30 Jun 2025


Представяме енциклопедичен справочник “Чепино”

Публикувано на 07 Jan 2002 14:12

Първият по рода си енциклопедичен справочник “Чепино” ще излезе през март 2002 г. До края на януари неговите съставители начело с председателя на фондация “Граждански ценности” Михаил Алексиев очакват мнения, отзиви и бележи по съдържанието на книгата, която всеки интересуващ се може да намери в Центъра за бизнес и информация във Велинград. Там може да се направи и абонамент за първото издание: 16 лева за черно-бяло издание с меки корици или 21 лева за пълноцветно издание с твърда подвързия. Днес публикуваме три статии от справочника, за да дадем възможност на повече читатели да се запознаят (макар и бегло) със съдържанието и стила на книгата. Вестник “Темпо” е готов да публикува вашите отзиви за енциклопедия “Чепино”. Палеонтологично находище с. Дорково - природна забележителност, обявена със заповед 90 от 31 януари 1990 г. на КОПС. Находище на кости (скелети) на бозайници, главно от мастодонти и хипариони, намиращо се в землището на с. Дорково, Ракитовска община. Земята от дълбока древност до днес е населявана от последователно сменящи се съобщества от животни и растения, като всяко следващо съобщество се различава от предходното. Науката, която изучава древните растения и животни, е палеонтологията. Тя изучава еволюцията на живота на земята по останките от организмите, погребани в пластовете. Известно е, че след смъртта на животните и растенията, техните останки, попаднали във водна среда (блата, езера, реки, морета), бързо се покриват от утайки (тиня, пясък) и след време се вкаменяват. Колкото са по-стари пластовете, толкове повече животни и растениятата се различават от съвременните. Според геоложката история на Западните Родопи, които стотици милиони години са били дъно на море, тук са образувани утайки с дебелина 15-16 км, превърнати по-късно в силно променени скали. Многократно областта е била разкъсвана от пукнатини, раздирани от вулкани - част от тях са изливали лавата си на повърхността, а в много други случаи магмата е застивала в дълбочина. Най-вероятно това е ставало преди повече от 600 млн. г. Общата дебелина на утайките в Чепинската котловина е 200-260 м, образувана в течение на 10 млн.г. - през късния миоцен и приоцена. През 1982 г. при разкопки в Чепинското корито, западно от с. Дорково са разкрити много кости, струпани в един пласт, с дебелина 0.5-1 м. Много преди това отделни кости са намирани от дорковци (Манол Чолев). Хаотичното им разположение показва, че са довлечени от поройни дъждове и бързо затрупани от песъчиво-тинести утайки. Между множеството кости са открити челюсти, различни зъби и кости от два вида мастодонти, както и много останки от скелети на мастодонти - челюсти, различни кътни зъби, парчета от черепи, ребра, бивни, рог на газела, парче от долна лява челюст на дългозъбия тигър махайеродус, части от челюст на млад индивид от древния кон хипарион (в Южна Франция има находище, където са погребани костите на около 100 хиляди коня), много зъби от възрастни животни от този род. Може би смъртта на тези животни да не е била едновременна, но тяхното находище е образувано за кратко време, най-вероятно в началото на плиоценската епоха. Костите от П.н. са главно от мастодонти и от хипариони. Мастодонтите са древните предшественици на хоботните бозайници, в т.