За да живее традицията на Бабинден, трябва да я помним. И въпреки че заради пандемията тази година Велинград не отбеляза един от най-обичаните местни празници, ще се върнем към неговите корени с разказа на Георги Куманов, главен уредник в Исторически музей - Велинград:
Eдин от най-тачените празници на Чепинско е 21 януари Бабинден. Във Велинград и Ракитово, в Костандово и Дорково, както и в други селища от района той е отбелязан с наложилата се вече тържественост и многообразие на ритуалите. Как продължава да живее традицията и как се вплитат в нея нови елементи на празника?
Най-напред да уточним датата. Ако се допитаме до традиционния календар, то тя е 8 януари. Ако нанесем корекцията от 13 дни между стария и нов стил в календара, се получава точно наложената дата за празника в националния календар – 21 януари, Ден на родилната помощ. Денят се празнува от 1951 г. с указ на Народното събрание. Така се е утвърдил като традиция и в нашия край.
Празникът има своите традиционни фолклорни елементи. На нашия Бабинден задължително поливат на всички баби, а те наричат с познатите ни благослови: „Колкото капки на небето, толкова деца в дома.” А за внучето наричат: „Да остарееш, да побелееш като Стара планина”. Могат да се продължат с още благословии към семейството и внуците. И третия ден поред след Йордановден и Ивановден се свързва с очистителната и благословена функция на водата.
После идва ред на „заплахите” за бабите. В Каменица заплашват, че бабата ще я отведат на реката и ще я окъпят. Затова дядото я откупва с мезе и пийване – вино и суджуци. В Чепино я подхвърлят с одеяло, като слагат твърд предмет под него, а тя или дядото обещават луканки и вино за откуп. Има и други шеговити и плодовити обреди, малко позабравени тук, но все още практикувани дори в някои селища недалеч от Чепинско.
За къде без хорото на Бабинден – озвучено с песните на специално поканените музиканти на него се хващат всички от рода и гостите. В миналото е имало надпревара чие хоро и музика ще са най-хубави и завладяващи. А на площадите те се вливат в общото за квартала и селището хоро.
Не е забравена и бабината пита, разчупена над главата за здраве на внуци и правнуци. Един прастар символ, който ни отвежда в наследство на прастария култ към слънцето.
Сравнително нов елемент от празника в Чепинския край е ритуалът Даване име на дете. В общинските зали на селищата от котловината представителите на общини и кметства дават наред с името на децата символни знаци и подаръци. И пак всичко е съпроводено с много музика и веселие. Следобедите са посветени на посрещане на гости. Някога групите гости се разминаваха по улиците на градове и селища едва смогвайки до късни доби да посетят всички семейства с бабинчета. Днес те са по-малко и затова гостите са спокойни, че лесно ще уважат празника на свои роднини, приятели или колеги.
Сред новите елементи на празника, наред с възстановка на традицията от миналото, музикалната програма и големите хора, на площада във Велинград се провежда станалото вече традиционно награждаване на лекари и акушерки от болниците на района и в страната.
Така къде с възстановки, къде с общи ритуали и веселия и разбира се с празника на семейството се пази и развива традицията на Чепинския край.
Георги Куманов
Да помним нашите традиции на Бабинден
