Вече почти завърши предпечатната подготовка в издателство “Български бестселър - Национален музей на българската книга и полиграфия” на най-новата и най-различна книга, посветена на нашия именит съгражданин Николай Гяуров.
Автор на книгата е Михаил Алексиев, който доказа във времето с другите си творби, на първо място Енциклопедията “Чепино”, че силата му е в търсенето, откриването и превръщането на далечното, на малко познатото в нещо близко и полезно. Книгата ще бъде луксозно издание, ще има 20 глави и 352 страници, от които 40 страници снимки - много от тях показвани за първи път. Художествен редактор на книгата е Катя Славова.
Заглавието, което авторът е избрал, е без сладникави епитети и клишета, то е простичко - ”Момчето от Велинград”. И в тази простота се крие замисълът на Михаил Алексиев и неговото желание, за което каза: ”Не са много книгите, които са написани за Николай Гяуров, има много за Борис Христов. Много търсих и не намерих книга, която да е написана за обикновения читател. Не намерих нищо, написано и за неговите първи 30-тина години. И реших: като няма такава книга, ще я напиша.”
- Защо сега?
- След смъртта на Николай Гяуров и тържеството в София настъпи вакум, просто нищо. А трябва да призная, че и аз до този момент не бях осъзнал, както и повечето велинградчани, простата истина, че Николай Гяуров е творец, велик глас, че той не е депутат или политик, та да прави нещо за града си и да печели гласове на избори. Той пее и прославя по световните оперни сцени с таланта си не само България, а и родния си град. Толкова е било простичко, ама...
- Това озаначава ли, че книгата “Момчето от Велинград” е един вид извинение за непознаването и неразбирането до този момент на Николай Гяуров?
- Книгата “Момчето от Велинград” се явява естествено продължение на един проект, който започна с даване името на Николай Гяуров на Градския хор при ОНЧ “Отец Паисий”, на централния площад на Велинград, с построяването и поставянето на паметника му пред общината. Този проект е отворен и се надявам, че ще продължи и след издаването на книгата и ще се доразвива, защото големият творец е оставил, завещал е на родния си град най-важното, което е имал - своето име. И това трябва да се има предвид и да се работи в тази насока. Това е много важно и за туризма, и за имиджа на една СПА столица. Да не споменавам какво прави Залцбург с името на Моцарт - произвеждат дори бонбони с неговото име,които са известни в цял свят и правят известен и Залцбург.
- Какво още трябва да знаем за “Момчето от Велинград”?
- Убеден съм, че тази книга трябваше да се напише от велинградчанин, защото втората основна нишка е Велинград. Велинград присъства много в цялата книга и причината е, че не можеш да разкажеш, да предадеш едно детство, без да пишеш за родното място. И абсолютно съм сигурен, че без Велинград Николай Гяуров нямаше да може да стане голям артист. Вярно е, че той е роден артист, но без първите му стъпки на сцената на читалището в Лъджене просто нямаше как да се покаже големият му артистичен талант. И всички видяха, че той стъпва на сцената и тя става негова, защото я изпълва цялата.
Книгата “Момчето от Велинград” е хронологично описание на живота му и аз се опитвам в нея да покажа и докажа, че Николай Гяуров освен голям певец и артист, е и голям интелектуалец. В този смисъл е и стилът, който съм избрал - христоматиен. Книгата е много информативна. Какво мисли той и какво мислят другите. В нея съм събрал много негови мисли и разсъждения, като съм ги дал с тире, заради диалога. И най-важното според мен е фактът, че подкрепям всичко с илюстрации, в това число и с много неизвестни за него досега неща и снимки.
Книгата е 2-годишен труд, ходене и търсене по библиотеките, включително в националната, пловдивската, пазарджишката, на срещи и разговори с над 40 души, много изследователска работа и с Историческия музей. И главното в нея е, че тя обхваща времето от рождението на Николай Гяуров до Христовата му възраст, когато стъпва на световната сцена и светът вече го познава.
- Кога да очакваме книгата “Момчето от Велинград”?
- Много бих искал по Коледа, защото има и голяма символика в празника на Рождество Христово, но това ще зависи от факта дали ще се съберат пари за отпечатването. Аз предпечатната подготовка съм я заплатил със собствени средства, но за отпечатването имам нужда от помощ, поне от 2500 лева. И тук надеждата ми е свързана с хотелиерите и ресторантьорите, тъй като съм убеден, че тя ще бъде добра реклама за бизнеса и туризма.
- Какво бихте казали за финал на нашия разговор?
- Ще цитирам самия Николай Гяуров. Той казва: “Аз не съм Шаляпин. Шаляпин е гений. Аз искам да съм и съм Николай Гяуров.” И епитафията на неговия живот: “Стръмен е пътят на съвършенството - това беше винаги и е висша цел в моя живот. Това е моят живот. Аз съм си избрал Пътя и го обичам такъв, какъвто е!”.
Веска Божкова