Обществените промени у нас след 10 ноември 1989 г. създадоха условия за възстановяването на съществували и възникването на нови политически партии и на много неполитически и неправителствени организации и сдружения. Сред тях е и Българският съюз за защита на Родопите. Той е учреден на 9 март 1990 г. в София. Негови членове учредители са 45 изтъкнати родопчани, сред които и нашата съгражданка Василка Ил. Кадинова. Основни организационни единици на съюза са неговите дружества, създавани в населените места в Родопите и из цялата страна.
Дружеството за защита на Родопите във Велинград се създаде на 26 август 1991 г. Това стана по инициатива на съгражданите ти Пейо Ил. Пеев и проф. Георги Ат. Пухалев, членове на националното ръководство на БСЗР. Членове учредители на дружеството станаха 23 души, сред които обществениците Тодор Пеев Пеев, Манол Ст. Чолев, Георги Аврамов, Пламен Дремалов, проф. Боряна Чолева и др.
Една ентусиазирана група съмишленици се включихме активно в него. Освен защитата на родопския лес, над който както тогава, така и сега е надвиснала сериозна опасност, съюзът с неговите клонове по места си постави за задача и провеждането на разнообразна краеведско-историческа дейност и осъществяването на мероприятия, отговарящи на българските национални интереси.
Още в самото начало дружеството ни се радваше на широка обществена известност и подкрепа. Учредяването съвпадна с времето, когато започна промяната на обществено-политическия и икономическия облик на нашата страна. Започна изменението структурата на нашето общество. Нови организации и движения никнеха като гъби, много от тях се видоизменяха, други затихваха, а някои отдавна минаха в забрава. Но ние, Дружеството за защита на Родопите във Велинград, запазихме своя облик и съдържание и системно провеждахме своята родолюбива дейност. И все още правим това.
Бяха публикувани десетки статии в централни и местни издания, редица краеведски изследвания, в това число за дружество “Просвета” в Чепинско и Дружба “Родина”. През март 1993 г. организирахме и проведохме конференция на тема: “Чепинско - благословена българска земя” с много изказвания и научни съобщения. През ноември същата година пред многобройна публика бе проведено обсъждане на научната студия на чл. кор. проф. д-р Стоян Михайлов “Възрожденският процес в България”. На 11 ноември 1994г. бе представена книгата на краеведа Милен Налбантов – “Драгиново – земя благословена”, която събуди голям интерес сред велинградското общество.
На 9 април 1994 г. по инициатива на дружеството се проведе среща с ръководствата на горските стопанства в района, Окръжната дирекция на горите - гр. Пазарджик, органите на МВР, съда и прокуратурата и ръководството на БСЗР - София за състоянието и опазването на горите в Чепинско.
Много ползотворно се отразиха добрите взаимоотношения със специалистите от Историческия музей във Велинград. В нашата краеведска дейност винаги сме имали тяхната подкрепа и съдействие. По наше предложение съвместно се издаде първата книжка от историческата поредица “Цепина” - “Извори за миналото на Чепино”. Особена заслуга за нея има нашата съгражданка ст.н.с. І ст. д-р Стоянка Кендерова, ръководител на Ориенталския отдел при Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. За първи път бяха публикувани поименни списъци на населението от Чепинското корито от началото на ХVIв. (1515 г.-1516 г.) от Османския архив в Истанбул. От тях е видно, че в чепинските села е живяло само християнско българско население. Книжките 3 и 4 от поредицата бяха издадени по инициатива на Дружеството за защита на Родопите. Първата от тях е с автор Иван Дивизиев - “Чепинско в борбите за освобождението на Разложко и Неврокопско от османско робство”. Черновата на тази книжка беше захвърлена безотговорно за унищожение, но за щастие, беше спасена от известния велинградски общественик Михаил Иванов Алексиев. А без нейната публикация щеше да зейне огромна празнота в най-новата история на нашия край. Другата книжка е “Народният будител Стойо Докумов” и разказва за дейността на един от най-авторитетните граждани след Освобождението в Западните Родопи.
В началото на 21 в. случайно ни попаднаха спомените на Маньо (Мустафа) Шарков, написани вероятно в последните месеци на живота му и изпратени до един от най-верните му приятели и инициатор за създаване на Дружба “Родина” Петър Маринов. Те са един покъртителен разказ за живота на един мъченик, борец и патриот. Заедно със спомените на Шарков събрахме публикациите му в четирите тома на Дружба “Родина” и някои материали за него и Герасим Н. Попов от Историческия архив в Пловдив. През 2003 г. ги издадохме в книгата “Борци и мъченици за българщината”, посветена на живота и делото на двамата създатели на Дружба “Родина” в Чепинско. Тя се радваше на широк обществен отзвук. По-късно, през 2010 г., за двамата събрахме допълнителни материали и публикувахме книгата “Дружба “Родина” в Чепинско”.
Плодотворна се оказа съвместната дейност на дружеството ни с читалище “Васил Левски” кв. Каменица. Заедно преиздадохме и предоставихме на обществеността написаното от учителя краевед Асен Дамянов за свещеник Илия Попатанасов (поп Топорчо) - народен будител и председател на революционния комитет от 1876 г. - с приложения за дейността на комитета, които открихме в последствие. Оказахме помощ за публикуване труда на краеведа Атанас Дончев “Чепинско църковно самоуправление”. Помогнахме и за издаването на увлекателното четиво на учителя Иван Цопанов “Каменица в миналото и днес”.
