Иван без подправка

Публикувано на 11 Jan 2011 09:13

Селото е малко, закътано в едно дере, но известно из цялата околия, защото от поколения, с много редки изключения, новородените деца се кръщават с имената Иван и Иванка, а всички го наричат село Иваново, макар че на входната табела пише “Вълчи дол”.
Поради гореспоменатия факт Ивановден се празнува там като национален празник. Празнуваше се... Сега в селото са останали 20-тина старци, все Ивановци и Иванки, които с умиление и гордост си спомнят именните дни през младостта, с недоумение и разочарование тези през последните 20 години и чакат с умерен интерес последващите.
Децата им излетяха най-напред в градовете, после отлетяха по чуждите земи и сега до старците долитаха снимки на внуци и правнуци. Хем всички “носещи вашето име”, хем имената звучаха особено: на дядо Иван Гърбата внучките се казват Ивайла и Жана, на баба Вана Визитарката близнетата се зоват Джон и Джоана, а на Мокрите Ивановци внуците носят звучните имена Ян, Хуан и Жан.
Та и старците вече се обръщат един към друг с новите имена: дядо Джон, баба Ивайла, даскал Калоян, Ян Мокрия и даже наборите им от съседното село ги прекръстиха от Ивановците на Жановците.
Тази година на Бъдни вечер, когато се събраха у дядо Джон, разчупвайки питата с късметите, те си пожелаха някой от потомците им да носи името Иван, “ама без подправка” нарече баба Ивайла (Иванка Гърбата).
Надеждата им беше във внучката на даскал Калоян (учителя Иван Иванов), омъжена в Йоханесбург. Даскалът беше обяснил, че това е в Южна Африка и оттогава към интересуващите ги краища по света се прибави и родината на Нелсън Мандела.
На 3 януари дойде вест, че се е родило момче - Иван и Даскала почерпи подобаващо, а всички благословиха и внучката, и младенеца, защото са почели името “без подправка”.
На Йордановден щастливият прадядо отиде с магарето до съседното село и оттам прескочи с рейса до града, за да види на “лапнитопа” у племенницата си адаша от Африка и да донесе фото.
Надвечер той се прибра, видимо смутен и нервно почестващ врата си, което бе забелязано от баба Джоана (Вана Визитарката), която го пресрещна на чаршията и го подкачи:
- Айде, бе, Даскале, дай аз да взема междето. Покажи го тоя свети Иван!
- А, то нещо фотографията не е много аферим - смънка прадядото - то...
- Какво тоткаш, бе - скастри го баба Джоана и бързо дръпна плика из ръцете му.
- Въй - извика тя - въй, Даскале, ами то черно, бе! Иван, ама черен. Въй, то и бащата черен като гуменик. А пък Йоанка каква бяла...
- Ами то той като е черен, пък тя бяла, ти какво искаш - детето, Иванчо де, да е кат бяло, кат черно ли?! То да не е зебра - окопити се прадядото.
- А, не, бе. Черно, ама Иван и ще си имаме истински Ивановден - обобщи баба Джоана и тръгна да разнася новината из селото. - Иван, Иван, ама черен. Черен, черен, ама Иван - ухили се Даскала и тръгна след бабата.
Невена Павлова

ЕВРОПЕЙСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ФОНД ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

06 Apr 2026 16:38

На 23.01.2026г. Местна инициативна група Белово, Септември, Велинград подписа Споразумение за изпълнение на Стратегия за водено от общностите местно развитие за периода 2023-2027г....