От години съм свързан с музиката и песента. Като самодеец и читалищен деец съм преживял незабравими спомени с този жанр. Това ме и накара да направя проучване и събера автентични спомени и снимков материал за развитието на забавната музика в нашият край.
В началото на 20 век след прекарването на шосето покрай р. Чепинска и след откриването на ж. п. линията Сараньово-Лъджене (1926) и до Чепино през 1928 г. започва да се развива курортът в с. Лъджене и Чепино. Лъджене като естествен център между двете села ускорено се заселва най-вече от пришълци. В него се изгражда– митнически пункт (1885), черква (1900), училище (1898), държавно районно агрономство (1912). През 1922 г. се открива непълна реална гимназия. През 1930 г. се построява сегашната читалищна сграда, а през 1938 г. сградата на халите. Чепино, благодарение на своите минерални извори и бани, на природното чудо “Клептуза” също ускорено се развива . В Каменица се построяват модерната Сярна баня и кооперативният дом “Арабчал”.
В с. Лъджене през 1933 г. има 10 хотела с 500 легла. Първият голям хотел е на Атанас Зидаров (1892) с 20 стаи. През 1898 г. след пожар изгаря. Възстановен е от новия му собственик Вачо Дервишев във вида, в който е сега. Построява се хотел “Македония” на братя Хаджиянкови от Пазарджик (негов съдържател дълги години е Димитър А. Лазаров). Гранд хотел “Любен” на Любен Стоилов е с 41 легла . Хотел “България” на Иван Хаджибелев е построен 1904 г. Изграждат се хотел “Мусала” на Костадин Рачев (по-късно на братя Сахатчиеви), х. “Родопи” на братя Стоилови, х. “Халачев”. Построяват се и ресторанти/гостилници: “Търговски” на Кара Иван Калинов (дядото на адвоката Калин Караиванов), “София” на Разсолкови, “Елит”, “При бай Петко” на Петко Овчаров. Работи ханът на братя Бакърджиеви . През 1938 г. на терасата на новопостроения Централен минерален плаж се открива летен ресторант-казино “Диди-бар”. Съдържател е Стоян Лазаров. На терасата на новопостроения читалищен дом се открива модерна сладкарница-казино. През 1939 г. в новия кооперативен дом се открива ресторант-градина “Кооп”.
В с.Чепино Борис Ив. Михайлов построява гранд-хотел “България” - най-големият и модерен хотел-ресторант в Чепинско по това време. През 1932 г. се открива летен ресторант на Клептуза от съдържателите Кръстю Котев и Георги Гушевилов. Работят хотелите “Балкан” на Зисови , х. “Природа” на Никола Тодев, х. “Родопи”. Построяват се ресторант “България ” на Кирил Досев и “Родинска градина” (след Девети септември “Чепински рай”).
В Каменица Васил Содев е описал 17 кръчми и 5 сладкарници. През 1940 г. се открива ресторант-градината “Арабчал”. На Юндола работят хотел-ресторант “Българска Швейцария” на Васил Гьошев и “Юндолска почивка” на Никола Г. Бояджиев. Описвам всичко това, защото в писмените исторически документи е записано, че за първи път в тях се чува музика, поднасяна за доброто настроение на посетителите и гостите.
На терасата на читалищния дом през летните месеци свири духовият оркестър на читалището, духовият оркестър от София с ръководител Димитър Ганев (в него като войник във Втори инженерен полк Пловдив свири като първи тромпет и Борис Колчагов), на Бенцион Елиезер и на Николай Тонев, на “Оптимистите”. Гостувала е джаз-формация “Овчаров”с ръководител Асен Овчаров, в която е свирел на китара Борис Балтаков. Гастролира оркестър от Пловдив “Броневаците” (в него са свирели Тодор Китанов и Георги Дворнев). В заведенията преди Девети септември са пели Димитър Шаранков, Леа Иванова , Сашо Сладура, Ели Сардовска, Софка Кънчева. Тук е свирил и оркестър с ръководител акордеониста Борис Карлов. След бомбардировките през м. януари 1944 г. над София в Чепинско идват много софиянци, в т.ч. и музиканти.
През м.март 1934 г. към читалището в Лъджене се създава духов оркестър. Негов основател и дългогодишен диригент беше Ангел Герин. Първите забавни мелодии прозвучават в изпълнения пред читалището и в градинката до него. Забавна музика свирят Тодор Китанов, Георги Дворнев, Борис Колчагов, Петър Ботушанов, Костадин Йовчев, Иван Пандев, Лазар Големехов.
През 1935 г. се създава и духов оркастър в Чепино с диригент Нено Парпулов (роден в Панагюрище 1885 г., умира през 1953 г. и е погребан тук).
През 1939 година се създава първият забавен оркестър в Чепино. На снимката са: Ангел Масларов, Петър Попатанасов, Коста Костичков, Атанас Симеонов (Пружинката), Георги Янкулов, Илия Главеев, Георги Велев, Димитър Ганев (баща на политика Стоян Ганев), Нено Парпулов и Иван Вецов.
Своят принос дават диригентите и учителите: Нено Парпулов, Никола Фичев, Димитър Ганев, Тодор Трифонов (от Кула), Петър Кожухаров, Сима Праматарова, Петър Кожухаров, Никола Илинов, Илия Керин, Димитър Суганов, Борислав Дивизиев.
