Изумително надареният българин

Публикувано на 31 May 2011 08:14

Николай Гяуров почина след усложнения от бронхоплевмония в ден сряда по обяд – 2 юни 2004 г. – в Модена, Италия. До болничното му легло неотлъчно в последните дни са били съпругата Мирела Френи, синът Владимир и дъщерята Елена. Решението Николай Гяуров да бъде погребан в града, в който е живял от години, взели заедно...В края на март грип поваля певеца, последвало тежко белодробно усложнение, впоследствие лекарите поставят диагнозата рак на кръвта.
Николай Гяуров си отиде преди 7 години, месеци преди да навърши 75 г. През 2005 г. щеше да отпразнува своята половинвековна сценична дейност. Никак не е случайно, че той умря на 2 юни, когато си спомняме за най-великите българи. На 2 юни 2004 г. целият български народ се прости със своя велик син - Николай Гяуров!
Никой не е жертвал за изкуството толкова, колкото Николай Гяуров. Никой от оперните певци от втората половина на 20-ти век не е бил по-натоварен с отговорности от него. Той е трябвало да пази и своето име, и своята кариера. Много вечери е заспивал, леден от притеснение как на другия ден ще пее пред продаден от месеци салон. Защото името на Николай Гяуров с някакво магическо излъчване отваря вратите на оперните театри за всеки български певец, защото за цял свят Гяуров е България и всеки български певец за импресарии и театри малко или много е осенен от славата на бележития артист. Неговата работоспособност и дисциплина са били пословични.
“Обичам родината си безкрайно. Далеч от нея непрекъснато мисля за България и я браня със силата на онова оръжие, което преди всичко дължа на нея. Аз наистина съм горд българин, защото се радвам на това, което постигна моята страна. Аз не заминах да правя име на моята страна - тя си го има достатъчно. А това, че съм българин, ми даваше специални крила. И сега няма ден, в който да не мисля за родината. От България ми липсва природата, миризмата на бор, която никъде не е същата като у нас. Животът ми мина на колела или на криле и свикнах с космополитния начин на живот. И когато съм се покланял по световните сцени, съм изпитвал гордост, че съм българин и представям по добър начин моята родина. Изкуството ми би имало смисъл, ако може да покаже на чужденците, че страната ни притежава култура, заслужаваща уважение. Затова никога не съм свалял от гърба си надписа “България”.
Тези слова Николай Гяуров повтаря често, в различни кътчета на света. Те живеят и след смъртта му, за да ни напомнят за стойностните и вечни неща - родината, изкуството, миризмата на боровете в родния Велинград.

ЕВРОПЕЙСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ФОНД ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

06 Apr 2026 16:38

На 23.01.2026г. Местна инициативна група Белово, Септември, Велинград подписа Споразумение за изпълнение на Стратегия за водено от общностите местно развитие за периода 2023-2027г....