

ОТЗВУК: Болно ми е за Клептуза!
Публикувано на 29 Jun 2021 09:27
Всички сме свидетели в какво окаяно състояние се намира един от символите на града – карстовият извор Клептуза. Искрено се зарадвах, прочитайки в един от броевете на „Темпо“, че е започнало почистване на долното езеро. С искрица надежда намерих време да отида да погледна резултата. След парка те посреща обновеният мост над реката от Офроуд клуб 4х4 Велинград, но за съжаление, след като преминеш по него всичко ново свършва. Дъното на долното езеро е почистено но по повърхността плуват на парцали изключително неприятни на вид останки от водорасли, които в дясната част покрай изграденото мостче са оформили дебел непрекъснат слой. Лично за мен предишното състояние на езерото бе по-приятно за гледане, защото поне между купчините водорасли по дъното плуваха доста пъстърви и посетителите се събираха на групички да ги гледат.
Изключително неприятно впечатление прави състоянието на карстовия извор. В лявата част по някаква причина е ограничен дебитът на изтичащата вода към езерото. Това повдига нивото на водата и тя прелива по пешеходната зона покрай горния мост и се излива по склона към реката. Плочките от пешеходната зона са покрити с дебела зелена слуз, която ограничава движението и достъпа до туристическата пътека, започваща вдясно от извора. Голяма част от извора е пълна с непочистена растителност и на места някогашната кристално чиста вода изглежда сивкава и мръсна. По цялата дължина на извора има оформен канал, запълнен с мръсотия и водорасли, покрит с остатъци от ръждясала желязна решетка. Всичко това е оградено с дървен парапет, готов всеки момент да падне.
Спомням си как като ученик при всяко свое идване тук се навеждах и пиех вода с шепи директно от извора. Искрено се надявам някога това пак да се случи. Спомням си още какво настроение създаваха малките кръчмички, намиращи се непосредствено до пътя за Сърница, в които вечер беше проблем да се намерят свободни места. На кого пречеха и след като бяха премахнати, какво получихме в замяна? В главата ми са все още ярки спомените от абитуриентския ми бал, организиран и проведен в емблематичния за времето ресторант Клептуза. Болно ми е, гледайки жалките му останки.
Иска ми се да призова институциите, стопанисващи Клептуза и тези осъществяващи контрол, да се опитат да спрат тенденцията по превръщането на „мистичното кътче в Родопите“ в нехигиенично блато. Прилагам няколко снимки, които ме предизвикаха да напиша горните редове - само и само нещо да се промени и да започна да водя отново своите гости и внуци в това мистично кътче.
Иван Муртин
Изключително неприятно впечатление прави състоянието на карстовия извор. В лявата част по някаква причина е ограничен дебитът на изтичащата вода към езерото. Това повдига нивото на водата и тя прелива по пешеходната зона покрай горния мост и се излива по склона към реката. Плочките от пешеходната зона са покрити с дебела зелена слуз, която ограничава движението и достъпа до туристическата пътека, започваща вдясно от извора. Голяма част от извора е пълна с непочистена растителност и на места някогашната кристално чиста вода изглежда сивкава и мръсна. По цялата дължина на извора има оформен канал, запълнен с мръсотия и водорасли, покрит с остатъци от ръждясала желязна решетка. Всичко това е оградено с дървен парапет, готов всеки момент да падне.
Спомням си как като ученик при всяко свое идване тук се навеждах и пиех вода с шепи директно от извора. Искрено се надявам някога това пак да се случи. Спомням си още какво настроение създаваха малките кръчмички, намиращи се непосредствено до пътя за Сърница, в които вечер беше проблем да се намерят свободни места. На кого пречеха и след като бяха премахнати, какво получихме в замяна? В главата ми са все още ярки спомените от абитуриентския ми бал, организиран и проведен в емблематичния за времето ресторант Клептуза. Болно ми е, гледайки жалките му останки.
Иска ми се да призова институциите, стопанисващи Клептуза и тези осъществяващи контрол, да се опитат да спрат тенденцията по превръщането на „мистичното кътче в Родопите“ в нехигиенично блато. Прилагам няколко снимки, които ме предизвикаха да напиша горните редове - само и само нещо да се промени и да започна да водя отново своите гости и внуци в това мистично кътче.
Иван Муртин
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023