Поредица от земетресения разлюлява Велинград в средата на ноември и върнаха спомена за 3 ноември 1977 г., когато в 4.23 часа градът преживя най-големия земен трус с магнитуд 5.3 степени по скалата на Рихтер (данните за силата на труса са на БАН).
През ноември 2021 г. земята отново се разлюля. Първият и най-силен трус бе регистриран в 12.01 часа на 16 ноември. Секция „Сеизмология“ към Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН отчете, че трусът е с магнитут 2.9, а епицентърът е в района на Велинград (координати 42.02гN / 23=95г Е), на 9 км дълбочина. Минути по-късно, в 12.47 часа, последва нов трус с магнитут 2.5, на 7.2 км дълбочина. Земята се разтресе със същата сила и в 14.45 часа, като този път дълбочината бе 15 км. Земетресенията бяха силни, но кратки, придружени с характерно бучене. Данните на НИГГГ-БАН сочат, че серия от 3 труса в близост около Велинград е имало още на 15 ноември, а на 16 ноември са последвали още 3 труса в близки до нас райони.
Серията от трусове продължи и на 17 ноември. През нощта, в 3.27 часа и 3.46 часа бяха регистрирани два труса с магнитут 2 и 2.6 степен, на дълбочина съответно 1.5 и 9 км.
Вечерта на 18 ноември последва нов трус в 21.29 часа, с магнитут 2.6 и дълбочина 10 км. Само няколко минути по-късно, в 21.36 часа, ново земетресение с магнитут 2.3. Тези два труса не само разлюляха града, но и уплашиха много хора, защото по същото време голяма част от Велинград беше потънала в тъмнина заради липса на ток. Отстраняването на аварията отне повече от час и половина, което сериозно притесни много хора.
Трусовете с магнитут около 2.0 - 2.4 продължиха на 19 ноември сутринта в 6.34 часа и през нощта на 20 ноември в 3.39 и 4.09 часа. Общото за всички изброени трусове е тяхната краткотрайност и придружаващото ги бучене. От НИГГГ-БАН обобщиха, че във „Велинград се наблюдава слаба сеизмична активност. Активността в района е от роев тип, което е характерно за региона... В района на град Велинград са дефинирани структури, които имат потенциал да генерират сеизмични събития. Според геоложките изследвания при последната оценка на сеизмичната опасност в района са отбелязани структури с посока СИ от град Разлог. В исторически план в този район е наблюдавана умерена сеизмична активност.“
Сегашната дълга серия от трусове не е прецедент. През 2007 г., по повод 30 години от голямото земетресение, в „Темпо“ публикувахме статия на старши научните сътрудници в БАН Румяна Главчева, сеизмолог и Петър Петров, инж. геолог - участници в теренните проучвания, консултации и регистрацията на земетресенията във Велинград през ноември 1977 г. Ето малка част от техните спомени и изводи: „С настъпване на утрото (на 3 ноември 1977 г.) стопаните откриха, че къщите им се нуждаят от „закърпване” – на коя само мазилка или нещо около стълбището, повечето бяха с повредени комини. А идваше зима с необитаеми 375 къщи в района и 280, обявени като опасни за обитаване, с изискващи ремонт в различна степен 14 производствени предприятия и 157 обществени сгради. При това трусове продължаваха да се усещат. И никой, дори ние експертите от Българска академия на науките (БАН), пристигнали с апаратура, не можехме да кажем докога ще се тресе земята и следващ трус няма ли да предизвика нови повреди. Тогава в продължение на 5 месеца там бяха регистрирани над 500 земетресения. По-силните сред тях допринасяха за увеличаване на щетите. Такова „изобилие” от сеизмични събития има при недълбоки земетръсни огнища, а велинградското беше активирано едва до дълбочина 10-15 км под земната повърхност...
Днес, 30 години по-късно, земетресенията, които отбелязваме, са назад. И те не са нито първите, нито последните. Районът е предразположен към земетресения: 1903-1905, 1928, 1962, 1977 година са години със земетресения, породени от локални земни движения. Последно локално земетресение, усетено слабо в района, стана на 10 май 2004 г. А колко още сътресения са причинени от по-далечни източници – Вранча в Румъния (1940, 1977, 1986, 1990), Мраморноморски регион в Турция (1912, 1953, 1999), както и от земетресения в страната…“ Научните работници правят извода, че „сеизмотектонските процеси в района на Чепинската долина не са затихнали и други земетресения са напред“. Факт, в който се убеждаваме многократно и през ноември 2021 година.
Двамата сеизмолози споделят с велинградчани и някои простички правила на поведение в земетръсни райони. Ето някои от тях, защото при земетресение не бива да се поддаваме на паника, а да следваме правила:
„Сред мерките за посрещане на земетресение е готовността за бързо изнасяне на пакет за медицинска първа помощ, опакована храна и прясна вода, фенер и други вещи от първа необходимост (документи, облекло и т.н.).
* По време на земетресение – в зависимост от мястото, където ни е заварил трусът: Под открито небе – трябва да застанем далеч от сгради, тръбопроводи, електропроводи и дървета;
В превозно средство – да го спрем в най-близкото място далеч от сгради, тръбопроводи, електропроводи и дървета; да не излизаме на открито, докато трае земетресението; В сграда:
- Да се скрием от падащи предмети, откъртена мазилка и др. – под стабилно бюро, маса, пейка, или до вътрешна стена, или под гредата в отвор на врата;
- Да се отдалечим от стъкла, прозорци, външни стени и врати, изобщо от всяко нещо, което би могло да падне;
- Ако земетресението ни разбуди в леглото, добре е да останем в него, покривайки главата си с възглавница. Ако над леглото има рафтове с потенциално падащи предмети, картини, огледало, трябва бързо да се отместим от тях; - Да останем вътре в помещението, докато спре тръскането входът на сградата е рисково място при сътресение;
- Преди да напуснем жилището или работното място, трябва да прекъснем притока на газ, вода и да изключим електричеството; следващи трусове могат да създадат условия за пожари и/или наводняване;
- Не бива да използваме асансьори. Ако се окажем сред отломки – да не се мъчим да се отместим или освободим от нападалите късове мазилка и зидария (опасност от срутване), да не се опитваме да си светнем с кибрит или запалка (опасност от пожар), да покрием устата си с платно (дреха, кърпа) за обезопасяване при вдишване; за да ни открият спасителите, трябва да почукваме по тръба или стена, да използваме свирка или, в краен случай, да викаме за помощ.
Все още човечеството не е намерило еднозначна система от показатели, които биха отговорили успешно на въпроса “Къде, кога и колко ще е силно предстоящото земетресение?”. Затова ни остават две възможности: ефективни реакции преди и по време на земетресение, спазвайки набелязаните правила, и стриктно спазване на нормите за строителство в земетръсните райони, т.е. противоземетръсно осигуряване на сградите и съоръженията в райони с очаквани въздействия от седма и по-висока сеизмична степен.“
Темпо