ч. на съвременните слонове. Първите представители са били големи колкото свиня, с леко удължгени и наклонени надолу горни зъби. От тях произлиза палоемастодонтът - по-едър и с очертан хобот. По-късно се появяват по-едри, силни животни с височина до 3 м, с масивен череп, челюсти, с различно широки зъби, силно издадени напред (трилофодони, тетрабеладони, зиголофодони, аканнуси), а през миоценската епоха от мастодонтите се отделят динотериумите, които са имали гигантски ръст (до 4.5 м). Находището на скелети от мастодонти, хипариони и др. бозайници в Чепинското корито е интересно за науката и за Чепино. Такива находища от по-млади векове на геоложкото време са познати и много находища в Пловдивско, Бургаско, Софийско, Плевенско и др. (Цветко Кънчев) Лепеница, пещера - един от 17-те пещерни обекти в България. намира се на левия брят на р. Лепеница, на 13 км югозападно от Велинград. Проучени и картирани са 1356 м от Л. Има 2 етажа, в последните години е открит и трети етаж (част). I етаж е воден - там тече реката. В средния етаж (с дължина ок. 400 м) има 4 езера в дъждовно време и 2 езера в сухо време. III етаж е съвсем сух. На около 500 м навъртре Л. е девствена. Дотам много от скалните образувания са изпочупени, стените опушени. Поради мъчнопроходимостта си понататък (с тесния отвор и езерата) Л. се е замозащитила. Водните капчици на великия художник на подземната красота са изваяли фантастични сталактити и сталагмити с чудни форми, наподобяващи животни, нежни драперии, чадъри, гори, оръдия и много други подобни. И всичко това се оглежда във водните огледала на подземните езера. Както във всички пещери, и тук има прилепи. В Л. има т.нар. “пещерни бисери” (с големина 0.1-3 мм), едно от редките богатства на подземния свят. А пещерните кратери се срещат единствено тук в България и в още една пещера във Франция. В Л. има накипни кори и синтрови навлеци по течението, на места пълни с бисери. Някои от образуванията са покрити с тънка мрежа (“леопардова кожа”) от глинени червеи. Отделните детайли са уникални главно, че не се срещат в други наши пещери - порцелановите бисери (разположени в цели варовити купи), хеликтити - скрити в потайни места, висулки с чешмички, сталактити под ъгъл. Уникална е залата на кратерите. Входът на Л. е 50 м тунел с височина 1 м, в който тече постоянна вода с температура 8 градуса по Целзий. Преди 1925 Л. не е посещавана. Според Манол Чолев (посетил Л. с двама германци) преди него за първи път в нея влизат зъболекарите Георги и Милуш Попови. По-късно членове на пещерно дружество Ракитово (основано на 27 юли 1930) откриват сух вход за посещение на Л. Поставят железна врата на входа, определен е човек за посрещане и обслужване посетителите, за които са осигурени карбитни лампи. Първи снимки и картиране прави минният инж. Павел Петров. Л. е проучена и картирана от проф. Петър Трантеев и заедно с инж. Радуш Радушев изготвят проект (1963) за благоустрояване и електрификация на Л.; изгражда се далекопровод и трафопост. Част от водата й се заделя за водоснабдяване на Велинград и поради това днес свободният и организиран достъп до нея е забранен. На 3 км се намира пещера “Сухата дупка”, с дължина 109 м, която й отстъпва по красота. (Никола Делиев) Черква “Свети Георги”, кв. Чепино, Велинград. Село Баня (кв. Чепино) след масовото принудително помохамеданчване през 1666, станало най-голямото чисто мохамеданско село, административен, духовен и търговски център на покрайнината. От това село били и административните управители - българомоамедани. То било и ислямско духовно редище. Освен джамия, в него имало и мечит (параклис) и медресе (училище), основано от някой си Абдулах ефенти и просъществувало до 1885. Като блед спомен от християнско време останали наименованията на няькои местности като Свети Илия, Света Неделя, Свети Спас, Света Троица и др. Там, вероятно, имало черковища или параклиси. След Освобожданието започнало заселване на християни на мястото на изселилите се се българомохамедани. Още по-рано (1876) Никола Грънчаров от разложкото село Гулиена баня, разкрил грънчарска работилница, но бил на квартира със с. (дн.