Когато преди една година в Ковид-отделението на общинската болница почина София Ключкова, много хора във Велинград изпитаха огромна болка от загубата. Болката винаги е най-голяма за семейството и приятелите, но смъртта на Софка бе загуба и за Велинград. Ето малка част от това, което написаха жители на нашия град:
„Велинград загуби един безценен човек!“ (д-р Емил Драгийски)
„Отиде си един истински будител!“ (Ирина Голомехова)
“Един човек, който направи много за града ни.“ (Таня Гончева)
„Будната съвест на Велинград!“ (Борис Голомехов)
„Един от малкото достойни и дейни хора!“ (Румяна Самунева)
„Отиде си Човек епоха!“ (София Нанова)
„Леля Софи - борецът за справедливост!“ (Елена Костова-Петкова)
„Беше истински боец за правдата! (Рада Ангелова)
„Пример и единица мярка за човечност, борбеност и справедливост - София Ключкова!“ (Мария Полежанска)
„Голяма личност, силна жена, радетелка за благополучието на Велинград и велинградчани!“ (Пенка Николова)
„Един от най-чистите и светли защитници на Велинград и неговата природа!“ (Иван Палигоров)
За Софка може да се каже още толкова много и все ще е недостатъчно, за да обхване неуморния й дух, неизчерпаемата енергия, несломимата готовност да влезе в поредната битка за правда.
Какво е годината без Софка за Велинград - града, който тя не просто обичаше на думи, а за който работеше без да жали сили, средства и нерви? За съжаление, това е година, в която във Велинград гражданският глас се чуваше все по-слабо и все по-рядко. Мястото на София Ключкова в залата на местния парламент е празно, сесиите свършват за минути, почти няма кой да постави важни за града и въпроси питания, да отправи точната критика, да направи добро предложение. А местната власт, макар и да не го признава, има толкова голяма необходимост точно от такъв човек, какъвто беше Софка! Човек, който да има смелостта да посочва грешки, да разобличава беззакония, да води битки в името на града и съгражданите.
Успяхме ли да продължим нейното дело? Това е големият въпрос, на който трябва да дадем болезнено честен отговор. Да се огледаме около нас. Последната задача, с която Софка се бе заела с цялата си душа, бе изграждане на ново отделение за лечение на Ковид-19 към общинската болница. Тя се зае с трудната мисия да се съберат пари от дарения и то в един твърде труден за болницата и нейното ръководство период. В началото дарителската акция тръгна с много ентусиазъм, защото в лицето на Софка обществото имаше гарант че работата ще се свърши така, както трябва. И какво е положението днес? Има още много несвършена работа.
Да погледнем Клептуза, чието бъдеще като защитена местност и парк бе лична кауза за София Ключкова и за което тя многократно влезе в съдебните зали и търпя обиди и заплахи. Днес Клептуза е нагледен пример както за бездействието на общината, така и за бездействието ни като велинградчани.
„Започнатото от Софка е и наше дело - да бъдем честни, справедливи, изпълнявайки задълженията си към нашия прекрасен Велинград по подобаващ начин.“, написа преди година Бонка Врабчева. Светъл лъч и доказателство, че Софка успя да запали хора, които да продължат по нейните стъпки, е продължаващата работа на ИК „Да поработим за Велинград“ и група граждани за запазване на зелените площи в нашия град. В същата посока са и усилията на няколко граждански организации за по-чист Велинград. Има хора, които няма да се откажат от битката за Велинград без рудодобив. Малцина са, но има и велинградчани, които избират като нея да имат позиция и да не мълчат тогава, когато трябва да се говори.
Година след нейната смърт София Ключкова е предложена за носител на високото звание „Почетен гражданин на Велинград“. Софка заслужава това признание! Но предложението трябва да бъде подкрепено не само на думи. Защото не е честно, ако с едната ръка общианрите гласуват „за“ София Ключкова, а другата ръка вдигат „за“ превръщането на поредния парк на Велинград в строителна площадка!
Годината Софка е болка, но и урок. От онези уроци, които учителката София Ключкова умееше да преподава. Днес сигурно би запретнала ръкави, за да почисти някоя зелена площ, да защити парка при паметника на Вела и Кръста, да настоява общината да почисти реките, да ремонтира Власа, да помогне на читалище, детска градина, училище... И ако губим пътя, то Софка още преди години го определи ясно и без празни приказки, като ни призова „Да поработим за Велинград“. Това е начинът да останем верни на нейната светла памет.
Елена Баева
Година без Софка
