас Михалев Стоев и каменоделци от гр. Брацигово. На върха е монтиран жертвеник, който се запалваше в дните на тържествата. Монтирани бяха и 4 прожектора, който го осветяваха. В годините след 10 ноември 1989 г. паметните плочи монтирани в основата на паметникът на два пъти бяха чупени и възстановявани от фирма „Минерали М” Велинград.
- На 30 юни 1966 г. в залите на ново построеният ресторант „Бор” се провежда съвместно заседание на Бюрото на Окръжния комитет на БКП – Пазарджик (първи секретар Спас Господов), Изпълнителният комитет на Окръжния народен съвет – Пазарджик (председател Димитър Корсемов). В заседанието участват: Лъчезар Аврамов – секретар на ЦК на БКП, Пеко Таков – заместник-председател на Министерския съвет, Тано Цолов – председател на Държавния комитет по планиране, д-р Сибила Радева – заместник-министър на Министерството на здравеопазването, Петко Тодоров – председател на Главно управление по туризма към Министерския съвет, Марин Кожухаров – председател на Централния съвет на Българския туристически съюз, народните представители Атанас Семерджиев и Костадин Гяуров. Доклад за развитието на Велинград като обект на международен и вътрешен туризъм изнася Илия Каров – първи секретар на ГК на БКП Велинград. В него е посочено, че през 1956 г. Велинград има 18 146 жители, а през 1965 г. – 20 077. През 1965 г. във Велинград са почивали 110 000 души. Заседанието утвърждава „Програма за развитието на Велинград до 1970 г”. През м. март 1970 г. се провежда ново заседание на посочените по-горе органи и лица. Отчетено е, че утвърдените мероприятия в тази програма са изпълнени.
- На 8 юни 1968 година Велинград чества 20 години от обявяването му за град. Тържествата са на централния площад в Лъжене. В тях участват: Тодор Живков – първи секретар на ЦК на БКП и министър-председател, Пенчо Кубадински, Ангел Цанев – членове на политбюро на ЦК на БКП, Костадин Гяуров, Атанас Семерджиев, Спас Господов – първи секретар на ОК на БКП Пазарджик, Димитър Корсемов – председател на ИК на ОНС Пазарджик, Кимон Георгиев – народен представител. От импровизираната трибуна на терасата на новопостроения хотелски комплекс „Здравец” слова произнасят Илия Каров – първи секретар на ГК на БКП Велинград и Тодор Живков.. След това се провежда среща с актива на БКП, БЗНС и ОФ от града. Гостите посещават къщата музей „Вела Пеева” и оранжериите за цветя.
- На 6 май 1968 г. се открива Високопланинският спортен комплекс „Дружба”. Той е един от трите такива комплекси, изградени на височина над 2000 м. н.в. в света. Построен е от войните на Строителни войски. Открива го ген. полковник Владимир Стойчев – председател на БОК. Строителството на този комплекс е съвместно с правителството на ГДР. Договорът предвижда той да се ползва 50:50 в продължение на 20 години. В момента в комплекса е имало 180 души спортисти, в т.ч. и 60 от ГДР. За да ги посети и да посрещнат новата 1969 г. в България пристига министърът на спорта на ГДР. Заедно със Станко Тодоров – министър-председател, са и Костадин Гяуров, Илия Каров и посланикът на ГДР в София, които също тръгват с правителствен екскорт за Белмекен. Времето е лошо, вали сняг. От Куртово пътят е затрупан. Въпреки това колите пробиват преспите и стигат до строителното селище „Ръжавица”, което е на 1000 м. от комплекса. Там колите са затрупани от преспите. Пътуванете напред е невъзможно. Гостите са приютени в столовата на този обект (там живеят и работят около 100 души). Късно през нощта гостите са придвижени до комплекса от спасители, дошли от комплекса, сред които са борците: Боян Радев, Янчо Патриков и др. от националният отбор на България по борба. На ръце ги носи и шофьорът Костадин Катошев. На 1 януари 1969 г. бурята утихва и привечер гостите се завръщат в София.
На 1 ноември 1974 г. се открива първият етап от каскада „Белмекен-Сестримо”. Официалното откриване става пред новопостроената ВЕЦ „Момина клисура” в присъствието на Тодор Живков. След прерязването на лентата гостите преминават през ВЕЦ „Сестримо”, ВЕЦ „Белмекен”, прерязват лентата на язовирната стена на „Белмекен” и пристигат на ВСК „Дружба” – Белмекен. Там в спортната зала се провежда тържество, на което се награждават със званието „Герой на социалистическия труд” инж. Георги Куков – главен проектант на каскадата и Спартак Исаков Лещаров – бригадир на комплексна бригада построила язовирните стени на „Васил Коларов”, Батак” и „Белмекен”.
- През м. юни 1974 г. на посещение в Пазарджишки окръг е делегация от Ставрополския край. Този край с площ колкото 4 пъти площта на България има сключен дого-вор за дружба и сътрудничество с Пазарджишки окръг (първи секретар на ОК на БКП е Димитър Жулев, след него Димитър Дачев). В програмата за гостуването на Михаил Горбачов е включено и посещение във Велинград. Тук в салоните на ресторант „Бор” се провежда среща с бюрото на ГК на БКП (първи секретар е Георги Дим. Шулев, председател на ГНС – Георги Петров Шуманов). След срещите посещава къщата музей на Вела Пеева, Клептуза и ВСК „Дружба” – Белмекен. В годините до 1984 г., когато Горбачов е избран за секретар на ЦК на КПСС, той още два пъти гостува във Велинград, като ръководител на делегациите от Ставрополския край. За съжаление, досега не открихме датите на тези посещения. Ако някой има писмени сведения за тях, нека се обади на автора.
Никола Делиев
(Следва)
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023