Далечен спомен от време оно
Публикувано на 26 Jan 2021 08:20
16 януари – ден на трезвеността! Не знаех това, но вестник „Трета възраст“ ме просветна.
С Окръжно 361 от 19 февруари 1930 година на Министерството на просвещението е избрана тази дата, защото на 16 януари 1920 година в САЩ налагат сухия режим. По онова време се оказва, че в една прогимназия във Велико Търново с 657 ученици от тях 120 си попийват, а въздържатели са само 190 от родителите.
Като прочетох всичко това във вестника и си спомних една случка от преди 50 години. На мястото на общината беше бащината ми къща. Отдавна живеехме в този централен квартал. Но БКП-то – сила велика, при Колофона чак ни изтика и сега и през деня, и през нощта махаме на влака от „Ленища“.
Отсреща бяха Гарвановите и Голомеевите къщи. В една от тях живееше доайенът на денталната медицина д-р Милош Герасимов Попов – супертрезвеник. Дворът беше широк и водех дъщеря ми 3-4 години да си играе там. И на средата на двора виждам едно метално корито. Детето беше отишло към коритото и изведнъж силно уплашено изпищя. Тичам и гледам: вътре един голям шаран пляска с опашката и изплаши детето. Бай Милош ме видя и вика:
- Хей, Ристо, като по поръчка ми дойде да очистиш тоя шаран! Аз минавах и за касапин в театъра. В този момент се разнася глас:
- Милоше, Милоше!
Това беше Манол Чолев – царят на трезвениците, основател на Въздържателното дружество, царят на туризма, царят на есперантото и още, и още обществени услуги.
- Милош, знаеш ли защо съм дошъл?
- Ти ще си кажеш!
- Решихме да възродим въздържателните дружества в града, а тебе решихме да си председател на Лъдженското дружество.
- О, много мило, Маноле, ама аз вече започнах да пия по една чашка червено вино за укрепване на имунната система.
- Не вярвам, не вярвам! – избухна бай Манол.
- Не вярваш, ама е вярно! Ристо, иди там в дърварника – имам една бутилка да се почерпим с тебе.
О, чудо – като видя бутилката, Манол Чолев изригна като вулкан: „Не очаквах, не очаквах!“ и ядосан си тръгна по други задачи.
Аз се заех да касапувам шарана. А бай Милош така щастливо се смееше:
- Видя ли, Ристо, как се пошегувахме с бай Манол!
Още не бях сколасал с шарана, бай Манол идва от някъде. Беше разсъждавал по темата или някой го е убедил, че е изключено д-р Милош Попов да пие вино.
- Хей, с тоя смешник тука какъв хумористичен етюд ми изиграхте! Развеселихте ме, никой няма да повярва д-р Попов с бутилка в ръка.
Аз използвах случая и попитах:
- Другарю Чолев, вие никога ли не сте пили?
- Един единствен път, когато майка ми ме е причестявала с лъжичката от светото причастие.
Ето такива бяха иконите на трезвеността през 1970 година. Почивайте в мир!
А на живите трезвеници – наздраве!
Дедо Ристо – Христо Семерджиев
С Окръжно 361 от 19 февруари 1930 година на Министерството на просвещението е избрана тази дата, защото на 16 януари 1920 година в САЩ налагат сухия режим. По онова време се оказва, че в една прогимназия във Велико Търново с 657 ученици от тях 120 си попийват, а въздържатели са само 190 от родителите.
Като прочетох всичко това във вестника и си спомних една случка от преди 50 години. На мястото на общината беше бащината ми къща. Отдавна живеехме в този централен квартал. Но БКП-то – сила велика, при Колофона чак ни изтика и сега и през деня, и през нощта махаме на влака от „Ленища“.
Отсреща бяха Гарвановите и Голомеевите къщи. В една от тях живееше доайенът на денталната медицина д-р Милош Герасимов Попов – супертрезвеник. Дворът беше широк и водех дъщеря ми 3-4 години да си играе там. И на средата на двора виждам едно метално корито. Детето беше отишло към коритото и изведнъж силно уплашено изпищя. Тичам и гледам: вътре един голям шаран пляска с опашката и изплаши детето. Бай Милош ме видя и вика:
- Хей, Ристо, като по поръчка ми дойде да очистиш тоя шаран! Аз минавах и за касапин в театъра. В този момент се разнася глас:
- Милоше, Милоше!
Това беше Манол Чолев – царят на трезвениците, основател на Въздържателното дружество, царят на туризма, царят на есперантото и още, и още обществени услуги.
- Милош, знаеш ли защо съм дошъл?
- Ти ще си кажеш!
- Решихме да възродим въздържателните дружества в града, а тебе решихме да си председател на Лъдженското дружество.
- О, много мило, Маноле, ама аз вече започнах да пия по една чашка червено вино за укрепване на имунната система.
- Не вярвам, не вярвам! – избухна бай Манол.
- Не вярваш, ама е вярно! Ристо, иди там в дърварника – имам една бутилка да се почерпим с тебе.
О, чудо – като видя бутилката, Манол Чолев изригна като вулкан: „Не очаквах, не очаквах!“ и ядосан си тръгна по други задачи.
Аз се заех да касапувам шарана. А бай Милош така щастливо се смееше:
- Видя ли, Ристо, как се пошегувахме с бай Манол!
Още не бях сколасал с шарана, бай Манол идва от някъде. Беше разсъждавал по темата или някой го е убедил, че е изключено д-р Милош Попов да пие вино.
- Хей, с тоя смешник тука какъв хумористичен етюд ми изиграхте! Развеселихте ме, никой няма да повярва д-р Попов с бутилка в ръка.
Аз използвах случая и попитах:
- Другарю Чолев, вие никога ли не сте пили?
- Един единствен път, когато майка ми ме е причестявала с лъжичката от светото причастие.
Ето такива бяха иконите на трезвеността през 1970 година. Почивайте в мир!
А на живите трезвеници – наздраве!
Дедо Ристо – Христо Семерджиев
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023