В началото на 20 век Георги Чолаков (дядо Даскал), фамилиите Шуманови, Бакърджиеви и други даряват част от своите ниви за залесяване и създаване на паркове. Така се създават парковете около Вельова, Сярна и Мъжка баня. С огромен ентусиазъм през 1948/1952 година се изгражда зеленият пояс на бул. „Съединение”. Голям е приносът на кметовете и кметски наместници, на баща и син Делибалтови, на първия кмет на Велинград – Тодор Ямаков. До 1989 година като инженери по озеленяването работиха Виолета Илинова, Пенка Божилова, Невена Фендрина, Донка Пашова. Голям е приносът за развитието на зелената система на Цветана Пашова, дългогодишен отговорник в СП „Комунално стопанство”.
В последните броеве на вестник „Темпо“ има поредица от статии за зелената система във Велинград. Явно това е болен въпрос, който засяга всеки. Не зная сега отговорникът за поддържането на зелените площи с какво образование и стаж е. Не зная колко дървета и храсти се садят ежегодно и колко от тях преживяват 1 – 2 години. Не зная кой ще отговори на въпроса на Невена Фендрина за какво се харчат средствата за озеленяване. И колко квадратни метра цветни лехи могат да се зацветят с 50 000 цветни разсади, отчетени за 1 година.
В изготвяните териториално устройствени планове на Велинград е залагано създаването на нови зелени площи; площи за широко обществено ползване, лесопаркове и паркове.
След 1948 година се изградиха нови обекти;
1. Парк при бани Чепино
2. Парк при зала „Знаме на мира”
3. Парк „Паничките”
4. Парк столова Чепино
5. Парк Болницата и пред ХЕИ
6. Парк „Содаджиевото” – срещу новата бензиностанция
7. Зеленият пояс на сегашния пазар
8. Парк под „Бор”
9. Парк „Автогара” и ж.п. гара
10. Парк под „Елбрус”
11. Парк пред Курортна поликлиника
12. Парковете около Мъжка и Женска бани
13. Парк Финансовото
14. Парк на освободителите пред Сярна баня
15. Озелениха се скатовете на новия ж.п. прелез
16. Парк ул. „Осми март”
17. Зеленият пояс срещу Тотото.
През 1980 година във Велинград са картотекирани 286,650 дка площи за широко обществено ползване и 29 дка лесопаркове. Във връзка с честването на 40 години Велинград през 1988 година, през 1997 и 1998 година по приета програма се благоустроиха всички горни обекти. Алеите се покриха с трайни настилки, монтираха се декоративни елементи, монтираха се детски площадки, изградиха се 18 чешми, водни площи. Монтираха се 565 нови пейки. Изградиха се 8 сондажа за поливане. В ската на „Бор“ се изгради водоем за поливане. В дворовете се насадиха над 10 000 смърча. Във всяко предприятие и почивна станция имаше изграден парк. По тротоарите са засадиха 18 900 широколистни дървета. И за всичко това имаше картотека в ЕООД „Стройком” и в Община Велинград. Описани бяха засадените по обекти дървета, затревените площи, оформените цветни лехи. Записана беше квадратурата на алеите. А сега …..
Не можаха да се реализират до 1989 година предвидените за озеленяване обекти: около сондаж „Мизинка”, около блоковете в Каменица, в Буков дол, на Клептуза в кв. 396 и 397, около почивен дом „Методи Шаторов” – общо върху 17,5 дка. В изминалите вече 32 години нито една кметска администрация не се нае да ги изпълни. За съжаление, след извършената реституция се измени статутът на много от тези озеленени площи. Унищожиха се най-новият парк под ресторант „Бор“, този на „Паничките” (5,350 дка), зала „Знаме на мира” – 7,800 дка, около баните в Чепино, на ул. „8 март” - кв. 57 – 7,400 дка, пред бившето ХЕИ – 4,200 дка.
След 1991 година се отнеха зелени площи; от лесопарк „Двореца” - 3345 кв.м., от парк „Лятно кино” – 1750 кв.м. за строеж на хотел, от парк „Мъжка баня“ - 300 кв. м. за изграждането на параклис, от триъгълната градинка – 160 кв.м. за изграждането на трафопост, от парк „Автогара” – 269 кв. м. за изграждането на таксиметрова станция и транспортна къща, от парк „Нефтопункт” - 2100 кв. м. за търговски център и газ станция, от площад „Свобода” – 800 кв. м. за търговски център, пред къщата на Цвета – 144 кв. м. за търговски обект, от парк „Власа” - 260 кв. м. за търговски център – дискотека.
С решение № 1 от 13 февруари 2002 г. ОбС Велинград утвърждава доклада на дирекция „ТСУСА”. В него е записано: при норматив 9,95 кв. м. зелена площ на 1 жител, в края на 2001 година във Велинград е 7,23 кв. м. – 2,72 кв. м. по-малко. Недостигът е 73,440 дка. В гр. Сандански през 202 година се падат по 18 кв. м. на жител.
В последните години около новите хотели се изградиха нови зелени площи. Златко Златанов облагороди парка около „Рич”. Там се засадиха около 150 вечно зелени едро размерни дървета. Браво!
По европейски програми се благоустроиха почти всички зелени площи във Велинград. Въпреки тежкото финансово състояние на общината, при желание и с труда на всички ни може ежегодно да изграждаме по 1—3 дка нови зелени площи. Заедно можем да го направим!
Никола Делиев

Скромната плоча, която е заслужен жест към Георги Чолаков - Дядо Даскал, Тодор Шуманов и Илия Маринов, дарили свои земи за създаването на Боров парк. Върху плочата е изобразен и план на парка.

Два контрастни примера. Паркът на бул. „Съединение“ пред Кремъчна баня е една от малкото нови и добре поддържани зелени площи, създадени през последните години (иниицативата бе на ИК „Да поработим за Велинград“ и София Ключкова). Паркът на Женска баня - счупени пейки, грозни алеи, забравени и унищжени зелени пространства, които често се ползват като паркинг.