кв.) Лъжене свещеник Георги Баев. Той започнал да обслужва и християните в с. Баня, а от двете села се образувала отделна енория. Свещеник Баев започнал агитация между банските християни да си съградят черква. Най-изявен привърженик на тази идея станал Ф. Главеев, учител, учил в Солунската българска гимназия, културен деятел. Инициативата се подела от Н. Грънчаров, Б. Партениев, Г. Велев и други. Кметът Юсеин Тумбев и повечето общински съветници българомохамедани подкрепили инициативата и обещали съдействие. Така решение за построяване на черквата било взето. Мястото за построяването на черквата било подарено от сем. Главееви. Като признание за народополезната му дейност - учител, общественик и родолюбец, Ф. Главеев е погребан (1933) в двора на черквата. Повечето от необходимите строителни материали за черквата били добити и превозени безплатно от населението. Строежът започнал (1894), майстор бил Иван Калинков от с. Скребътно и зет му Апостол. Помагали и доброволци. Строежът вървял мудно поради липса на средства. През 1898 черксвата била завършена, но само покрита и измазана, с дървен иконостас без резба, нямала и камбанария. Дадено й било име “Свети Георги4 и в нея започнало да се извършват богослужения. Черквата била осветена (12 септември 1899) с богослужение на Бигалничкия епископ Антим, викарий на Пловдивския митрополит Натанаил. След това всеки следващ свещеник извършвал някакви довършителни работи. С. Баня се обособило (1900) като отделна енория, свещеник станал Атанас Праматаров, пресели се от с. Елешница, Разложко, намиращо се тогава на турска територия. Там станал член и деец на Македонската революционна организация. Това не останао скрито - подгонен от турската полиция избягал в свободна България. Като свещеник в с. Баня, наред със служебните грижи за христианското паство, работил и за културното и икономическо издигане на населението - християни и мохамедани. Той е един от инициаторите и основателите на местната кредитна кооперация “Пробуда” (1905), с пръв председател Ф. Главеев. Служил до 1922. Според статистическите данни, през 1910 в с. Баня имало 2350 българомохамедани, 1276 българи-християни, 142 куцовласи, 164 цигани. По такива данни за 1926 българомохамеданите възлизали на 975 д., българите-християни на 2221, куцовласите на 102 и циганите на 153. С увеличаване на християните нарастнали и приходите на черквата. Увеличили се даренията, което дало възможност да се построи камбанария. Поставя се и паметна плоча на оброчището “Света Троица”. Това става при следващия свещеник Стоян Попниколов, известен с прозвището “Бирфас”. Той не притежавал необходимото добро поведение на свещенослужител - благонравие и благочестиеу, не съблюдавал църковните канони. Извършвал бракосъбчетания без вули. Поради това специален духовен съд му отнел свещеническия сан (1932). По инициатива на свещеник Димитър Мишев (от 1933) черквата се изографисва в продължение на 9 години (1939-1948) от Христо Попов, преселник от Македония в София и от Петър Джамджиев от Пловдив, в по-голямата си част със средства от дарения. В продължение на 2 г. (1961-62) се правят резбовани иконостаси от резбаря Иван Косев от с. Ганчевци, Тревненско, също и архиерейски трон. Камбанарията се покрива с поцинкована ламарина. Черковната сграда се облицова с мраморни плочи. И свещеникът работел заедно с майсторите. Така, още преди пенсионирането му (1965), черквата придобила облик на уреден божи храм, какъвто заслужавало преобладаващото християнско население на с. (дн.кв.) Чепино. Черквата “Св. Георги” е паметник на културата. (Атанас Дончев)

