Изпълнителният комитет на Съюза на българските учители (СБУ) проведе 3-дневна работна среща във Велинград. На 22 юли в нея се включи началникът на Регионалния инспекторат на образователното министерство Йордан Чалъков. Вечерта на 23 юли в БЛЦ “Камена” бе отбелязана 20-годишнината на синдиката. От името на домакините председателката на СБУ - Велинград Мария Фърцова връчи поздравителен адрес на Янка Такева, която вече 20 години е начело на СБУ, с пожелание все така всеотдайно да работи за най-скъпото наследство на един народ - неговото образование и идентичност.
По-рано през деня г-жа Такева се срещна със заместник-кмета на община Велинград Валентина Цветанова. След размяната на взаимни уверения за добро социално партньорство, двете обсъдиха най-актуалните проблеми на образователната система в нашата община. Общината има база и готовност още от тази есен да въведе обучение на 5-годишните деца в предучилищни групи, училищата ще кандидатстват за целодневно обучение на първолаците, въпреки кризата общината запазва ангажимента си да помага на учебните заведения, въвели делегираните бюджети. Велинград е общината с най-малка такса за детските градини, с голям брой защитени училища, с център за работа с деца на общинска издръжка.
Янка Такева отговори и на въпросите на местните медии:
- Всички учители и синдикални организации приветстват политиката на правителството 5-годишните деца задължително да започнат предучилищна подготовка. Това ще е глътка въздух за образователната система, но не се приема еднозначно от родителите?
- Това е много добра политика на правителството, което отделя 7.5 милиона лева от бюджета, за да се обхванат 5-годишните деца в групи за предучилищна подготовка. Това е глътка въздух и за общините, тъй като държавата ще поеме голямата част от разходите, а родителите ще заплащат само по 1.20 лева за храна на ден. Предучилищният сектор е много важен за уменията и навиците, с които детето се приспособява към училищната среда и изисквания. Като член на ЕС България до 2015 г. трябва да обхване 90% от децата в преучилищна възраст. В момента в нашата страна има промяна на структурата на децата в класната стая и детската градина: за 48% от тях българският език не е майчин. Това налага изучаване на езикови комуникационни умения. Така че европейските изисквания и специфичните за България политики налагат едно такова решение, което ще даде и равен шанс на родителите да работят спокойно във времето на криза, защото не всеки има баба или детегледачка.
Друга важна политика е целодневната организация на работа при първокласниците. Все по-често децата имат трудности с усвояването на учебния материал и това е възможност да им се помогне. Държавата отпуска 7 милиона лева за стаи за почивка на пъровкласниците - нека директорите на училища да кандидатстват, за всяка обособена стая се дават по 10 000 лева.
Двете политики ще се въвеждат поетапно, според СБУ трябваше да се случат преди 4-5 години, но едва сега се намира финансиране.
- Ще бъде ли СБУ гарант, че с въвеждането на целодневно обучение няма да се усложни и утежни учебния материал за децата, че ще се случат и желаните от всички положителни промени в учебниците?
- Най-дискутираната политика в образованието е новият закон за училищното образование в раздел “Учебници”. Нужна е нова политика на списване, разпространение и разпределение на учебните единици в учебните дисциплини. Сега учебниците са претоварени, има излишни неща, което не подпомагат усвояването на знания и затова е нужно пренаписване, за да станат привлекателно учебно помагало. В МОМН е въведена нова организация на работа и аз мисля, че министър Сергей Игнатов ще направи две важни неща: реформа във висшето образование и усъвършенстване на държавните образователни изисквания, включително промяна на учебното съдържание, което в момента отблъсква децата и 36% от тях ненавиждат учебника.
- Преди година казахте, че образователната система е “разпарцалосана”. Продължавате ли да смятате, че тя е “раздърпана булка”?
- Да, казах, че е разпарцалосана, а в момента с тези политики образователното министерство “събира” парчетата, за да стане единна. - Готов ли е българският учител за голяма промяна?
- Българският учител трябваше в ход да усвои 12 вида компетенции. Например работа в мултикултурна и мултиетническа среда - това не се изучава във ВУЗ. Работа с деца със специални потребности - научихме се да приемаме различния. Чуждоезиково обучение и информационни технологии - 83 000 учители преминаха курсове, като 20 000 от тях останаха на елементарно ниво, но останалите успешно използват информационни технологии. Донякъде се справяме с проблеми като агресията и лошата дисциплина, набляга се на възрастовата психология. Така че българският учител е доказал, че може да посрещне новите предизвикателства.
- Вашата позиция по идеята на правителството да се увеличи възрастта за пенсиониране и как това ще се отрази специално в сферата на образованието?
- В момента тече разговор на двата големи синдиката с премиера Бойко Борисов. Проблемът е голям, като се имат предвид продължителността на живота, условята на труд, осигурителните вноски, трудовите възнаграждения, пенсиите в България. Убедена съм, че е нужно осъвършенстване на пенсионната система. Въпросът е дали да се увеличава възрастта или осогурителните вноски, кое е по-малкото зло? КНСБ е за поетапно увеличаване на осигуровките, това е и личното ми мнение. Трябва да се гледа пазара на труда 20 години напред, да се направят разчети до 2020 г.
Колкото до учителите - с една от стачките преди години извоювахме учителски пенсионен фонд и възможността учителите да се пенсионират 3 години по-рано. Пенсионният фонд е валиден до 2020 г., стопанисва се от НОИ и в момента всеки пенсиониран учител получава 68 лева добавка от този фонд.
Елена Баева