Историята на Баня-Чепинското училище (1889-1930 г.)
Публикувано на 01 Nov 2011 08:26
В югозападната част на Чепинското корито, край топлите минарални извори, от римско време имало селище. Според стари турски документи още в 1576 г. селото се наричало Баня. Това име носи до 1909 г., след което започнали да го наричат Баня Чепино. Официално от 1934 г. се наложило името Чепино.
Селото е било най-голямото в Чепинското корито. До 1885 г. в селото живеели само българомохемедани. Според Стефан Захариев, в книгата му “Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза” (1870), по това време в селото е имало 350 къщи, една джамия, един мечит (параклис), едно медресе (духовно мохамеданско училище), две бани и 1050 жители. Години по-късно, през 1887 г., в селото е имало 480 къщи, 6 хана, дюкяни, 27 воденици, 2 джамии, 4 мехтепа (начални училища - 2 за момичета и 2 за момчета), двама ходжи-учители и две учителки. На ходжите-учители заплатата е била 1000 гроша годишно, а на учителките - 600 гроша. В селото е било седалището на надзирателя на българомохамеданските училища и на наместника на пазарджишкия мюфтия. Тези две длъжности заемали двама от най-влиятелните и учени българомохамедани.
С годините селото се променя. От началото на 1886 г. по верски и други съображения, подбуждани от някой си хаджи Атип, около 100 мохамедански семейства се изселват в Турция, продавайки имотите си на заселници християни от Разложко и Неврокопско.
Първото българско семейство, дошло в селото през 1887 г., е било това на дядо Никола Грънчаров. През следващите години тук се заселват още много семейства, като през 1892 г. те са вече 33. Разбирайки голямото значение на новото българско училище за напредъка на своите деца, те се заели да открият училище. Родолюбивите българи християни успели чрез общината и откриват такова. Дядо Никола Грънчаров, макар и с многолюдно семейство, самият той неграмотен, но голям родолюбец, с положително отношение към училището и просветата, предоставил най-голямата стая от къщата си. Тя се ползвала за училище и за църква. Къщата се намирала срещу сегашната църква “Св. Георги”. На едно от построените по-късно къщи на наследниците му днес стои скромна плоча, която напомня на поколенията за първите стъпки на учебното дело в с. Чепино Баня.
На 1 септември 1889 г. първият учител в с. Баня Иван Ищев, в присъствието на родители и ученици и с молебен, открива училището. Първите ученици, 18 на брой, се учили в три слети отделения през учебната 1889/1890 г. През следващата учебна година броят на учениците нараства на 50 ученика, обучавани в 4 отделения. След 2 години Иван Ищев напуснал и за по 1-2 години учителствали Богомил Партениев, Методи Герогиев и Никола Бележков.
До 1909 г. е съществувало общо училище за българи християни и българи мохамедани. След тази година мохамеданското училище е било отделено и се помещавало в общинска сграда, намираща се зад днешната сграда на чиатлището и къщата на Скабрини. Училищни настоятели по това време били хаджи Алиш и Юсеин Юсеинов. За двете училища се изразходвали по равно парични средства за заплати на учители, на ходжата, за помагала, прислуга и др. Но мохамеданското училище вървяло зле. Докато в началото на учебната година всички ученици в българското училище до 10 септември били прибрани, в мохаеданското от 300 подлежащи на обучение са били прибрани една 45. Причината за това е бил верският фанатизъм на българомохамеданите, независимо от глобите, с които били наказвани за отсъствията.
На 1 септември 1897 г. започнал учителстването си в това училище известният народен учител и общественик Филип Главеев, назоваван от всички “дядо Филип”. Цели 40 години той е учител. В Каменица е главен учител след Стою Докумов, учителства и в с. Лъджене, и в с. Баня. Денем при децата в училището, вечер при възрастните в читалището, на сцената, в кооперацията. Всичко е вършил тихо, скромно и всеотдайно. Виждайки, че борят на учениците се увеличава, той замисля построяването на училищна сграда в “долната махала”. Училището било построено през 1903 г. с участието на цялото население и от септември същата година децата учат в новопостроената едноетажна училищна сграда с учители Йордан Джунев и Тодора Радославова от Пловдив - първата жена учителка в с. Баня. Училищната камбанка, която с мелодичния си звън будела децата всяка сутрин, била подарена от Кръстьо Палигоров. От 1904 г. учители са Миладин Досев, Минко Кръстев, Станислав Станев и др. Дядо Филип няма щастието да влезе пръв като учител в новопостроеното училище. Горещ патриот, той намира сили и време да работи и за страната като четник в четата на Михаил Чаков. През 1907 г. учениците са вече 182 и училището става тясно, та се наложило построяването на втори етаж. Окончателно строителството било завършено през 1911 г.