Велинград тел: 0876521487


Петър Мицин триумфира на европейското първенство за младежи

Публикувано на 28 Jun 2025 14:06


На 26 юни Петър Мицин постави нов национален рекорд на 200 м св. стил и спечели сребърен медал. 19-годишният състезател финишира за 1:46,48 мин., с което свали 2 стотни от досегашното върхово за България постижение в дисциплината, също негово притежание - от 5 юли 2023 г. в Белград. Във финала на Евро 2025 за младежи Мицин беше изпреварен единствено от олимпийския шампион на 200 м кроул от Париж 2024 Давид Попович. Румънският феномен плува за 1:43,64 мин. Трети на почетната стълбичка се качи британецът Чарли Хъчисън с 1:46,84.
Ден по-

Към цялата статия »


Мотоциклетист загина в дефилето

Публикувано на 28 Jun 2025 14:04

Но 38-годишният моциклетист по-късно е починал в болницата. Мъжът е от Дупница и е работел в столицата.
Инцидентът доведе до временно забавяне на движението по дефилето, което бе регулирано от полицията само в една лента.
Темпо

Към цялата статия »


На 5 юли ще празнуваме с ансамбъл „Пирин“ и „Бага-тур“

Публикувано на 24 Jun 2025 10:58

 По традиция в 10:15 часа на гарата ще посрещнем теснолинейката и хората, които са се включили в инициативата „С малкия влак в деня на Велинград” на Гражданско сдружение „За теснолинейката”. От 13:00 до 18:00 часа в пярк Вельова баня ще има представяне  на прабългарска школа БАГА-ТУР, която от 2013 г. многократно гостува във Велинград. Посетителите ще могат да се включат в практически занимания като стрелба с лък, тренировка с обезопасени мечове, въртене на бич, хвърляне на копия и да направят снимки с конете.
Вечерта в събота п

Към цялата статия »


СЕДМИЧЕН ОБЕКТИВ 24. 06. 2025

Публикувано на 24 Jun 2025 10:56

Ще бъде гласувано решение за разполагане на 10 билборда с размер 3х4 метра в тротоарната площ на ул. „Д-р Дошкинов“ в кв. Чепино, които ще рекламират забележителности във и около Велинград. Предстои и поредна промяна на Програмата за капиталови разходи, като се предлага отпуснатата на предната сесия сума от 127 700 лева за подмяна на покрива на Покрития басейн „Антон Митров“ да бъде преразпределена за други обекти.

ПРОСРОЧЕНИ Към 31 май просрочените задължения на Община Велинград възлизат на 16 328 441 лева, сочи публикувана на официа

Към цялата статия »


Защо Празниците на културата останаха без емблема?

Публикувано на 24 Jun 2025 10:53

А през последните години изгубихме един от символите на Празниците на културата - емблемата, която десетилетия наред винаги бе на сцената и бе част от цялостната визия на събитието. Велинградчани я помнят, защото тя съчетава това, с което нашият град е благословен: слънце, вода и чисто небе.
Създател на емблемата на велинградските Празници на културата е пазарджишкият художник, сценограф и изследовател на културния живот Марин Маринов. Преди години той сподели пред „Темпо“, че неговите контакти с с Велинград са от 80-те години на ХХ век.

Към цялата статия »


Кога община Велинград ще започне да работи по проекти в сферата на културата?

Публикувано на 24 Jun 2025 10:23


Преди доста време, в мандата на кмета Иван Лебанов, имаше идея Община Велинград също да въведе конкурсното начало в сферата на културата. Но пътят от идеята до нейното осъществяване се оказа дълъг и така и не бе изминат. И оттогава все така: общината си определя някаква сума за култура в бюджета, но няма нито критерии, по които тя се разпределя, нито каквато и да е форма за публичен отчет как се харчат парите. Например Общинският съвет гласува колко хиляди лева е бюджетът на ежегодните Празници на културата, но нито някой търси, нито няк

Към цялата статия »


Съветник предлага забрани за електрически тротинетки

Публикувано на 24 Jun 2025 10:22

Г-н Малинов призовава кмета да упражни своите права по Закона за местното самоуправление и да забрани движението на индивидуални електрически превозни средства по площадите, тротоарите, парковете и детските площадки за игра на територията на цялата община Велинград. По този начин ще се гарантира безопасността на пешеходците и опазването на обществения ред. 
Подобни заповеди вече издадоха кметовете на редица общини, между които Сърница и Панагюрище в нашата област. Точно преди година „Темпо“ публикува обширен материал, в който посочих

Към цялата статия »


„Гостоприемните“ пейки на Велинград

Публикувано на 24 Jun 2025 10:20

 Защото   много от пейките в Велинград съвсем не са гостоприемни нито за велинградчани, нито за гостите на курорта. Илюстрираме само с няколко снимки. 
Първата снимка е от Търговската улица - на „пъпа“ на града, откъдето минават всички. И трите пейки в началото на улицата са счупени, имат липсващи дървени части и не са безопасни за сядане.
Втората снимка е от градинката при „Еделвайс“ на булевард „Съединение“ - и тя е в същото потрошено състояние, което „хармонира“ и с близката чешмичка, от която отдавна не тече вода.

