Методи Пешунов е роден в Пазарджик и е един от доайените на пазарджишките художници. В съавторство със Стоян Куюмджиев е направил мозаечното пано, което краси административната сграда на Община Велинград. От години живее и твори в Германия, САЩ, Малта, но обича да се връща в родината. През изминалата седмица пътят му мина и през Велинград, а разговорът ни започва с една отколешна идея, която вестник “Темпо” многократно е подкрепял през годините: да бъде спасено уникалното сграфито, направено от големия български художник Георги Божилов-Слона на стената на сградата на ЦКБ в центъра на Велинград.
- Г-н Пешунов, има ли все още шанс да бъде спасена творбата на Г. Божилов-Слона или вече сме безвъзвратно закъснели?
- Бях личен приятел с Георги Божилов-Слона, който беше велик човек. Хубаво е да се запази нещо от него във Велинград. В момента е много разрушено. Нашата идея е това, което все още е запазено, да залегне в една бъдеща стенопис. Да запазим неговите неща, няма да бягаме и ще запазим същата тема за водата и на базата на това, което го има, да включим и нови елементи. Така ще почетем паметта на Слона - като продължим направеното от него и като последователи на неговото мислене. Това е базисен проект, допълнително трябва да се направи и идеен проект, който да се разглежда. Идеята е което не е разрушено, да остане, като включим и по-съвременно виждане.Не да реставрираме, защото е нетрайна техника, а и ерозията е страхотна. Добре е се запази този калкан, който е много хубав като архитектура, но плаче нещо да се направи и да се работи с мозайка, която е вечна техника.
В центъра на Велинград има още една творба на Г. Божилов-Слона - мозайката “Орфей и Евридика” върху сградата на хотел “Здравец” (сега “Абир). Та е правена през 1968 г., жалко, че сега са я боядисали, но поне е запазена. Сграфитото на калкана на сградата на ЦКБ е по-късно, от 1975-76 г. Сега имаме произведение на изкуството, което е част от историята на Велинград, но се руши и никой нищо не прави. Хайде да го направим и да се види, че разрухата е спряна!
- Харесвате ли днес мозаечното платно върху сградата на община Велинград, което сте направили през 80-те години на миналия век?
- Много е хубаво! Избягахме от партийната тема, въпреки че звездата петолъчка стои, но голямата идея тогава беше България и мисля, че и днес стои добре. Работихме със Стоян Куюмджиев при неимоверни условия, почти постоянно валеше дъжд. Задачата ни бе възложена чрез партийното ръководство от Михаил Алексиев. Тази пластична мозайка бе първа по рода си.
- Как оценявате съжителството между мозайката и паметника на Николай Гяуров?
- Паметникът на Н. Гяуров не се вписва там, където е поставен. Голяма грешка е, че пред стената се наслагва втора стена - става наслояване, което е омаскаряване. В мозайката търсихме натрупване на натурални цветове, които са близки до природата, а тук има червен мрамор, който не хармонира. Парвенющина е, че е решено паметникът на Николай Гяуров да е непременно в центъра на града - до къщата му има хубав парк със символ чешма и това е много по-подходящо място. Сега на едно място пред общината се бият и си пречат, това място вече е много експлоатирано. Бюстът на Гяуров е много красив, но се губи, защото се натрупват различни неща и не се мисли достатъчно за природните дадености.
- Пътувате много по света и у нас - как ви се вижда Велинград при сегашното ви посещение?
- Много претрупан ми се вижда. Вместо да гледам балкана, гледам разни сгради. Унищожава се духът на Велинград - свобода, въздух, простор, води. Сега все едно съм в центъра на Пазарджик. Площадът трябва да се отвори - сега е занемарен, сцената не се вписва, нацвъкани са павилиони и сергии. Нужно е място за хората, които идват тук да се срещнат с природата. Сега къщи, хотели, а няма хора! Няма ги и минералните бани - особената гордост на Велинград, а това трудно се поправя. В такъв град трябва да се ходи пеша, но всичко се натрупва в центъра и нито можеш да се разминеш от коли, нито има къде да се паркира.
Допуснати са грешки в управлението на града, но поне трябва да се мисли да не стават повече. Би трябвало да се направи една комисия за естетизация на околната среда, която да участва при взимането на важни решения за архитектурния облик. Тук са хвърлени жестоко много пари, но без плановост и без мислене за бъдещето. Това са грозно хвърлени пари, няма стил на работа, а хаотичност, която сама се погубва. Вижте Къщата на Цвета - една от най-стилните,страхотна, фантастична сграда, която излъчва собствен дух. Сега все се оправдаваме с кризата и че няма пари, но всъщност няма отношение. Най-лошото е да няма любов към града, защото така се изменя мирогледа и възпитанието на хората. В Германия те е срам да плюеш на улицата, а тук се вписваш в средата и ставаш като нея. Човекът и средата са взаимно свързани, това е синтез, който трябва да се развива. Все пак, докато още има дървета, няма страшно! И най-важното: в един град и едно общество няма ли гражданска позиция, нищо няма!
Елена Баева