Article - 4838 - Темпо

КЪЩИ С ИСТОРИЯ: Кантарджиевата вила - история и аристократичен дух

Публикувано на 16 Mar 2010 08:48

Преди 10 ноември 1989 г. Велинград имаше три символа - Клептуза, Двореца и Кантарджиевата вила.
Около Кантарджиевата вила в публичното пространство винаги са витаели митове и легенди, свързани с името на Чудомир Кантарджиев и ВМРО. Чудомир Петров Кантарджиев е български революционер, войвода на ВМРО. Той е роден в града на 100-те войводи Сливен на 23 септември 1883 г. Завършва гимназия в родния си град и става учител в Бургаско. От 1902 г. е студент в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, където се включва в дейността на Вътрешната организация за освобождението на Македония. През 1904 г. прекъсва образованието си и влиза в четата на Яне Сандански. От 1906 г. е окръжен ревизор на четите в Серски революционен окръг и нелегален член на Серския окръжен революционен комитет.
Чудомир Кантарджиев е част от така наречените санданисти, приближени на Яне Сандански, които настояват за децентрализация на ВМРО. Той подкрепя Яне Сандански при убийството на задграничните представители на ВМРО Иван Гарванов и Борис Сарафов. Заедно с другите санданисти Чудомир Кантарджиев активно участва в Младотурската революция от 1908 г. Легализира се и през 1909 г. е учител в Българското педагогическо училище в Сяр. По-късно същата година следва инженерство в Лозана, Швейцария.
При избухването на Балканската война през 1912 г. се завръща в България и начело на чета участва в освобождението на Пиринска Македония.
След края на Първата световна война през 1918 г. се установява да живее в село Лъджене и е част от кръга на Гьорче Петров, противопоставящ се на дейците около Тодор Александров. След убийството на Тодор Александров, поради съмнение, че Кантарджиев е замесен в него, ЦК на ВМРО му издава смъртна присъда и той е убит по време на така наречените Горноджумайски събития на 17 септември 1924 г. в Пловдив, където се укрива.
За велинградчани и хората от Чепинското корито името на неговата съпруга мадам Елена Кантарджиева е символ. Нейният родов корен е от с. Лесичово, Пазарджишко. Баща й Иван Попов е завършил “Роберт колеж” в Цариград и е работил като протестански пастор в различни градове на България. Имал е шест деца - 3 сина и 3 дъщери. Елена е родена на 25 декември 1888 г. в Самоков, където завършва Американския колеж през 1902/1903 г., а след това университета в Женева, Швейцария, със специалност политическа икономия през 1912 г. В с. Лъджене се установява през 1919 г. и работи като учителка в гимназия “Васил Левски” до пенсионирането си. Изключителна общественичка, тя основава и ръководи смесен градски хор при читалище “Отец Паисий”, организира хранителен стол за учениците, въздържателно дружество “Трезва заря”, работи в женското дружество “Надежда”. Тя е подпредседател на читалището, артистка, ръководителка на библиотеката, на музикалните състави, чете лекции и води курсове за изучаването на френски и английски език, член на комитета за прерастването на непълната гимназия в пълна. Елена Кантарджиева след 9 септември 1944 г. е несправедливо интернирана в гр. Левски, но и там тя не престава да учителства. Умира на 92 година, на 22 март 1980 г.
Кантарджиевата вила е построена през 1928/1929 г. Тя е изградена върху мястото, купено от мадам Кантарджиева, а е строена от сестра й Райна, като двете сестри си поделят по един етаж. Райна се омъжва на 16 годишна възраст за сърбина дипломат Стоядин Стефович и живее в Белград.
След 9 септември 1944 г., по спомени на приятели, мадам Кантарджиева е била посъветвана от адвокати да прехвърли и своя дял на сестра си, за да не бъде къщата национализирана. Но след развалянето на отношенията между България и Сърбия от 1 януари 1950 г. Кантарджиевата вила е отчуждена (национализирана).
След промените от 10 ноември 1989 г. наследниците на Райна Попова Стефович си връщат законните права нас Кантарджиевата вила във Велинград. Това са нейните внучки (деца на дъщеря й Бианка): Драга Симич - живее в Белград, завършила е висшето си образование в Брюксел, професор и завеждащ катедра по микробиология в Белградския университет и сестра й архитект Райна Симич-Жил де Пелиш, която живее в Брюксел.
А Кантарджиевата вила, чиято снимка преди години бе отпечатана като пощенска картичка с 10-хиляден тираж, и днес е една от най-красивите сгради във Велинград, разположена живописно на хълма над Кална баня.
Веска Божкова

ЕВРОПЕЙСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ФОНД ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

06 Apr 2026 16:38

На 23.01.2026г. Местна инициативна група Белово, Септември, Велинград подписа Споразумение за изпълнение на Стратегия за водено от общностите местно развитие за периода 2023-2027г....