От залата на местния парламент на 30 септември кметът Иван Лебанов призова велинградчани да се включат в подписка за запазване статута на Къщата на Цвета. Повод да се говори за неговата промяна е, че Националният дарителски фонд “13 века България” е поискал Агенцията за регионално развитие/Център за бизнес и информация - Велинград да напусне ползваните от нея помещения. Това се отнася и за другите наематели в сградата, без общинската Художествена галерия.
След среща в Националния дарителски фонд изпълнителният директор на АРР/ЦБИ Живко Милушев каза, че от фонда са изразили намеренията си да затворят къщата за няколко месеца за ремонт и да обявят търг за отдаване на помещенията. Засега на сайта на фонда няма обявени тръжни процедури за Къщата на Цвета, няма и яснота за какъв точно ремонт иде реч. При липсата на официална информация във Велинград вече неофициално се коментира, че ще се обособява малка хотелска част и ще се отваря вход за сградата откъм улица “Юндола”.
През юни 2010 г., броени дни след като новият директор на НДФ “13 века България” Греди Асса посети Велинград, фондът прикани АРР-ЦБИ да напусне наетите помещения заради неплатени наеми. Тогава кметът Иван Лебанов изпрати писмо до г-н Асса, в което посочи конкретните ползи от съвместната дейност на общината и АРР, поддържането на постоянна експозиция от произведения на занаятчии, каквото е било желанието на дарителката Цвета Дамянова, разработването на програми за стимулиране на месните занаяти, тематични базари, изложби, срещи и презентации. Молбата на кмета Лебанов за преразглеждане на решението и оставяне на АРР/ЦБИ в Къщата на Цвета бе чута, тъй като от фонда заявиха готовност да постигнат съгласие за удължаване на договора. Три месеца по-късно обаче се случи точно обратното: в АРР/ЦБИ получиха нотариална покана да напуснат помещенията и това ще трябва да се случи още тази седмица.
Дали подписката ще се окаже ефективен вариант за решаване на проблема? Къщата, която е единственото по рода си средище на културен живот във Велинград, е построена през 1978 г. със средства на велинградчанката Цвета Дамянова. Заедно с докарани от САЩ 7 тъкачни стана и близо 15 000 свои произведения (тъкани, бродерии, картини, плетива и др.) живялата дълги години зад океана Цвета Дамянова я дарява на фонд “13 века България”. Дарението е направено в памет на нейните родители Здравка и Тодор Шуманови. Баща й Тодор Шуманов е един от основателите на с. Лъджене, дългогодишен кмет и общественик. Велинградчанката Цвета Шуманова-Дамянова, която носи българския трикольор в залата по време на тържественото приемане на страната ни в ООН, и досега е най-големият дарител в Родопите и един от най-големите в България, записаната е в Златната книга на дарителите на НДФ “13 века България”. Заявеното от нея желание е къщата да бъде един “великолепен родопски музей” и да помогне за развитието и опазването на местните занаяти.
Именно този “статут”, завещан от дарителката, трябва да бъде запазен на всяка цена, защото всичко друго би било непростима обида към нейната памет и щедрост. През годините Къщата на Цвета се утвърди като пространство за култура, духовност и зачитане на традицията. Затова всяко намерение части от нея да бъдат отдавани чрез търг будят сериозни опасения, че желанието за по-високи наеми може да доведе до комерсиализация на сградата. Оттук и заявеното от кмета Лебанов намерение на общината да запази мястото на общинската Художествена галерия и досегашния статут на Къщата на Цвета.
Редно е общината да подаде ръка и на АРР/ЦБИ, тъй като именно с общинско решение през 2004 г. при управлението на Фидел Беев агенцията бе принудена да напусне общинския бизнес-център. Така бе сложен край на съвместното разработване на проекти и то точно в момент, когато други общини оцениха европейския модел и успешно партнираха с неправителствени организации. Ако във Велинград не се бе случило точно обратното, днес можехме да се радваме на много повече защитени и спечелени проекти. А сега неправителственият сектор във Велинград е толкова малък, че ако иска да има работещи партньори, общината наистина трябва да помогне според възможностите си.
Елена Баева