

ОТЗУК: Кой беше този Гяуров?
Публикувано на 22 Sep 2020 09:34
13 септември 2020 г., 91 години от рождението на Николай Гяуров! Велинград!
Във всяка друга държава това щеше да бъде повод за истински празник с много настроение, за едно достойно тържество, концерти и т.н.
Но не в България и в частност - във Велинград!
Уж щеше да има „празник”, който да започне в 10.00 часа със звуков фон от изпълнения на Гяуров пред паметника му пред община Велинград. Уви, чак в 10.45 се чуха от уредбата приглушени изпълнения на Гяуров, които в никакъв случай не можеха да „подгреят” гражданите.Така просто не се прави! В 11 часа пред паметника се появиха 4 официални лица от общината. Не беше толкова страшно, че отсъстваше кметът. По-лошото беше, че от 29 общински съветници, аз (без да ги познавам всичките) видях само председателя на Общинския съвет!
Нито един местен състав, хор! Нито един ученик, учител, училище... Ние, обикновените граждани бяхме не повече от десетина души....
Тъжно и срамно!
Ама не било юбилей! А като честваме всяка година 24 май, братята Кирил и Методий все юбилей ли имат?
Младите не познавали Гяуров?! Ами как ще опознаят по-добре с такива пародии на празник и след като никой в града не прави необходимото той да бъде популяризиран? Знаят ли разните еднодневки, че освен оперни арии Николай Гяуров имаше в репертоара си прекрасни български хорови и народни песни, песни от руската класика?
Да, наскоро в художествената галерия имаше чудесна оперна вечер, посветена на 91-годишнината на Гяуров. Но колко е това спрямо една година пълно мълчание?
На 5 септември на площада се проведе национално състезание на клубовете за спортни танци. Великолепни изпълнения на млади таланти, много публика, настроение... Защо досега нито веднъж не е направено нещо подобно и за Гяуров, още повече ,че именно на площада е и мултимедейната стена?
Пълна липса на инициатива и на креативност на общинската управа! След като отсвири празника на града (за разлика от други градове, които все пак си го проведоха в период на пандемия), общината отсвири и Николай Гяуров! Много добре се знае, че в сегашната общинска управа има лица, на които Гяуров не им се нрави. Искам да им напомня, че не се те тези, които ще го оценяват! Него го е оценил светът! А ако някой иска да се гаври с него, да се маха и да се връща там, откъдето е дошъл!
Разбира се, имаше дежурно слово, преписано от миналите години и прочетено от дежурен водещ, който ни информира, че Гяуров бил ”бас на планетата” ..... Как пък за толкова години не са намери някой, който да каже няколко прости, но искрени думи за певец със световноизвестна величина? Защо трябва да се срича, да се чете?
Десетина-петнадесет души пред паметника на „баса на планетата”!? Представяте ли си това да се случи в Залцбург, Австрия, където всяка година има Моцартов музикален фестивал?
Скучно и сиво като профсъюзно събрание!
А става въпрос за Николай Гяуров, за почетния гражданин на града ни, за една от неговите емблеми, за който иначе всички общински еднодневки се тупат в гърдите, че са от същия град! Виж, ако това беше някой чалгаджийка или певец на македонски песни, щеше да бъде черно от хора!
Защо говоря така емоционално? Защото моята майка Димитричка (лека й пръст) е живеела известно време в сем.Гяурови! Тя беше точно 6 години по-възрастна от Николай Гяуров и е била задочничка в София. Веднъж малкият Николай я помолил да го заведе на жива опера в София. Тя изпълнила молбата му. Не помня коя опера са гледали те, но майка ми до последния си дъх помнеше и разказваше какво преживяване е било това за Гяуров, колко пламенно е говорил той за това!
Николай Гяуров не е бил резултат на някакъв финансиран „европроект”, а обикновено момче от село, бедно като църковна мишка, ообено в годините след Ньойския договор! Ние знаем за ролята на бай Ангел Герин (на когото и досега общинските еднодневки не са поставили нито паметник, нито дори плоча!), консерваторията, специализацията в Москва, световната кариера!
През 2009 година, 5 години след като Гяуров почина през 2004г, беше открит този прекрасен паметник пред общината. Имаше стотици хора, в т.ч. и много чуждестранни курортисти! Защото за тях, за разлика от местните еднодневки, Гяуров е световна величина в оперното пеене! А както е тръгнало, с такива псевдопразници, нищо чудно след години млади хора да питат:”Кой беше този Гяуров?”
Не, 13-ти септември не беше празник, а срам!
