Когато попитах къде ще бъде срещата с писателите, Стоян Арабов ме осветли: “В библиотеката, естествено”. И тогава се замислих за колко люде библиотеката е естествено за посещение място. На срещата присъстваха санитарен минимум хора. Защо? Нима всеки ден в Ракитово могат да чуят съвременна поезия и проза? Но тези, които бяхме там, естествено се насладихме на двата часа в “емоционалния център”, както поетесата Елена Деянова нарече ракитовската библиотека.
С нейната история накратко запозна присъстващите Мария Димова - “библиотекарката с хубавата усмивка”, както са я запомнили творците, участвали в конкурса за литературната награда “Милош Зяпков” това лято. През своята 112 годишна история библиотеката с 40 000 тома книги е била културно средище, а сега, оборудвана с компютри и безплатен интернет (в най-скоро време), ще продължи да поддържа пламъчето на знанието в ширещата се чалга-среда. За достойното съществуване на библиотеката дан има и наградата “Милош Зяпков”, която като “поточе” (по думите на Костадин Зяпков) влива средства. Не знам какви средства донася потокът, но какви творци доведе - все едно не е поток, а буйна река. Връчването на наградата се превърна в празник.
На 14 октомври четирима творци от тази плеяда подариха на ракитовци привечерен празник на душата. Поетесата Елена Деянова - носител на съпътстващата награда за поезия, прочете изпълнени с красота и нега стихове за есента. Въпреки мрачното време навън ни посъветва как да обичаме есенния ден и да не пропуснем да му се зарадваме. Г-жа Деянова подари последното си стихотворение “Наричане”, посветено на виното, на К. Зяпков. Тя е авторка на 5 стихосбирки, но сподели, че последната “Жената с шапката от слама” е олицетворение на самата нея като желание, мисъл, чувство.
Г-жа Мария Генова, позната като преводач от чешки език, също е автор на 5 стихосбирки. Тя прочете стихове за поетите и разказа за последната си преводна книга “Критичните дни на България”, след което направи дарение от 100 книги от личния си фонд за библиотеката в Ракитово.
Много колоритно бе участието на Константин Пампов, носител на съпатстваща награда за проза. “Естествено, Водолей”, както сам се изрази и естествено философ, както го възприехме с неговите паралели, оксиморони, разсъждения върху пчелоядите, Вавилонската кула, Библията, притчите за Буда. Последната му книга е “В търсене на философския камък”, а книгата, която го интересува, се оказа на Свилен Топчиев - “Сказание за бесите, Орфей и Дионисовото светилище”.
Никола Иванов, председател на журито за литературната награда “М. Зяпков”, е литературен критик, който е “изкарал” големите имена на литературни творци от последните десетилетия. Той смята, че поетите и писателите, които трябва да присъстват в най-прецизните антологии, са подценени от медиите - като Иван Динков, Константин Павлов, Христо Фотев, Андрей Германов, Петър Алипиев, Борис Христов, а хора като Стефан Цанев, Недялко Йорданов и Евтим Евтимов са преекспонирани. “Има разминаване между популярността и стойността на творците. Знам как се дават литературните награди”, каза Н. Иванов и с гордост допълни, че никакъв компромис няма да се допусне с наградата “Милош Зяпков”. Препоръката му бе да се прочетат творбите на досегашните носители на наградата Георги Борисов и Деян Енев.
От ракитовските творци свои произведения предложиха Христина Димова и Петър Гелин. Една надежда, че духовността не е победена от чалгата, вдъхна присъствието на две млади момичета с отношение към литературата. Едната от тях, начинаещата поетеса Ирена Утева рецитира свое стихотворение - естествено, за любовта.
Тази, които не дойдоха, загубиха два часа наслада и зареждащо общуване в монотонното ни ежедневие. Разделихме се с желанието за нови срещи, които да станат част от това ежедневие, а присъствието ни в библиотеката да стане естествено. Дано се случва на повече хора.
Невена Павлова