Албена слезе първа от “четворката”! Подгонена от зъбобола, тръгна забързана към центъра на Драгиново. Там й казаха, че се намира кабинетът на д-р Беберова.
Идваме тук за първи път след Промяната. Въпреки болката, разглеждаше с интерес големите сгради. Неусетно се озова пред една от тях,където се намираше зъболекарският кабинет. Пред него чакаха двама пациенти с определен час. Тя поздрави вежливо чакащите и поиска да й отстъпят реда по спешност. Почука на вратата и влезе. Смутено каза “Добър ден” и още по-неясно обясни, че влиза по спешност. Очакваше да бъде върната, но се изненада от вежливостта и вниманието на зъболекарката. След прегледа заключението бе: ”Болният зъб ще трябва да го извадим утре. Част от останалите също се нуждаят от лечение. Удобно ли е утре да дойдете в 15 ч. ?”
Така започнаха срещите на Албена със зъболекарката, която всички от селото я наричаха “нашата”. При първите си посещения тя забеляза необичайното вежливо отношение към пациентите. Естествен и уверен професионален подход, завидно уважение към всеки седнал на зъболекарския стол. Тези наблюдения на Албена я накараха да сподели: ”Вие, госпожо, имате професионален магнетизъм. Умеете непринудено и спокойно да ни въздействате”.
А д-р Беберова сподели откровено: “За мен пациентите са всичко. Стремя се ежедневно да се отнасям с тях вежливо и с внимание, без разлика”.
- Прави ми впечатление, че записвате всеки лекуващ с личните имена, а и се обръщате към тях не фамилно.
- Да, така е.Това също е доказателство за намаляне на дистанцията.
Албена потвърди казаното и сподели: - Да, но отношението ви към хората от селото е много сърдечно и естествено. От къде идва тази ваша необичайна вежливост?
Д-р Беберова се замисли за малко и отговори с видимо вълнение:
- С този въпрос ме връщате назад в началото на моята практика, тоест в 1983 г. Започнах работа като млад специалист в с. Медени поляни. И сега си спомням първото пътуване до там. Радушното посрещане от кмета на селото, от хората, които ме уважаваха. А те бяха естествени, неподправени,трудолюбиви и откровени.
Зъболекарката замълча отнов сякаш се връщаше сякащ се пренасяше във времето прекарано там (2 г. и 6 месеца).После продължи: “След селската ми практика се озовах в Пещера, а от там във факултета по стоматология в Пловдив. В началото на 90 –те години открих един от първите частни кабинети във Велинград. Преместих кабинета си тук от скоро, вече втора година отново съм на село. Обичам си работата и я върша с удоволствие. И тук съм вярна на себе си - уважение и внимание към всеки, който идва в кабинета ми. Професионална взискателност към себе си и към тези, които лекувам”.
Разговорът на Албена с д-р Беберова бе прекъснат от поредния спешен случай. Тя излезе доволна от кабинета, не само доволна от обслужването, но и от приятния разговор. Слизайки по стълбите, си мислеше: “Каква професионална отдаденост”. Ето защо хората от селото, а и аз, я наричахме „нашата” зъболекарка. С право и признание преди празника й казваме: Честит празник, докторе! Бъди жива и здрава, за да даваш и на нас здраве!
Али Реджеп