Не са малко и другите мероприятия, в които непосредствено сме участвали. Масово беше посетен от гражданите и отразен от медиите 340-годишният юбилей на Летописа на поп Методий Драгинов. Отбелязахме 90-та годишнина от Балканската война и т.н.
Наша беше и идеята за маркиране с паметни знаци местата, където до злокобната 1666 г. - годината на масовото насилствено помохамеданчване, е имало християнски манастири, черкви и параклиси, които по волята на поробителя асимилатор са били разрушени. Първата паметна плоча направихме до руините на черквата “Св. Никола” в местността “Никульова черква”. Две години по-късно родолюбиви велинградчани построиха там параклис, който сега ежедневно се посещава от велинградчани и гости на града ни.
Паметни знаци бяха монтирани в местността “Власа” (при топлия извор), където е била черквата “Св. Власий” и в местността “Тудора”, където са останките на църквата “Св. Тодор”. На това място през януари 1878 г. е отседнала на стан първата руска освободителна част.
За отбелязване на 95-та годишнина от Балканската война в местността “Каратепе”, където е била българо-турската граница, по наша инициатива и със спомоществователството на инж. Кирил Тодоров се издигна мраморен паметник за увековечаване подвига на многобройната чета на войводата Иван Ботушанов. Поставиха се и паметни плочи на къщите на седем видни войводи от селата Лъджене и Чепино, участвали в борбата за освобождение на Македония.
Уважено бе предложението ни за издигане на внушителен мраморен монумент на мястото на църквата “Св. Атанасий”, където е било построено първото класно училище в Западните Родопи. На него са изписани имената на всички народни будители от Чепинско до края на 19 в. Със задоволство отбелязваме, че вече всяка години ученици, учители и граждани изразяват признателността си пред великото им дело. Благодарни сме на Общинския съвет, че реши теренът около паметника да стане парк на народните будители.
Във връзка с 95-я рожден ден на Маньо Шарков и 70 години от създаването на Дружба “Родина” Общинският съвет прие предложението ни площадът при общинския пазар да носи името “Мустафа (Маньо) Шарков. Поискахме да поставим паметна плоча на джамийската сграда, която се намира на същия площад и в която Шарков е работил дълги години като имам и районен мюфтия. Джамийското настоятелство ни отказа под предлог, че “намирисвало” на възродителен процес. Сложихме я на съседната сграда. Освен това на една от площадните фасади бе поставен голям плакат с мисълта на Шарков: “Моята крепост беше българската нация, моят български произход”. По този повод се състояха и юбилейни четения в Историческия музей. Със свои доклади се представиха чл. кор. проф. д-р Стоян Михайлов, Костадин Ушев, ст.н.с. I ст. д-р Стоянка Кендерова, ст.н.с. II ст. д-р Милкана Бошнакова, спомени за срещите си с Маньо Шарков сподели и Георги Н. Пашов. По-късно материалите от тези четения бяха издадени като книжка шеста от поредицата “Цепина”.
След промените от 1989 г. до сега пред Дружеството за защита на Родопите са стояли задачите за продължаване работата по възрожденския процес. Това е било сърцевината, съдържанието на цялата ни дейност. Ние с удовлетворение посрещнахме възстановяването на Дружба “Родина” в страната, което стана на 1 ноември 2009г. в аулата на СУ “Св. Климент Охридски”. Учредители от Велинград са Емил Моллов, Костадин Ушев и Георги Н. Пашов. Клон се създаде и във Велинград с ръководител Емил Моллов. Дружеството за защита на Родопите прие задачите на Дружба “Родина” и за свои задачи.
Миналата година (2010 г.) Дружба “Родина” - Велинград и Дружеството за защита на Родопите направихме предложение до Общинския съвет за удостояване със звания почетни граждани на града основателите на Дружба “Родина” в Чепинско мъчениците и патриоти на нашия край Мустафа (Маньо) Шарков и Герасим Н. Попов. На сесията всички присъстващи съветници гласуваха за предложението. Примера на Велинград последваха общините Смолян и Пловдив.
На 1 ноември 2010 г. се състоя тържествена сесия, на която на близките на удостоените бяха връчени почетните призове. В навечерието на Деня на народните будители за първи път в читалищния салон в с. Драгиново по инициатива на Дружба “Родина”, Дружеството за защита на Родопите и Историческия музей се проведе тържествено събрание-концерт. Салонът беше препълнен, правостоящите бяха повече. Гост на събранието беше и учредителката на Дружба “Родина” народната певица Валя Балканска, която беше бурно аплодирана. Сред имената на националните и местни народни будители бе обявено и името на техния съселянин Маньо Шарков. На близките му и на всички присъстващи бяха раздадени книги от поредицата “Цепина”.
На Дружеството за защита на Родопите и на Дружба “Родина” в нашата община предстоят сериозни задачи. Следващата година (2012 г.) ще се честват 100 години от рождението на Маньо Шарков, 100 години от Балканската война, ще продължи осъществяването на краеведската, родолюбива дейност. За да пребъдат във вековете българският дух и българската нация.
Георги Н. Пашов, Костадин Ушев