Забавна музика започва да се слуша и от първите радиоапарати, появили се в началото на 1925 г. Да споменем, че електрически ток се произвежда през 1926 г. от братя Масларови в Лъджене , а трите села се електрифицират от ВЕЦ “Въча” през 1929 г.
Непосредствено след 9.09.1944 г. Борис Колчагов сформира малък духов джаз от четири музиканти :Борис Колчагов – тромпет, Лазар Голомехов – кларинет, Стоян Масларов – акордеон и Хамлет Йовчев – джаз барабан.
През декември 1947 г. се национализират всички частни хотели и ресторанти. Създава се предприятието “Хоремаг” (“Хотели, ресторанти и магазини”). През 1955 г. се създава държавното предприятие “Бюро Естрада”, по–късно “Концертна дирекция” . То има представителства в Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Велико Търново. Работещите дотогава музиканти и певци сключват договори. Те работят със свои инструменти и апаратура. Програмата предвижда да се работи един месец в едно заведение, втория във второ и така всеки месец в ново заведение.
Велинградските музиканти сформират няколко състава, които работят в най-известните ресторанти в София, Пловдив, Варна и Бургас . В системата на “Балкантурист” действаше самостоятелна музикална агенция с ръководител диригента Димитър Ганев.
През 1952 г. се открива почивен дом “Двореца”, през 1960 г. “Трудещи се селяни”. В тях се назначават културно-масовици, които организират забавления за почиващите. В “Двореца” е назначен Илия Керин (Кардаша). Сам той е музикант и диригент. Създава любителски оркестър, който организира по 2 забави седмично и по един концерт през смяната от 15 дни. Част от музикантите работят на щат като културно-масовици към почивните домове. Други бяха самодейци от града. Запомнил съм имената на Димитър Похлупков, Георги Ал. Пухалев, Димитър Влайков, Димитър Вас. Делиев (Жуко), Борис Богоев (Световния), Александър Гешев, Илия П. Пухалев (Джоко), Йордан Бор. Тилев, Илия Белев, Никола Вардев , Ангел Денизов , Любомир Качорев, Петър Илинов, Димитър Михов, Стефан Сестримски, Ангел Поптомов на певците Любомир Левичаров, Катерина Теофанова, Илка Бончева. Като масовици и музиканти в другите почивни домове работиха : Мишо Кръстев, Димитър Кантарев, Борис Узунов, Стефан Донев, Йордан Ташев, Пламен Ачев, Димитър Михайлов (Митята), Йордан Коцев, Златко Горанов. Традиция беше да се разменят гостувания и концерти между почивните домове.
В Чепино се създава струнен оркестър в състав: Спас Димитриев, Цанко Мастев, Серафим Янков, Георги Гушевилов.
През 1956/58 г. към духовия оркестър в Чепино се сформира естраден оркестър. В него свирят Георги Велев, Иван Вецов, Никола Юнчев, Йордан Ташев, Илия Бакарски, Михаил Бакарски, Борислав Дивизиев, Стефан Тошков, Васил Атанасов, Петър Кюлев, Иван С. Тричков (свирил като студент и в София в оркестър “Капитанов”), Георги Д. Колев, Петър Илинов, Петър Бор. Вецов, Никола Бандев. Такива състави има и към духовите оркестри в Каменица и Лъджене.
През 1960 г. бюро “Естрада” - Пловдив организира прослушване на нови таланти .На старото игрище беше монтирана естрада. Музикалното оформление се правеше на живо от музикален състав. Явиха се 10 индивидуални изпълнители. Избрани бяха двама - Любомир Левичаров и Петър Петров. След прослушване в София те сключват договори и работят към “Бюро Естрада” в съставите “Пазарджик пее” и “Пазарджик 63”. В тях свири на акордеон (клавир) и нашият съгражданин Георги Люб. Янков. Свири в едни от най-реномираните заведения на София и Пловдив (“Република”). По-късно той заминава за ГДР и там създава семейство. При едно от пътуванията си за България загива при автомобилна злополука в Унгария. Там свиреха: Борис Балтаков, Борис Сергиев, Петър Петров, Димитър Похлупков, Георги Люб. Янков, братя Джинови, Любомир Левичаров, Петър Илинов, Иван Попов, Дельо Чукалов, Дора Чукалова, Борис Горанов (Боко), Стою Вел.Узунов, Петко Кафеджиев, Тотю Мавродиев, Илия Радичев, Юри Александров, Цанко Мастев, Васил Цоков, Никола Вардев, Георги Маринов, Стоичко Богданов, Никола Лазаров, Асен Ганев (Асенси) и др.
През 1960 г. към ОНЧ “Отец Паисий” - Велинград се създава естраден състав, в който участват Петър Петров, Лиляна Захова, Любомир Гугалов, Любомир Левичаров, Димо Делчев.
През 1961 г. към ГК на ДКМС (секретар Илия Папукчиев) се създава младежки естрадно-сатиричен състав “Грам, стотинка, сантиметър”, ръководен от Димитър Макавеев. Той работи до 1968 г. като от 1964/68 г. се ръководеше от Иван Мирчев. Никола Делиев
(Продължава в следващия брой)