Към цялата статия »


Комисия пак ще проверява търговските площи на открито

Публикувано на 24 Jun 2025 10:17

да провери издадените от общината разрешителни и одобрени схеми и да ги сравни с реално използваните площи. Миналата година работата на комисията приключи с доклад, но това не доведе до реални промени.
На сесията в края на месец май съветниците дискутираха, че във Велинград има много обекти, които работят без нужните разрешителни и съгласуване от страна на общината. Посочени бяха примери за самоуправство в използването на общински площи, имаше и въпроси дали общината е санкционирала нарушители. Преобладаващото мнение на съветниците беше,

Към цялата статия »


„Каменски джаджорици“ пази диалекта на Каменица

Публикувано на 24 Jun 2025 10:15

 Заслугата за финализирането на сценария, сценичното оформление и режисьорската работа е на Даниела Цопанова. Чрез реализацията на проекта диалектната дума ще бъде извадена от хартиеното и речниково значение, и ще бъде представена с характерното си звучене и ударение. В постановката залагаме на много хумор и закачки и се надяваме да внесем подобаваща доза весело настроение сред публиката.
За всички дошли на премиерата, която ще бъде на 9 юли от 19.00 часа  в зала 1 на Народно читалище „Васил Левски - 1904“ сме подготвили и мини

Към цялата статия »


На детска площадка опасности дебнат отвсякъде

Публикувано на 24 Jun 2025 10:12


В момента опасности дебнат децата отвсякъде: стълбичката е изкъртена и стърчат болтове; част от въжетата са се откъснали; част от дървените дъски липсват, а други са счупени. Като цяло пързалката изобщо не бива да се ползва и това добре се знае от хората, защото на детската площадка деца няма. Пясъчникът само допълва мизерията - в сегашния си вид е годен само за игра на бездомните кучета, които обитават парка.
Децата от квартала имат право на безопасно, красиво и интересно мято за игра! Особено сега, когато идват лято и ваканция. Така

Към цялата статия »


Време е за юбилей: 60 години младежки духов оркестър

Публикувано на 24 Jun 2025 10:10

 вълнуващ и незабравим. Програмата за 28 юни, събота, е готова. Празничната вечер ще започне в 18 часа с откриването на изложба и фотокът. В 18.30 часа ще бъде открит нов мемориал на Димитър Мечев. Той ще замени досегашната паметна плоча, която бе поставена преди 10 години. Новият паметник ще бъде с интерактивен елемент, който ще дава възможност да звучат изпълнения на оркестъра.
В 19 часа на централния площад „Николай Гяуров“ ще бъде излъчен филм с кадри от историята на оркестъра. Половин час по-късно ще започне юбилейният концерт с

Към цялата статия »


Ще променят част от центъра на Ракитово

Публикувано на 24 Jun 2025 10:09

 и пространството зад ОНЧ „Будилник-1898“ - град Ракитово, заключени между ул. „Братя Кръстини“ и ул. „Пазарна“. В имота е разположена сградата на музея.
Основните задачи, които трябва да се решат с проектната разработка, са няколко. На първо място да се  съхрани представителния облик и да се обогати пространството в имота с озеленяване, което да се съобрази с конструктивното състояния на сградите и обектите в имота. Да се създаде площадно пространство, което дава възможност за ежедневно използване и за различен вид временни съб

Към цялата статия »


Малки обяви: 24. 06. 2025

Публикувано на 24 Jun 2025 09:49


Продава 2 съседни парцела 7.446 кв.м. и 9.155 кв.м. с разработен ПУП, в регулация, срещу Пневмоболницата, на 400 м. от главен път. 0876 777166.
***
Продава ново строителство апартаменти 62-86 кв.м. и гаражи, ул. Еделвайс (до Камена). 0886 823124.
***
Продажба на апартаменти, търговски помещения, гаражи и др. 0887 660499.
КУПУВА
Фирма изкупува имоти: стари къщи, парцели подходящи за строителство и др. Възможно обезпечение. 0887 660499.
***
Търси имоти за строителство, обезщетение, покупка. 0885 271696.
РАЗНИ

