Казват, че езикът есперанто е прозорец към света. Този “прозорец” вече бе отворен за мен при пътуванията ми в Китай, Япония, Израел, Швеция, а сега и до Хавана в Република Куба на Световния конгрес на есперантистите от цял свят в края на юли.
И ето ме на път. Летя с “Аерофлот” София - Москва - Хавана. С големия еърбус със скорост 800-900 км/час, на височина 10 608 м., изминаваме 9700 км от Москва до Хавана за 11 часа и 20 мин. Летим над Санкт Петербург, Норвежко море, Исландия, докосваме Гренландия. В суперлайнера е приятно: в индивидуалния монитор можеш да гледаш желан филм или музика, да проследиш движението на самолета - аз неволно станах “бординженер” и следях височината на полета, температурата навън от -44 до -55 градуса и други параметри.
Започваме снижаване и ето ни на летище Хавана. След паспортната проверка, при която кубинците ни правят електронни снимки, обменяме евро за песо. Аз не чаках и минута, когато забелязах кубинец с картонче в ръка с написани едри печатни букви “IVAN” - не беше трудно да се разбере, че търсеното лице съм аз и така моето първо опознаване на Куба започна.
Посрещачът на име Роман е главен иконом на Бахайския център, за където се отправяме с таксито на Антонио Гонсалес, приятел на Роман. Таксито е 30-годишна “Лада” с дървено арматурно табло на шевролет, 3 празни дупки от някогашни датчици на шевролета и единствен скоростометър, а вътре е облицовано с лакиран шперплат. По 20-километровия път бях свидетел на своебразно автородео: фордове от 50-те години на ХХ век, шевролети и кадилаци от средата на миналото столетие, “Москвич 403”, лъскави антикварни автомобили с доста ръждясали ламарини.
Бахайският център е много прилична сграда на 4 етажа с молитвена зала, служебен офис, жилищни помещения. Бахаизмът със световен център Хайфа в Израел е религия и идеология, която се базира на три главни постулата: 1. Бог е един за всички - християни, мюсюлмани, будисти и т.н., 2. Обединени световни щати и 3. Един световен език, отделен от националните езици. Ето защо на Световните есперантски конгреси се допуска със собствен офис единствено Бахайската религия.
Откриването на Световния конгрес е в Палатата на културата в Хавана. Вицеминистърът на културата на Куба Фернандо Гутиерец започна речта си с няколко зуми на есперанто, които взривиха залата и откри конгреса. Започна представянето на участващите държави - 61 на брой с малко над 1000 представители. Дълго бе аплодирана есперантиска от САЩ, пристигнала в Куба в нарушение на официалната забрана на американските власти. Най-фрапиращо бе българското представяне на Каньо Канев от Гълъбово, който единствен лично се здрависа с вицеминистъра Гутиерес. Вълнуващо е, когато чужденци от 61 страни говорят, пеят на един общ език - неутрален, който не дава право на влияние на една нация над друга.
Исках и участвах в конгресното заседание по темата “Културното сближаване на нациите”. Тук изпитах законна гордост, когато в основния доклад бе изведено на праден план името на българката Ирина Бокова, която съвместява работата в Конгреса и Юнеско.
Една от целите ми беше посещение в музея на Хемингуей и тя бе постигната. След централната част на Хавана се отправяме към беден крайбрежен рибарски квартал, където е изграден скромен пантеон с изваян от тъмен мрамор бюст на Хемингуей. От автобуса екскурзоводът ни посочва кръчмата, където писателят е контактувал с местните рибари. Вече сме в друг район на Хавана, където Хемингуей прекарва част от живота си с последната си четвърта(!) съпруга. В огромното имение тя построява кула с работен кабинет на най-горния етаж. Виждаме една от пишещите машини на писателя и насочен към небето телескоп. Хемингуей е съзерцавал морето, а съпругата му - звездите. Музеят е впечатляващ с хиляди томове книги, десетки глави на убити от Хемингуей елени, разнообразие от причудливи рога и глава на огромно животно със страхотни бивни. В работния кабинет се набива на очи грамадно писалище.
Да бъдеш в Куба и да не посетиш теиторията “Гуамо” е престъпление. Ето ме на път към заветното кътче с автобус последен модел корейско производство. Той се движи по първокласен аутобан, някога строен от българи. От двете страни се открива панорама с хиляди палми, която може да се сравни с истински Божи рай. В “Гуамо” ще посетим остров-музей на най-старото местно население на Куба, живяло тук преди идването на Колумб и ферма за крокодили. Започваме от ресторант, в който менюто се състои от печено месо по избор - пилешко, свинско, риба или ... крокодил (с допълнително заплащане). Поръчах си крокодилско - месото напомня добре сварено телешко. Сервираха ни салата от едро нарязани домати и краставици (някога български агрономи са учили кубинците да ги отглеждат в земеделските кооперативи), а за десерт ситно нарязано захаросано манго. Обядът бе съпроводен с музика на четирима певци с китари, а ние дълго аплодирахме песента “Беса ме мучо”.
