Няма как да тръгнем в правилната посока, когато не искаме да вървим изобщо. Обществото е потънало в мъгла, няма политическа, икономическа, социална и идеологическа посока, както и желание да намери такава. Промяната следва да дойде от всеки участник в обществото като основното е преформатиране на начина на мислене. Това следва да е свързано с дисциплинирано налагане на обективност и използване единствено на позитивната емоция като пътеводител.
Обществото няма индикация, че търси посока, сякаш не иска да има, защото целта изисква усилия за нейното постигане. Причината за това е непонятна, но е наличен феномен за формирания общ социум в неговата съвкупност. Индивидуалните цели на хората и усилията са свързани с постигане единствено на лични каузи, които нямат отношение в изграждане на обществен интерес. За тази цел са необходими лидери, които ясно да покажат приноса на всеки в обществото, за да може да изградим силна държава. Не се появяват достатъчно мотивирани такива да извършат това, защото обществото не им позволява, а то не им позволява, защото не се променя и наказва всеки лидер с нихилизъм, недоверие и омраза.
Няма политическа посока, защото критериалната матрица за избор на политици е „по-малкото зло“, „по-малко омаскарените“ или „да накажем едните като изберем другите“. А правилният критерий следва да бъде избор на тези, които най-много искаме без оглед на каквито и да са съображения от типа „аз харесвам някои, но няма да гласувам за тях, защото няма да им стигнат гласовете“. Категорично нямаме и икономическа посока, защото хората не правят това, което искат, а това, което носи повече пари или това, което е по-разумно. Това не създава условия за успешно развитие на фирмите и индустриите, да не говорим, че липсата на политическа посока води до тотална липса на стратегически фокус. Във всичко от гореизложеното обективност и позитивна проява на емоция са необходими и в дългосрочен план ще разрешат тези проблеми.
Нашето общество категорично се проваля в това да проявява обективност поради овластяване на негативната емоция за правене на избор. Често дори даване воля на негативната емоция създава илюзия в хората, че постъпват рационално. Да не говорим колко е важно да се взимат бързи решения. Липсата на решение или отложено решение често е по-лошо от което и да е бързо решение, стига да е повлияно от добри намерения, готовност за поемане на отговорност и позитивна емоция. Често хората мислят, че бързите емоционални решения са грешни особено, когато става въпрос за предприемане на важни стъпки. А истината е точно обратната. Доказано е, че над 90% от всички важни решения за предприемане на бизнес инициативи, например, са взимани бързо и емоционално. Рационалността и прагматичните действия се използват в последствие за реализация на формираните идеи, решението за което е взето бързо със силна добронамерена емоция. Нека ви дам малко повече разяснение за това какво означава рационалното и емоционалното мислене.
Рационалното мислене е силен актив, който ни дава възможност да си подредим живота, както и това да се справим от последствията от емоционални решения, но качеството на живота, който има своята давност се определя от броя на моментите, които ни носят емоция. „Опитваме се да контролираме емоциите си на всяка цена – третираме ги като нещо непоносимо, опасно или говорещо лошо за нас като хора. С други думи, вярваме, че просто не можем или не трябва да ги изпитваме. Проблемът с тази нагласа е, че превръща огромна част от нашия вътрешен свят в наш враг. А това е битка, която просто не можем да спечелим – поне не и в дългосрочен план, и не без да сме заплатили суровата цена на това, да оставяме истински значимите за нас неща на заден план“. Типична характеристика на емоцията е, че тя нахлува без да се интересува от време и обстоятелства. В това е целия смисъл на нашия живот.
В момента, в който хората се провалят да взимат бързи решения, които са повлияни от позитивна емоция рискуват да отложат нещо, което искат и връщането към това нещо на по-късен етап може да е крайно рисковано. Това е така, защото светът е крайно динамичен и обстоятелствата при взето късно решение може да са различни. В тези случаи и обективната преценка може да е силно повлияна. Именно в този насока хората следва да положат усилия за промяна, за да могат да се превърнат в позитивно мислещи и ползотворни.
В крайна сметка нашето общество ще получи по-добра съдба тогава, когато всеки положи усилия за промяна на мисленето. Да заменим нерешителността с желание за поемане на отговорност, да откажем взимането на решения повлияни от негативни емоции и да осъзнаем, че когато ние се променим ще променим политическата класа, както и икономическото ни състояние. Хората ще могат бързо да еволюират в добра и градивна посока, когато успеят да дисциплинират себе се да бъдат обективни и да взимат бързи решения основно повлияни от добри и позитивни емоции. По този начин всичко по веригата ще тръгне в посока на ползотворен просперитет за цялото наше общество.
Николай Ников