Към цялата статия »


Тийнейджъри откраднаха сено

Публикувано на 24 Jun 2025 09:46

 Жената се оплакала, че от нива в местност край селото апаши са отмъкнали част от намиращото се там сено, като за целта бил използван микробус.
С разследването се заели служители от полицейския участък, които скоро установили, че двама младежи – на 17 и 18 години от Ракитово и Велинград са извършили кражбата. За превоз на сеното те използвали буса на техен роднина. „Дуото“ е задържано в ареста на РУ-Велинград, а по случая е образувано бързо производство.
Темпо

Към цялата статия »


Момчетата от СК „Алфа” с медали от Балканиада

Публикувано на 24 Jun 2025 09:45


В смесените бойни изкуства първи стана треньорът на СК „Алфа”  Красимир Раданов. Три трети места спечелиха Марин Илиев, Асен Дриков и Христо Иванов.
Темпо

Към цялата статия »


Състезание комбинира спорт, приключение и любов към планината

Публикувано на 24 Jun 2025 09:44

и планинско колоездене (MTB), в дистанции от 15 до 55 км, с различни нива на трудност и положителна денивелация до 2900 м. На 2 август програмата включва MTB състезание на 33 км (D+ 920 м) и 55 км (D+ 1480 м), а на 3 август – Трейл бягане 15 км (D+ 670 м), 33 км (D+ 1600 м) и 55 км (D+ 2900 м).
Състезанието „Славееви планини Ултра“ събира любители на планината, спорта и природата – както напреднали бегачи и колоездачи, така и ентусиасти, търсещи нови предизвикателства. Всички трасета преминават през живописни гори, панорамни гледки и чист

Към цялата статия »


Велинградският футбол през последните 30 години

Публикувано на 24 Jun 2025 09:43

че има развитие и подобряване в представянето. Самият факт, че велинградчани завършиха полусезона на 6. място в група от 15 състава и са далече от лидерите, показва, че отборът се е примирил и е приел това да бъде част от групата на средняците. Там велинградчани са се настанили удобно заедно с отборите на селата Ивайло, Сарая, Козарско, Величково и изобщо не се притесняват от това! Никакъв напредък спрямо миналата година, когато отборът отново завърши на шести позиция преди зимната пауза.
На 20.12.2021 г. се провежда Общо събрание на „Сдр

Към цялата статия »


Юбилей, който връща спомени за Чепино

Публикувано на 24 Jun 2025 09:42

 На поканата за този юбилей е поставена снимка на сградата на читалището. Това е и повод да напиша, че това читалище е създадено през 1905 г. Основатели са учителите Филип Главеев, Миладин Досев, Мойсей Праматаров, Александър Лачев, Иван Илиев. След 1925 г. възниква идеята да се построи читалищен дом. Създава се инициативен комитет. Включват се всички жители на селото. Включва се и кооперация „Пробуда” в с. Баня-Чепино. Основният камък е положен на 28 август 1928 година. Изграждат я габровските майстори Минчо Бакалов и Кольо Минчев. Два

Към цялата статия »


Музикална продукция на школите в ОДК

Публикувано на 24 Jun 2025 09:40


На 18 юни родители и гости на събитието аплодираха всяко изпълнение. Прозвучаха популярни пиеси като Италианска полка, Зима от Годишните времена на Вивалди, Ода на радостта, Хава Нагила, Менует от Моцарт, откъс от балета „Петрушка“и много други. В края на концерта малките участници получиха грамоти за усърдие, редовно посещение на уроци и отлично представяне. 
Възпитаниците на школите в ОДК ще вземат участие и по време на Велинградски празници на културата: в пленера „Багри и ноти“, „Парад на приказните герои“, музикалните работи

Към цялата статия »



Продава апартаменти във Велинград

CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023