

Велинград загуби един безценен човек
Публикувано на 01 Dec 2020 09:51
Със Софка Ключкова се познаваме от 40 години. Винаги съм се възхищавал от нейната напористост при решаването на проблемите, когато беше директор на детска градина. Поради стечение на обстоятелствата имахме много служебни допирни точки, поради което разполагам с много конкретни примери за всеотдайност от нейна страна. Беше много взискателна към себе си и към подчинените, поради което имаше и неприятели измежду лениви и завистливи хора. Нейната детска градина беше една от най-добрите в страната и това беше причина родителите да се надпреварват да запишат децата си при нея.
Вместо да се отдаде на спокоен живот след пенсионирането си, тя намери ново поприще: стана корифей на гражданското общество в града и създаде сдружение „Да поработим за Велинград“. Участниците в него – активни общественици и особено самата тя, започнаха неуморно да издирват възникналите проблеми в града и района и да търсят съдействието на местни фактори и централни институции, без да се страхуват, че ще навредят на себе си.
Софка Ключкова събра средства от дарители, организира и завърши само за 3-4 месеца красивия кръст над Велинград. Други „инициатори“ не успяха да сторят това за 30 години.
От няколко месеца общинската болница и нейното ръководство станаха обект на измислени клевети от пишман приватизатори. Софка застана на страната на болницата, като активно съдействаше на истината по всякакъв начин. За съжаление не получи достатъчна подкрепа от местните фактори. Нещо повече – беше изхвърляна и поругавана. Това не й попречи да стане основен организатор за ремонта и създаването на ново отделение за Ковид-инфекцията. Целта беше да се запази Вътрешно отделение с неговия Интензивен сектор, понеже то беше ликвидирано, за да се настанят в него Ковид-болните. Градът и районът оставаха без спешна кардиологична помощ. Софка се обърна към съзнателните граждани с призив за събиране на помощи за новото отделение, участва в организацията и контрола върху ремонта до последните си дни.
Питам се: как можаха политическите партии в града да не забележат този активен човек и да не го използват за доброто на Велинград? Или такива хора като нея са много неудобни, защото живеят по принципа „Право куме в очи“!
Всички ние й дължим голямо признание и благодарност! Такива хора не бива да се покриват в забвение, защото са източник на оптимизъм и сигурност.
Благодарим ти, Софке! Почивай в мир и вечна ти памет!
Д-р Емил Драгийски
Вместо да се отдаде на спокоен живот след пенсионирането си, тя намери ново поприще: стана корифей на гражданското общество в града и създаде сдружение „Да поработим за Велинград“. Участниците в него – активни общественици и особено самата тя, започнаха неуморно да издирват възникналите проблеми в града и района и да търсят съдействието на местни фактори и централни институции, без да се страхуват, че ще навредят на себе си.
Софка Ключкова събра средства от дарители, организира и завърши само за 3-4 месеца красивия кръст над Велинград. Други „инициатори“ не успяха да сторят това за 30 години.
От няколко месеца общинската болница и нейното ръководство станаха обект на измислени клевети от пишман приватизатори. Софка застана на страната на болницата, като активно съдействаше на истината по всякакъв начин. За съжаление не получи достатъчна подкрепа от местните фактори. Нещо повече – беше изхвърляна и поругавана. Това не й попречи да стане основен организатор за ремонта и създаването на ново отделение за Ковид-инфекцията. Целта беше да се запази Вътрешно отделение с неговия Интензивен сектор, понеже то беше ликвидирано, за да се настанят в него Ковид-болните. Градът и районът оставаха без спешна кардиологична помощ. Софка се обърна към съзнателните граждани с призив за събиране на помощи за новото отделение, участва в организацията и контрола върху ремонта до последните си дни.
Питам се: как можаха политическите партии в града да не забележат този активен човек и да не го използват за доброто на Велинград? Или такива хора като нея са много неудобни, защото живеят по принципа „Право куме в очи“!
Всички ние й дължим голямо признание и благодарност! Такива хора не бива да се покриват в забвение, защото са източник на оптимизъм и сигурност.
Благодарим ти, Софке! Почивай в мир и вечна ти памет!
Д-р Емил Драгийски
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023