С шеметно бързи морски таксита, през воден коридор в гъстата джунгла, се озоваваме в открито море, за да стигнем до един от 4195-те малки островчета, които опасват големия остров Куба. Тук полуголи мъже и жени мулати ни посрещат в тръстикови къщурки, пеейки примитивна песничка, а красавица ни дегизира с боя по бузите в изпълнение на някогашен местен ритуал. Десетки статуи в естествена големина разказват за живота на тогавашното местно население. След обиколката на магазинчетата за сувенири, отново “летим” по вълните към сушата.
Сега ни очаква невероятна среща с крокодилите във фермата. Показват ни току-що родено, 2 и 3-годишни крокодилчета и гьола с гигантите - припекли се на сушата, не мърдат, сякаш са мъртви. Следва демонстрация с хранене на крокодили: хвърлените раци моментално изчезват, чува се трошенето на дебелите им черупки. При кулминацията в една от клетките участваме и ние, като кубинец демонстратор държи в ръце дълъг около метър крокодил и го слага на раменете на някой смелчага. Набрах кураж и аз бях вторият смелчага, като така станах обект на тридесетина снимащи ме туристи. Благодарение на есперанто и неговите възможности в цял свят какво ли не се постига?!
След ден почивка разглеждаме Хавана - град върху площ 60 кв.км., колкото Москва, но с многократно по-малко жители. Спираме на Площада на революцията, увенчан с огромен обелиск с височина на 20-етажна сграда и портрет на Че Гевара, към когото кубинците се отнасят с голямо уважение. Показват ни националната библиотека и Капитолия (пълно копие на Белия дом на американските президенти), където се помещава Кубинската академия на науките.
Посещаваме ресторант за чужденци, в който се заплаща с конвертируеми песо (1 песо е равно на 1 евро). Едно пояснение: в Куба има и неконвертируемо песо, което е 24 пъти по-евтино от конвертируемото. Приятел кубинец журналист ми каза, че месечното му възнаграждение е 12 евро - 288 неконвертируеми песо, които не се заменят с никаква друга валута, включително и конвертируемо песо. Във всички хотели, ресторанти, кафетарии, магазини за алкохол и пури се заплаща единствено и само с конвертируемо песо, досущ като при някогашния наш “Кореком”.
Движим се с автобуса в квартала на богатите, където са 20-30 етажни хотели, построени от чужди компании. С особена съвременна архитектура и помпозност се откроява американският. Иначе Хавана е едноетажна, построена от испанците в гръко-римски стил, с характерните две колони с капители на първия и сводести тераси на втория етаж. Покривите навсякъде са плоски и непременно с воден резервоар, затоплян от слънцето. Набиват се в очи масово изхабените фасади на къщи, до които се открояват къщи, потънали в зеленина. Този контраст екскурзоводът обясни така: “Когато Фидел Кастро разреши емигриралите кубинци да изпращат долари на роднините си в Куба, стана поврат в живота на много кубински семейства. Получавайки долари, те си купуват луксозен апартамент или построяват модерен дом. Тези, които живеят в държавни жилища, не желаят да ги ремонтират за своя сметка, а държавата няма средства да поддържа огромния жилищен фонд. Този, който остане сам в жилище, бива преместен другаде, а там настаняват семейство”.
В Хавана откриваме места със странна панорама - изоставени фабрики, стари казарми. В основите на една такава руина се е настанило семейство в съжителство с 4-5 кучета. На въпроса защо не се разчистят рухналите постройки, нашият гид отговаря: “Те са хиляди и за разчистването трябват средства, които отиват за социални нужди: безплатно образование до ниво университет, безплатно здравеопазване, символично заплащане в градския транспорт”.
В градските автобуси всеки пътник пуска стотинки в касичка под надзора на шофьора, билети и контрола няма, рейсовете винаги са препълнени и типичните кубинки-дебелани едвам си пробиват път. “Другият” транспорт - таксита от всички марки, моторни триколки, велорикши и файтони, се заплаща само с конвертируеми песо и е само за чужденци. Към летището даже няма обществен транспорт.
Обикновеният кубинец разполага месечно средно с 250 “народни” песо, предостатъчни да се храни и облича. Доволен е и не случайно в претъпканите “стотинкови” автобуси се пее и танцува. Кубинците са нахранени и добре облечени, ползват магазини, в които чужденците не пазаруват. Пият кафе от малки гишета на самата улица в 40-грамови стъклени чашки, пълни до половината с гъсто, силно подсладено кафе за някакви стотинки, изпиват го на екс и продължават пътя си. Кафето в кафетариите за чужденци е 2-3 конвуртируеми песо, равни на 48-72 “народни” песо. Така Фидел Кастро е въвел начин чужденецът да не се възползва от евтините продукти в Куба, а хотелите в Хавана да са пълни през цялата година с туристи.
Във финалния ден на конгреса представител на кубинското есперантско ръководство предава зеленото знаме на Дания - 96-тият Световен есперантски конгрес ще е там. Следват сбогувания, прегръдки, целувки, уговорки за среща в Копенхаген.
Сбогом, Хавана! Сбогом, Куба - при теб ще се връщам в моите сънища!
Иван Сергиев, учител-есперантист