След неуспешния край на Илинденската епопея дядо Филип се завръща при семейството си. Започва учителстването в новопостроеното училище, в което повече от 20 г. е учител и много години директор, създал и оставил един здрав учителски колектив с традиции. Тук учители са били Филип Главеев, Мойсей Праматаров, Миладин Досев, Асен Дамянов, Ана и Илия Главееви, Мария Медникарова, Теофана Илинова, Кадифа Дамянова, Мара Николова, Благородна Попова, Георги Попов, Елена Стефанова, Петър Попатанасов, Мара Колчагова, Ана Огнянова, Вера Петрова, Ангел Масларов, Вера Масларова, Костадина Дурева и др.
Училищното настоятелство съществува от 1915 г. с председател Богомил Партениев, а от 1918 г. негов председател е Александър Лачев. Училищните настоятели били избирани и макар от различни партии са правили всичко възможно да бъдат помощ на училището.
До 1933 г. училището се именова “Баня-Чепинско основно училище”. Когато през лятото на същата година умира Филип Главеев, училищното настоятелство единодушно решава същото да носи името “Филип Главеев” в знак на почит и признателност за големите му заслуги като учител, общественик, кооперативен и читалищен деятел. Това име училището носи до 1949 г., когато сградата е предоставена на промишленото училище, сегашната Професионална гиманзия по дървообработване “Иван Вазов”.
В началото училището е имало три отделения, а през следващите години, с увеличаване броя на учениците, отделенията стават четири. През октомври 1921 г. е открит първият прогимназиален клас, а от 1923 г. се оформя пълно основно училище (от I до VII клас) и като такова съществува до 1930 г.
Инициативните учители Георги Попов и Мойсей Праматаров през 1923 г. сложили началото на кабинетите по химия и физика и работилница по ръчен труд. Тук учитества и синът на Филип Главеев - Илия Главеев, който взема активно участие в Септемврийското въстание през 1923 г. Училището се превръща в любимо място на учители и ученици. Една от класните стаи е определена за театрален салон с малка сцена, на която учители и ученици представяли пиеси и литературно-музикални програми, умело и с много любов подготвяни от талантливата и амбициозна учителка Ана Главеева. С много положителни емоции е било съпроводено коледуването и лазаруването, започнало през 1928 г. Всяка къща очаквала малките коледари, а събраните средства били за бедни деца и сираци. Имало е и безплатна ученическа трапезария, уредена от учителите и родителско-учителския колектив, в която се хранели повече от 80 деца. Откритата малка книжарничка в училището за учебни пособия била ръководена от самите ученици. Същестувала и образцова уччилищна градина-разсадник. В нея правили опити, които служили за нагледност в обучението. В цялата тази многостранна училищна и обществено-полезна дейност изпъкват имената на учителите Филип Главеев, Асен Дамянов, Ангел Масларов, Илия Делибалтов, Вера Масларова, Ана Главеева, Вера Петрова и др.
През 1930 г. било завършено строителството на новата учебна сграда в южната част на Баня Чепино и от учебната 1930-31 г. започва да съществува новооткритото училище “Чепино-Банско основно училище “Неофит Рилски”, а от 1949 г. е II основно училище “Неофит Рилски”, което име носи и до днес. Приемник на всички прогресивни традиции на предшестващите го училища, вече 122 години същото не престава да разпръсква неугасващата светлина на знанието, а учителите с любов и всеотдайност работят, поемайки предизвикателствата на новото време.
Ана Цанова-Лачева
Факти, за които малко знаем
В края на XIX век село Баня било най-голямото от всички чепински села. По-късно е наречено Баня Чепино, сега Чепино, квартал на Велинград. Селото е било религиозен и образователен център на Чепинския край. Тук живеели най-влиятелните големци.
