Музиколози изследват традиционните зурни на Юндола

Публикувано на 13 Sep 2011 11:26

Работата по проекта “Музикалният и танцов фолклор а Северозападните Родопи. Преселници от и във Велинградско” продължи с посещение на проф. д-р Димитрина Кауфман и доц. д-р Весела Тончева от Института за фолклор към БАН на събора на Юндола на 4 септември. Ден след това, на среща в хотел “Деви”, разговаряхме за впечатленията им от чутото и видяното на събора.
“Такова нещо съм виждала само в Копривщица”, казва В. Тончева, изумена от огромния брой хора на Юндола. За Димитрина Кауфман интересът към музикалния фолклор на нашия край датира от години, когато заедно с известния си съпруг академик Николай Кауфман са записвали песни в Дорково и са правили изследвания. “На мен ми остана меракът за задълбочено проучване, интересът кое е местно и кое е привнесено. За нас като хора на науката е важно да си отговорим на въпроса как са се смесили влиянията, да видим това диагонално движение от Шумен до Велинград през цяла България”, обяснява проф. Кауфман и с нескрита възхита говори за много красивия местен двуглас, който е гордостта на Чепинско.
Посещението им на събора на Юндола е провокирано главно от интереса към музиката на зурнаджиите, които озвучават провежданите тук по традиция пехливански борби. Борбата има своята динамика - забързване, забавяне, така наречените “насъсквания”, умора; всичко се развива като на сцена и изисква съответната музикална драматургия. Зурнаджиите по правило са цигани, майсторлъкът се предава по мъжка линия и много се внимава да бъде опазен в рода. Днес зурнаджиите основно са от Разложко, каквито бяха и музикантите тази година на Юндола. Такива музиканти все още има в Дорково, Драгиново и Ракитово. Според специалистите свирят хубаво като техници, но и тук се наблюдава общата за културата теннденция да се върви към опростяване. Съвременните зурнаджии са усвоили сравнително нов песен материал и го приспособяват към местния фолклор. Това е малък щрих от първото голямо и подробно изследване на музикалния фолклор в нашия край, което е крайната цел на проекта. Досега няма такъв научен труд, който да обобщи натрупаните факти в музикално и хореографско отношение и затова очакванията са високи. За съжаление първоначалната сума е орязана и това налага редуциране и на дейностите по проекта - парите няма да стигнат за филм и за сборник с ноти на записаните песни, чието издаване е изключително скъпо. “Материалът ще бъде събран и систематизиран, а ако на следващ етап получим повече пари, ще го издадем”, казва с надежда проф. Димитрина Кауфман.
Преди да се разделим, двете музиколожки благодарят за съдействието на Историческия музей и специално на Снежана Велева и Георги Куманов. А работата по първото цялостно научно изследване на музикалния ни фолклор ще продължи още близо 2 години.
Елена Баева

ЕВРОПЕЙСКИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ФОНД ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

06 Apr 2026 16:38

На 23.01.2026г. Местна инициативна група Белово, Септември, Велинград подписа Споразумение за изпълнение на Стратегия за водено от общностите местно развитие за периода 2023-2027г....