Училището, което носи името на Апостола на българската свобода Васил Левски, тази година ще отбележи традиционния Ден на патрона по различен начин. Заради Ковид-19 голяма част от събитията ще се проведат онлайн.
Директорът Емил Моллов разказа, че ще поднесат цветя пред барелефа на Васил Левски в голямото фоайе на училището. Във фоайето на началния курс второкласници са подредили изложба с рисунки. Четвъртокласници са подготвили рецитал, който ще прозвучи онлайн. Членове на клуб „Млади възрожденци“ към училището ще вземат участие в общоградското тържество пред паметната плоча на Васил Левски в центъра на кв. Каменица. Провеждат се и конкурси за есе и рисунка, посветени на Васил Левски.
След Деня на патрона ще продължи подготовката за значимия юбилей, който през 2021 г. ще чества СУ „Васил Левски“ - 100 години от своето създаване.
От училището избраха едно от есетата, които участват в конкурса за Левски, за читателите на „Темпо“:
Васил Левски - вечният образ на българската свобода
Вечност и безсмъртие са понятия, които могат да бъдат разбрани по различен начин, но винаги имат едно и също значение, а именно това, че вечното никога няма да бъде забравено.
Васил Иванов Кунчев е точно такъв - безсмъртен герой за България. Смел патриот, посветил живота си на благородна кауза - свободата на един народ. В годините на тежкото османското владичество безброй славни мъже са загинали. Един от тях е Левски. Името му е синоним на смелостта, борбата, себеотрицанието, надеждата и вярата в идеала. Стотици написани творби увековечават образа на Дякона, но нито от една от тях не може пълно, детайлно и образно да побере образа и характера на Личност като него. Нима може свободният дух, смелото сърце и непоклатимата воля да бъдат затворени в рамките на едно произведение?
„Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си.‘‘
Велики думи на великия Левски. Посветил живота си на революционното дело, за него няма нищо по-свято и чисто от свободата, равноправието и един народ с история. Идеалите му, разпространени по цялата българска земя, вдъхновяват стотици, именно затова Дякона никога няма да тъне в забрава…
Тръгвайки по страшните пътища на черното робство, осеяни със заптиета, дебнещи за неговата глава на бесилото, неговото самообладание и сила неведнъж са го спасявали от сигурна гибел. Понякога се питам каква сила и кураж трябва да имаш, за да бъдеш Левски? А колко трябва да обичаш отечеството си, за да дадеш живота си за него, без да се колебаеш, без да искаш нещо в замяна, без да знаеш дали изобщо целите ти ще бъдат изпълнени?
Смъртта на нашия Апостол е една от най-трагичните загуби на България. Болката, която изпитват неговите събратя, както и целият народ, е несравнима, изгаряща и силна. За това свидетелства Ботевото стихотворение „Обесването на Васил Левски“ и най-вече стихът:
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Левски е един, но живее в сърцата и съзнанието на милиони, както ще остане вечно и в пределите на свидна родна България. Образът и делата му никога не ще бъдат забравени, докато има будни българи, които да поддържат пламъка на историята жив.
19 февруари…минута мълчание, на колене в чест на един истински българин.
Поклон пред теб, Апостоле!
Поклон пред твоята безсмъртност!
Поклон пред твоя вечен подвиг!
Гергана Благоева, 9 а клас
СУ „Васил Левски“, Велинград
СУ „Васил Левски“ отбелязва деня на патрона