Още в 1855 г. в Баня е имало медресе - мохамеданско духовно училище, което било мерило за мохамеданска набожност и образование. Училището е имало 13 класни стаи и е било отворено от Абдула Ефенди, родом от село Арда. Тук изучавали богословието над 50 младежи-българомохамедани от Чепинско, Доспат и Бабек. Учениците от другите села са живеели в медресето. Те се учили по 10-15 години, за да избегнат военната повинност. Обучението се водело от Абдула Ефенди, който дори не знаел литературния турски език. Медресето често се посещавало от Стою Докумов. С познанията си по Кората и Шериата, с литературния си турски език, с доброжелателното отношение към мохамеданите, той спечелил доверието им. Това оказало силно влияние при агитацията на някои младежи българомохамедани да изучават българско четмо и пислмо. В знак на уважение и почит те започнали да се обръщат към него почитателно с “миджо Докум”.
През 1883 г. Абдула Ефенди заминал за Мека и управлението на медресето било възложено на Тахир Ефенди от с. Лъджене, който го управлявал само една година. След смъртта на Абдула Ефенди медресето било занемарено и в 1885 г. било закрито.
Тук са учили много будни младежи като Алиш Юсеинов и Мехмед Тумбев от с. Баня. Последният изучавал в продължение на няколко години в медресето арабска писменост, но без особен успех, защото арабското писмо било трудно, особено за онези, които не знаели турски или арабски език. Затова младежите с готовност приели да се обучават на кирилицата и били радостни и горди от бързия напредък при усвояването й. Те оказали влияние върху други младежи-мохамедани като Мустафа и Халил Доспатски, Мехмед Тропов от Ракитово, Имамов и Синапов от Костандово, Алиш Паров и Диваков от Лъджене и др. Така в началото на 1882 г. било формирано едно отделение от 22 младежи-мохамедани в новото училище в с. Каменица. Били им предоставени две училищни стаи, едната за занималня, а другата за спалня. Това било нещо като първи пансион за българо-мохамеданчета. Между тези ученици нямало младежи от с. Корово. Това се обяснява с факта, че от това село нямало ученици в медресето в с. Баня.
Обучението на първия випуск на учениците българомохамедани било на висота. Имало голяма успеваемост. Един от тях станал офицер, друг писар при софийското мюфтийство, трети чепински мюфтия, четвърти негов писар, пети служащ в лъдженската митница и др.
Днес обучението на кирилица на българо-мохамеданите е съвсем естествено, но тогава, преди повече от 120 г., е било просто невероятно мохамеданин да изучава кирилицата вместо арабската писменост, на която са написани Корана и Шериата. Благодарение на този пробив започва трудният и бавен процес на културното издигане на чепинските българомохамедани.
Ана Лачева-Цанова
Селото е било най-голямото в Чепинското корито. До 1885 г. в селото живеели само българомохемедани. Според Стефан Захариев, в книгата му “Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза” (1870), по това време в селото е имало 350 къщи, една джамия, един мечит (параклис), едно медресе (духовно мохамеданско училище), две бани и 1050 жители. Години по-късно, през 1887 г., в селото е имало 480 къщи, 6 хана, дюкяни, 27 воденици, 2 джамии, 4 мехтепа (начални училища - 2 за момичета и 2 за момчета), двама ходжи-учители и две учителки. На ходжите-учители заплатата е била 1000 гроша годишно, а на учителките - 600 гроша. В селото е било седалището на надзирателя на българомохамеданските училища и на наместника на пазарджишкия мюфтия. Тези две длъжности заемали двама от най-влиятелните и учени българомохамедани.
С годините селото се променя. От началото на 1886 г. по верски и други съображения, подбуждани от някой си хаджи Атип, около 100 мохамедански семейства се изселват в Турция, продавайки имотите си на заселници християни от Разложко и Неврокопско.
Първото българско семейство, дошло в селото през 1887 г., е било това на дядо Никола Грънчаров. През следващите години тук се заселват още много семейства, като през 1892 г. те са вече 33. Разбирайки голямото значение на новото българско училище за напредъка на своите деца, те се заели да открият училище. Родолюбивите българи християни успели чрез общината и откриват такова. Дядо Никола Грънчаров, макар и с многолюдно семейство, самият той неграмотен, но голям родолюбец, с положително отношение към училището и просветата, предоставил най-голямата стая от къщата си. Тя се ползвала за училище и за църква. Къщата се намирала срещу сегашната църква “Св. Георги”. На едно от построените по-късно къщи на наследниците му днес стои скромна плоча, която напомня на поколенията за първите стъпки на учебното дело в с. Чепино Баня.
