Article - 5343 - Темпо

КЪЩИ С ИСТОРИЯ: Колчаговата къща - спомен за войводата с 4 ордена за храброст

Публикувано на 10 Aug 2010 09:24

През далечната 1926 г. в центъра на село Лъджене, сега Велинград, Милош Тошков Колчагов построява къща. Майсторите са от Трън и отговорността за построеното от тях е вечна. Само така може да се обясни фактът, че след земетресението през 1977 г. един от тях е пратил хабер да пита как е, издържала ли е на труса Колчаговата къща - къщата на войводата илинденец Милош Колчагов и съпругата му Зорка.
Роден е през 1886 г. в Банско, а родословното му дърво стига чак до 1680 г. и показва, че е потомък на Паисий Хилендарски. Банско останало след Освобождението и Съединението на България по силата на решенията на Берлинския конгрес под турско робство, което определя живота на Милош Колчагов. Той завършва II клас (днес VI клас) в Разлог при учителката Вела Кондева и е принуден от обстоятелствата, въпреки юношеската си възраст, да поеме отговорността и грижата за семейството, което включва и работата в магазина на баща му, тъй като бащата Тодор е затворен от турците за революционна дейност в затвора Еди-Коле в Солун.
Милош също се включва в борбите за освобождение и става един от най-активните членове-революционери на ВМРО в Банско, вземайки участие в акциите на организацията за освобождението на Македония. От революционната биография на Милош Колчагов научаваме, че е четник на Йонко Вапцаров, придружавал е четата на Яне Сандански, направил е скриовник (скривалище) при река Глазне, пренасял е оръжие, участвал е в превеждането на чети от и за България, придружил е Димитър Лазаров и Симеон Молеров като делегати на конгреса в Белемето в началото на септември 1903 г.
През 1903 г. заедно с Пейо Яворов е четник от голямата Разложка чета, а при избухването на Илинденско-Преображенското въстание той е определен за воевода на IV чета от групата на банските революционери и взема участие във всички сражения, водени в околностите на Белица, Бачево, Годлевската планина. След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание войводата илинденец Милош Колчагов признава с въздишка: “Нашата велика кауза пропадна” и решава да се установи да живее за постоянно в Лъджене. Но мечтата за освобождението на родното Банско и Македония е винаги в сърцето и душата му, затова с готовност и чувство за дълг участва в Балканската война в опълчението на Македоно-Одринско, като се числи към 13 полк на II Кукушка дружина и в Първата световна война, сражавайки се като войник в картечната рота на 61 полк.
Най-младият войвода, илинденецът Милош Тошков Колчагов е кавалер на 4 ордена за храброст.
Приел Лъджене за постоянно място за живеене, Милош Колчагов се оженва за Зорка Богданова и има 5 деца - Катерина, Анна, Тодор, Борис и Милка. Построява две къщи в центъра и купува апартамент в София, близо до СУ “Климент Охридски” - “Да има къде да живеят децата, докато учат висше образование”.
В периода 1934-1938 г., когато кмет на трите села Чепино, Лъджене и Каменица е Йосиф Шнитер, войводата илинденец Милош Тошков Колчагов е общински съветник. Той подкрепя предложението на кмета Шнитер за изграждането на Плажа, което на практика превръща Лъджене, по-късно Велинград, в курорт с национално и международно значение. Твърдо е вярвал, че “Плажът ще направи паважа”, а и времето - най-верният съдник доказа, че решението на нашите управници от 30-те години на миналия век за “плажа и паважа” е било абсолтно правилно, защото днес Велинград е вече СПА столица на Балканите.
Днес велинградчани и гостите на курорта всеки ден минават покрай Колчаговата (за по-младите известна и като Хорозовата, защото в нея живее Милка Колчагова-Хорозова със семейството си) къща. Тя е в самото сърце на града, неизменна и важна част от облика на неговия център. А една паметна плоча пази спомена за нейния създател Милош Колчагов, от чийто живот и днес можем да се поучим.
Веска Божкова

ЕВРОПЕЙСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ФОНД ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

06 Apr 2026 16:38

На 23.01.2026г. Местна инициативна група Белово, Септември, Велинград подписа Споразумение за изпълнение на Стратегия за водено от общностите местно развитие за периода 2023-2027г....