Армъните искат да излязат от графата “и други”

Публикувано на 26 Oct 2010 10:49

Всяка година българските армъни се събират на международен семинар, за да споделят и обсъдят най-актуалните проблеми на своята общност в България и на Балканите. Деветата поред годишна среща се състоя на 23 октомври в малката зала на читалището в кв. Чепино. Велинград е домакин не за първи път и това е благодарение на дейната организаторска работа на местното дружество на армъните начело с Васил Янакиев. Тук армънската общност наистина е внушителна и наброява около 1400 жители на общините Велинград и Ракитово.
В годишната среща взеха участие армъни от различни български градове, а поканените гости от Франция и Македония за съжаление не успяха да дойдат. Основна тема на разгорещената дискусия, която се водеше изцяло на армънски език, бе свързана с предстоящото догодина преброяване. По отношение на своята етническа принадлежност армъните искат да бъдат извадени от графата “и други”. От 1900 до 1944 г. в “царската статистика” е имало графя с 14 общности, но след 1944 г. тя отпада. В електронния формуляр за преброяването, пуснат наскоро от Националния статистически институт, са включени власите, но армъните са изпуснати. Затова една от предстоящите задачи е да се предизвика обществен диспут по темата и да се направи разграничението власи-армъни и власи-румъни. Темата е и по-мащабна, тъй като във формуляра липсват още арменци, евреи, гагаузи и други общности.
Армъните ще разчитат на своето представителство в Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографски въпроси. Съветът се ръководи от вицепремиера Цветан Цветанов, а един от четиримата заместник-председатели в момента е Тома Кюркчиев от Центъра за аромънски (армънски) език и култура в България. Г-н Кюркчиев взе дейно участие в срещата във Велинград.
Друг важен за армъните въпрос са европейските проекти, тъй като в момента държавата отделя изключително скромни средства за финансиране на подобни сдружения. Въпреки трудностите, армъните са твърдо решени да поддържат традицията, да пазят своя език и култура. Вече имат своето присъствие в обединена Европа - международни армънски неправителствени организации членуват във Федеративния съюз на европейските етнически общности. Съветът на армъните кандидатства за редовен член на Парламентарната асамблея в Страсбург и се надява да бъде приет, защото вече има прецедент - ромите, които също като армъните няма собствена държава. “Надяваме се и на евродепутат, за да ни приемат като етническа общност”, казва г-н Тома Кюркчиев и припомня, че ЕС се бори за запазването на обединените в списък 25 “малки езици”. Един от тези малки езици, които сравняват с редките птици, е армънският, а говорещите го вярват, че той няма да умре като родствения си латински.
“Така, както се гордее с Перперикон и Панагюрското златно съкровище, България трябва да се гордее и с нас. Защото армъните сме живите преки наследници на траки, илири и македонци.”, със самочувствие споделя Тома Кюркчиев.
Армънският език, който има 2 хилядолетия история, е жив - доказаха го участниците в семинара, които говориха и дебатираха изцяло на армънски. Жива е и армънската култура - доказаха го постоянната етнографска изложба във фоайето на читалището в Чепино и концертът с участието на армънски групи от Ракитово и Дорково, който се проведе вечерта на 23 октомври.
Елена Баева

ЕВРОПЕЙСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ФОНД ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

06 Apr 2026 16:38

На 23.01.2026г. Местна инициативна група Белово, Септември, Велинград подписа Споразумение за изпълнение на Стратегия за водено от общностите местно развитие за периода 2023-2027г....