На 1 септември 1889 г. първият учител в с. Баня Иван Ищев, в присъствието на родители и ученици и с молебен, открива училището. Първите ученици, 18 на брой, се учили в три слети отделения през учебната 1889/1890 г. През следващата учебна година броят на учениците нараства на 50 ученика, обучавани в 4 отделения. След 2 години Иван Ищев напуснал и за по 1-2 години учителствали Богомил Партениев, Методи Герогиев и Никола Бележков.
До 1909 г. е съществувало общо училище за българи християни и българи мохамедани. След тази година мохамеданското училище е било отделено и се помещавало в общинска сграда, намираща се зад днешната сграда на чиатлището и къщата на Скабрини. Училищни настоятели по това време били хаджи Алиш и Юсеин Юсеинов. За двете училища се изразходвали по равно парични средства за заплати на учители, на ходжата, за помагала, прислуга и др. Но мохамеданското училище вървяло зле. Докато в началото на учебната година всички ученици в българското училище до 10 септември били прибрани, в мохаеданското от 300 подлежащи на обучение са били прибрани една 45. Причината за това е бил верският фанатизъм на българомохамеданите, независимо от глобите, с които били наказвани за отсъствията.
На 1 септември 1897 г. започнал учителстването си в това училище известният народен учител и общественик Филип Главеев, назоваван от всички “дядо Филип”. Цели 40 години той е учител. В Каменица е главен учител след Стою Докумов, учителства и в с. Лъджене, и в с. Баня. Денем при децата в училището, вечер при възрастните в читалището, на сцената, в кооперацията. Всичко е вършил тихо, скромно и всеотдайно. Виждайки, че борят на учениците се увеличава, той замисля построяването на училищна сграда в “долната махала”. Училището било построено през 1903 г. с участието на цялото население и от септември същата година децата учат в новопостроената едноетажна училищна сграда с учители Йордан Джунев и Тодора Радославова от Пловдив - първата жена учителка в с. Баня. Училищната камбанка, която с мелодичния си звън будела децата всяка сутрин, била подарена от Кръстьо Палигоров. От 1904 г. учители са Миладин Досев, Минко Кръстев, Станислав Станев и др. Дядо Филип няма щастието да влезе пръв като учител в новопостроеното училище. Горещ патриот, той намира сили и време да работи и за страната като четник в четата на Михаил Чаков. През 1907 г. учениците са вече 182 и училището става тясно, та се наложило построяването на втори етаж. Окончателно строителството било завършено през 1911 г.
След неуспешния край на Илинденската епопея дядо Филип се завръща при семейството си. Започва учителстването в новопостроеното училище, в което повече от 20 г. е учител и много години директор, създал и оставил един здрав учителски колектив с традиции. Тук учители са били Филип Главеев, Мойсей Праматаров, Миладин Досев, Асен Дамянов, Ана и Илия Главееви, Мария Медникарова, Теофана Илинова, Кадифа Дамянова, Мара Николова, Благородна Попова, Георги Попов, Елена Стефанова, Петър Попатанасов, Мара Колчагова, Ана Огнянова, Вера Петрова, Ангел Масларов, Вера Масларова, Костадина Дурева и др.
Училищното настоятелство съществува от 1915 г. с председател Богомил Партениев, а от 1918 г. негов председател е Александър Лачев. Училищните настоятели били избирани и макар от различни партии са правили всичко възможно да бъдат помощ на училището.
До 1933 г. училището се именова “Баня-Чепинско основно училище”. Когато през лятото на същата година умира Филип Главеев, училищното настоятелство единодушно решава същото да носи името “Филип Главеев” в знак на почит и признателност за големите му заслуги като учител, общественик, кооперативен и читалищен деятел. Това име училището носи до 1949 г., когато сградата е предоставена на промишленото училище, сегашната Професионална гиманзия по дървообработване “Иван Вазов”.
В началото училището е имало три отделения, а през следващите години, с увеличаване броя на учениците, отделенията стават четири. През октомври 1921 г. е открит първият прогимназиален клас, а от 1923 г. се оформя пълно основно училище (от I до VII клас) и като такова съществува до 1930 г.
