Почти всяко лято, след многобройните участия на младежкия ни духов оркестър “Димитър Мечев”, през месец август има по едно турне, което въпреки ангажиментите с някаква начертана програма, се смята за по-отпускащо, нещо като награда за работата през годината. Такова беше и тазгодишното - до Унгария.
”На толкова много места сме ходили, толкова държави сме обиколили, но така не са ни посрещали” - това казваха по-дългогодишните музиканти и ръководителите, очаровани от перфектната организация и топлия прием.
Домакин беше артистичният диригент на унгарския оркестър, който ни гостува две поредни години за Празниците на културата – Атила Фукс, а до него като верни адютанти бяха родителите на унгарските деца. Посрещнаха ни на 19 август по вечерно време след приятно макар и дълго пътуване в кокетен ресторант в центъра на градчето Солт (унгарците го изговарят като Шолт). То наброява по-малко от 8 000 жители, но впечатлява с чистота, красиви, малки и кокетни къщи с прекрасни дворове.
Настанихме се в приятен къмпинг точно на брега на Дунава, на няколко километра от Солт – в Дунафьолдвар. И още не пристигнали, на другата сутрин в 5.45 часа тръгнахме отново за Солт. Там ни качиха заедно с унгарския оркестър на големи камиони и рано-рано започнахме обиколка на града с музика. Спирахме пред различни къщи, а хората излизаха, черпеха ни с топла баница, сладкиши и вино и се радваха искрено на нашите изпълнения. Следваше посещение на винарските изби, с които град Солт е известен. Те датират от 1700 –та година и са 1000 на брой. Домакините на две от тях – родители на унгарските оркестранти, ни посрещнаха отново с чудесни домашно приготвени сладкиши и вино, разбира се . По обедно време вече бяхме отново на брега на голямата река, където целият град беше събран да празнува националния празник на Унгария – Свети Стефан. Приема се, че именно унгарският крал Стефан е основател на държавата. Там на открита сцена течеше непрекъсната програма, чийто гвоздей беше вечерта, когато двата оркестъра свириха и поотделно, и заедно, а зрителите аплодираха бурно техните изпълнения. Представителят на Община Велинград госпожа Недялка Стефанова – директор на Дирекция “Образование”, която официално придружаваше групата, връчи на кмета на Солт подарък от велинградския кмет – картина с изглед от “Клептуза” на художника Атанас Фурнаджиев, поднесе почитанията на г-н Лебанов и благодари за топлото посрещане, като отправи покана към унгарския оркестър да ни гостува за трети път и за следващите Празници на културата, изрази надежда отношенията ни на разменни гостувания ,приятелство и творческо сътрудничество все повече да се задълбочават.
21-ви август беше посветен на Балатон . Морето на унгарците, както го наричат, е очарователно езеро, заобиколено от зелени хълмове. Градът, който посетихме, се нарича Балатонфьолвар и е прекрасен курорт, където освен на слънцето можеш да се насладиш и на тежката сянка на огромните чинари по крайбрежната алея. След плажа, на летен театър в парка пред езерото оркестърът ни изнесе чудесен концерт, украсен от цветното присъствие на мажоретките, а публиката не спираше да аплодира изпълненията.
След Балатон отново в Солт: имаше и дискотека за младежите, предшествана от вечеря с яхния от петел - едно от традиционните им ястия, сготвено в големи котли на брега на реката. Вечерята уважи с присъствието си кметът на Солт заедно със съпругата си.
Ако си мислите, че това е било всичко, просто грешите. Последният ден ни измори с още по-приятни емоции и интересна програма. Сутринта посетихме плажа на Дунафьолдвар, който беше само на няколкостотин метра от къмпинга ни и след свободната програма и веселото къпане последва невероятен, неформален концерт – без униформи - затова пък изпълнен с много емоции и настроение. За разхлаждане посетихме сладоледения салон на една прекрасна сладкарница, където ни почерпиха със сладолед.
Отправихме се към следващия пункт от предварително начертаната ни програма – конно шоу в Ревбер. След удоволствието от майсторството на виртуозните ездачи и отлично дресираните коне се повозихме на каручки, похапнахме топли пърленки със сметана за изпроводяк, купихме си сувенири и с прекрасни впечатления си тръгнахме, с благодарности към нашия невероятен домакин Атила Фукс, с уговорката през времето до следващата среща унгарците да учат български, а ние унгарски и с обещания за нови скорошни срещи.
По обратния път към България с удоволствие спряхме на още едно място – в Сегед - град с невероятна атмосфера, лъхаща едновременно на аристократизъм и на нормалния, спокоен живот на обикновените хора. В късния неделен следобед поне на три открити импровизирани сцени в града течеше програма , а в заведенията по главната улица големи и малки компании бяха поседнали на кафе или чаша бяло вино. Посетихме една от катедралите в Сегед точно на края на следобедната неделна служба, завършваща с тържествените акорди на огромен орган.
Завършваме това пътуване с благодарност към всички, които участваха в него – момчетата и момичетата от оркестъра и мажоретния състав, които умеят и да работят отговорно, и да се забавляват истински, към ръководителите на групата – Димитър Лазаров и Биляна Масларова и придружаващия ни д-р Костадинов, към фирма “Транс експрес” - Панагюрище, която ни осигури приятно и удобно пътуване, към Община Велинград, която винаги ни е подкрепяла, към ръководството на читалище “Отец Паисий 1893”, което въведе практиката средствата, получени от участията на децата да се изразходват изключително и само в тяхна полза и още за разменните гостувания на съставите, които вече се превъръщат в една наистина добра традиция.
За вас впечатленията и емоциите на всички от това пътуване се опита да пресъздаде Весела Цинцева. Дано сте ги усетили!