Ден първи. Човекът усеща от сутринта, че се разболява. Появява се хрема и носът му ту тече, ту се запушва и с леко сълзене от очите. Гърлото започва да го дращи и да го боли при преглъщане, температурата се вдига малко над 37 градуса, мъчи го и главоболие, кихане и кашляне от време на време. Посещението при личния лекар е неизбежно, но в този ден той работи следобед и се налага да се изчака. Около 14:30 ч. пред кабинета вече има повече от 10 души, а човекът държи в ръката си листчето с №15. До прегледа минават почти 2 часа и през това време с маска на лицето и със запушен нос трудно се диша, не само заради заболяването… Лекарят преглежда, предписва лекарства и препоръчва да се направи PCR тест за COVID-19, но това ще стане на следващия ден, защото такова изследване се прави само до 14:00 ч. Не се налага снимка на бял дроб, защото няма проблеми с дишането. Лечение – в домашна обстановка и успокоението, че няколко дни преди да се разболее, човекът си е направил кръвен тест за антитела, който е показал тяхното високо ниво и наличие на имунитет.
Ден втори. Симптомите са същите - хрема и температура, но трябва да се отиде до мястото, където се взема пробата за теста. Там също чакат хора по същата причина и опашката не намалява. От сутринта е започнал и приемът на предписаните лекарства – ремантадин, витамини С и D заедно с цинк и селен, капки за нос и течен аналгин, ако температурата започна да се повишава, а за облекчаване на болките в гърлото - таблетки за смучене нео ангин.
Ден трети. Проверка нa резултатa от PCR теста е положителен и показва наличие на зараза със SARS-Cov-2, т.е. поредният заразен с коронавируса, което не е никаква изненада, защото май другите заразни болести сякаш изчезнаха! Човекът попада в статистиката за броя на заболелите от COVID-19, които централните медии не пропускат да съобщят в новините си по няколко пъти на ден. Лечението вече дава резултати – хремата намалява, температурата пада под 37 градуса, болките в гърлото изчезват.
Ден четвърти. От РЗИ – Пазарджик се обаждат по телефона, за да съобщят, че човекът е вече в системата и неговата карантина започва от деня, в който е излязъл положителният резултат от теста, т.е. чак на третия ден от началото на заболяването! И човекът се пита защо така в първите два дни на болестта му, когато му е било най-зле, се налагаше да излиза навън и да ходи до личен лекар и да дава проби за тест, когато е бил в състояние да зарази други хора? А карантината му с продължителност от 10 дни започва едва на третия ден от заболяването, когато вече се усеща подобрение? Нещо в тази организация на карантиниране определено не е измислено по най-добрия и ефикасен начин! Освен това в карантина от 7 дни попадат и всички съжителстващи с болния здрави хора. Това ги кара, ако работят, да вземат болнични за 1 седмица и да си стоят вкъщи, където вероятността да се заразят е много по-голяма, отколкото ако ходят на работа. Като се добави и това, че хиляди здрави хора са принудително карантинирани и им се изплащат средства за временна нетрудоспособност. Става дума за милиони левове, които натоварват бюджета вече близо две години. Но едва ли тези, които са решили това, се вълнуват от тези големи разходи!
Ден пети. Човекът вече се чувства много добре и няма никакви оплаквания, но се пита защо са решили да има карантина само за болни от коронавирус, а за болните от други заразни болести карантини няма? Човекът не беше чул по телевизиите да се съобщава за карантинирани болни от грип, ангина или ринофарингит (хрема). Какво ли щеше да стане, ако всички болни от инфекциозни болести и техните близки трябваше да се карантинират?
Георги Дишлянов