Инициативните учители Георги Попов и Мойсей Праматаров през 1923 г. сложили началото на кабинетите по химия и физика и работилница по ръчен труд. Тук учитества и синът на Филип Главеев - Илия Главеев, който взема активно участие в Септемврийското въстание през 1923 г. Училището се превръща в любимо място на учители и ученици. Една от класните стаи е определена за театрален салон с малка сцена, на която учители и ученици представяли пиеси и литературно-музикални програми, умело и с много любов подготвяни от талантливата и амбициозна учителка Ана Главеева. С много положителни емоции е било съпроводено коледуването и лазаруването, започнало през 1928 г. Всяка къща очаквала малките коледари, а събраните средства били за бедни деца и сираци. Имало е и безплатна ученическа трапезария, уредена от учителите и родителско-учителския колектив, в която се хранели повече от 80 деца. Откритата малка книжарничка в училището за учебни пособия била ръководена от самите ученици. Същестувала и образцова уччилищна градина-разсадник. В нея правили опити, които служили за нагледност в обучението. В цялата тази многостранна училищна и обществено-полезна дейност изпъкват имената на учителите Филип Главеев, Асен Дамянов, Ангел Масларов, Илия Делибалтов, Вера Масларова, Ана Главеева, Вера Петрова и др.
През 1930 г. било завършено строителството на новата учебна сграда в южната част на Баня Чепино и от учебната 1930-31 г. започва да съществува новооткритото училище “Чепино-Банско основно училище “Неофит Рилски”, а от 1949 г. е II основно училище “Неофит Рилски”, което име носи и до днес. Приемник на всички прогресивни традиции на предшестващите го училища, вече 122 години същото не престава да разпръсква неугасващата светлина на знанието, а учителите с любов и всеотдайност работят, поемайки предизвикателствата на новото време.
Ана Цанова-Лачева
Факти, за които малко знаем
В края на XIX век село Баня било най-голямото от всички чепински села. По-късно е наречено Баня Чепино, сега Чепино, квартал на Велинград. Селото е било религиозен и образователен център на Чепинския край. Тук живеели най-влиятелните големци.
Още в 1855 г. в Баня е имало медресе - мохамеданско духовно училище, което било мерило за мохамеданска набожност и образование. Училището е имало 13 класни стаи и е било отворено от Абдула Ефенди, родом от село Арда. Тук изучавали богословието над 50 младежи-българомохамедани от Чепинско, Доспат и Бабек. Учениците от другите села са живеели в медресето. Те се учили по 10-15 години, за да избегнат военната повинност. Обучението се водело от Абдула Ефенди, който дори не знаел литературния турски език. Медресето често се посещавало от Стою Докумов. С познанията си по Кората и Шериата, с литературния си турски език, с доброжелателното отношение към мохамеданите, той спечелил доверието им. Това оказало силно влияние при агитацията на някои младежи българомохамедани да изучават българско четмо и пислмо. В знак на уважение и почит те започнали да се обръщат към него почитателно с “миджо Докум”.
През 1883 г. Абдула Ефенди заминал за Мека и управлението на медресето било възложено на Тахир Ефенди от с. Лъджене, който го управлявал само една година. След смъртта на Абдула Ефенди медресето било занемарено и в 1885 г. било закрито.
Тук са учили много будни младежи като Алиш Юсеинов и Мехмед Тумбев от с. Баня. Последният изучавал в продължение на няколко години в медресето арабска писменост, но без особен успех, защото арабското писмо било трудно, особено за онези, които не знаели турски или арабски език. Затова младежите с готовност приели да се обучават на кирилицата и били радостни и горди от бързия напредък при усвояването й. Те оказали влияние върху други младежи-мохамедани като Мустафа и Халил Доспатски, Мехмед Тропов от Ракитово, Имамов и Синапов от Костандово, Алиш Паров и Диваков от Лъджене и др. Така в началото на 1882 г. било формирано едно отделение от 22 младежи-мохамедани в новото училище в с. Каменица. Били им предоставени две училищни стаи, едната за занималня, а другата за спалня. Това било нещо като първи пансион за българо-мохамеданчета. Между тези ученици нямало младежи от с. Корово. Това се обяснява с факта, че от това село нямало ученици в медресето в с. Баня.
Обучението на първия випуск на учениците българомохамедани било на висота. Имало голяма успеваемост. Един от тях станал офицер, друг писар при софийското мюфтийство, трети чепински мюфтия, четвърти негов писар, пети служащ в лъдженската митница и др.
Днес обучението на кирилица на българо-мохамеданите е съвсем естествено, но тогава, преди повече от 120 г., е било просто невероятно мохамеданин да изучава кирилицата вместо арабската писменост, на която са написани Корана и Шериата. Благодарение на този пробив започва трудният и бавен процес на културното издигане на чепинските българомохамедани.
Ана Лачева-Цанова
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023