Срам за паметта на Николай Гяуров и позор за Велинград и неговата управа!
Иван Велчев
Във всяка друга държава това щеше да бъде повод за истински празник с много настроение, за едно достойно тържество, концерти и т.н.
Но не в България и в частност - във Велинград!
Уж щеше да има „празник”, който да започне в 10.00 часа със звуков фон от изпълнения на Гяуров пред паметника му пред община Велинград. Уви, чак в 10.45 се чуха от уредбата приглушени изпълнения на Гяуров, които в никакъв случай не можеха да „подгреят” гражданите.Така просто не се прави! В 11 часа пред паметника се появиха 4 официални лица от общината. Не беше толкова страшно, че отсъстваше кметът. По-лошото беше, че от 29 общински съветници, аз (без да ги познавам всичките) видях само председателя на Общинския съвет!
Нито един местен състав, хор! Нито един ученик, учител, училище... Ние, обикновените граждани бяхме не повече от десетина души....
Тъжно и срамно!
Ама не било юбилей! А като честваме всяка година 24 май, братята Кирил и Методий все юбилей ли имат?
Младите не познавали Гяуров?! Ами как ще опознаят по-добре с такива пародии на празник и след като никой в града не прави необходимото той да бъде популяризиран? Знаят ли разните еднодневки, че освен оперни арии Николай Гяуров имаше в репертоара си прекрасни български хорови и народни песни, песни от руската класика?
Да, наскоро в художествената галерия имаше чудесна оперна вечер, посветена на 91-годишнината на Гяуров. Но колко е това спрямо една година пълно мълчание?
На 5 септември на площада се проведе национално състезание на клубовете за спортни танци. Великолепни изпълнения на млади таланти, много публика, настроение... Защо досега нито веднъж не е направено нещо подобно и за Гяуров, още повече ,че именно на площада е и мултимедейната стена?
Пълна липса на инициатива и на креативност на общинската управа! След като отсвири празника на града (за разлика от други градове, които все пак си го проведоха в период на пандемия), общината отсвири и Николай Гяуров! Много добре се знае, че в сегашната общинска управа има лица, на които Гяуров не им се нрави. Искам да им напомня, че не се те тези, които ще го оценяват! Него го е оценил светът! А ако някой иска да се гаври с него, да се маха и да се връща там, откъдето е дошъл!
Разбира се, имаше дежурно слово, преписано от миналите години и прочетено от дежурен водещ, който ни информира, че Гяуров бил ”бас на планетата” ..... Как пък за толкова години не са намери някой, който да каже няколко прости, но искрени думи за певец със световноизвестна величина? Защо трябва да се срича, да се чете?
Десетина-петнадесет души пред паметника на „баса на планетата”!? Представяте ли си това да се случи в Залцбург, Австрия, където всяка година има Моцартов музикален фестивал?
Скучно и сиво като профсъюзно събрание!
А става въпрос за Николай Гяуров, за почетния гражданин на града ни, за една от неговите емблеми, за който иначе всички общински еднодневки се тупат в гърдите, че са от същия град! Виж, ако това беше някой чалгаджийка или певец на македонски песни, щеше да бъде черно от хора!
Защо говоря така емоционално? Защото моята майка Димитричка (лека й пръст) е живеела известно време в сем.Гяурови! Тя беше точно 6 години по-възрастна от Николай Гяуров и е била задочничка в София. Веднъж малкият Николай я помолил да го заведе на жива опера в София. Тя изпълнила молбата му. Не помня коя опера са гледали те, но майка ми до последния си дъх помнеше и разказваше какво преживяване е било това за Гяуров, колко пламенно е говорил той за това!
Николай Гяуров не е бил резултат на някакъв финансиран „европроект”, а обикновено момче от село, бедно като църковна мишка, ообено в годините след Ньойския договор! Ние знаем за ролята на бай Ангел Герин (на когото и досега общинските еднодневки не са поставили нито паметник, нито дори плоча!), консерваторията, специализацията в Москва, световната кариера!
През 2009 година, 5 години след като Гяуров почина през 2004г, беше открит този прекрасен паметник пред общината. Имаше стотици хора, в т.ч. и много чуждестранни курортисти! Защото за тях, за разлика от местните еднодневки, Гяуров е световна величина в оперното пеене! А както е тръгнало, с такива псевдопразници, нищо чудно след години млади хора да питат:”Кой беше този Гяуров?”
Не, 13-ти септември не беше празник, а срам!
Срам за паметта на Николай Гяуров и позор за Велинград и неговата управа!
Иван Велчев
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023