Ех, че време, коледно време, весело време! Докато чакаме да се напълнят масите с каквото дал Господ, чакаме и веселото белобрадо старчe да раздаде подаръците. Уж на децата, за да направи празника им незабравим, но покрай децата и на нас ни става по-топло и по-ведро на душата. Макар че вече сме големи - кой повече, кой по-малко, надеждата, че в чувала има нещо и за нас, се прокрадва в съзнанието ни, само за секунди. Е, имаше времена, в които всичко от стареца беше за нас, порасналите. Тогава той се казваше дядо Мраз и идваше на 31 декември. Какви бяха онези времена, какви са те сега, трудно ли му е било на дядо Мраз да се “преквалифицира” в дядо Коледа и има ли разлики в на пръв поглед еднаквите неща? Кой би могъл да отговори на тези въпроси по-добре от самия дядо Мраз, вече “преминал обучение”, може би финасирано от европейска програма “Дядо Коледа”? Отговорите по две в следващите редове:
В ролята на дядо Мраз Христо Семерджиев
- Как се става дядо Мраз?
- Аз съм бил дядо Мраз дълги години. Синът ми беше още в детска градина и като сметна, близо 40 години съм обличал този костюм. Първо бях дядо Мраз като самодеец към читалището. Тогава още се пеше песен за дядо Мраз: “С червените ботуши и дечицата веселушки”. Тържествата бяха в читалища, предприятия. И във ветеринарната служба, където работех, винаги се канеше дядо Мраз. Целта беше да се зарадват децата на работещите, но покрай тях и възрастните се веселяха. Така минаваха години, а дядо Мраз ходеше в детски градини, училища и в почивните станции. Празникът беше чакан цяла година.
- Кога торбата на дядо Мраз е била най-пълна?
- Торбата на дядо Мраз винаги е била пълна. Кризи имаше и в онези години, не всичко върше по мед и масло, но родителите отделяха за подаръци на децата си. Нямаше много магазани, нямаше стоки. Навремето се чакаше на опашка за това, за онова. Който имаше възможнст да пътува до тогавашния Съветски съюз, се връщаше с кукла или друга играчка. Крихеме ги, за да не ги намерят децата, преди да е дошла новата година. За разлика от днес, подаръците тогава бяха почти идентични: кукла за момичетата, камионче или кола за момчетата
- Какви са били страховете на дядо Мраз?
- Страхът винаги е бил свръзан с това, че ще бъда разпознат. Случавло се е, но за щастие само няколко пъти. В един от случаите ме разпозна собственият ми син. Сред децата е имало и по големи 12-13 години, те са се опитвали с въпроси или подматяния да провокират дядо Мраз , но малките 3-4 годишните са вярвали, че съм истински и наистана са били щастливи от моето пристигане.
- Лесно ли е да носиш червения костюм ?
- Не е много лесно да си дядо Мраз. Всяко дете иска внимание, да го прегърнеш, да го погалиш, да го попиташ слушало ли е родителите, баба и дядо. Изисква се спокойствие и самообладание, за да не се издадеш. Преди години раздавах подаръци на деца с увреждания. Тогава беше много тежък момент за мен. Контактът с деца, които имат проблеми физически и умествени, ме разтърси. Въпреки че те не можеха да говорят или да вървят, усещах и виждах в очите им искрицата и радостта, макар и с проблеми, те посягаха към подаръците. Помня, че имаше и инициатива в центъра на Велинград дядо Коледа с голяма шейна, децата от помощното училище бяха направили суровачки и те се продавах в този импровизиран коледн кът. Атракцията беше добра, много хора проявиха интерес, идваха, разговаряха с мен, снимаха се децата, та дори и техните родители. Това са различни ситуации и във всяка една трябва да си подготвен. Лично на мен театърът ми е помогнал, все пак съм излизал на сцената 50 години, имал съм контакт с публика и съм успявал да се справям и да излизам от различни ситуации.
- А ролята на Снежанка?
- Снежнака съм имал през годините. Дъщеря ми беше Снежанка - първо в къщи, а после и с мен в детските градини и на други места, където сме ходили. Снежанката е допълнение към магията. Децата винаги са питали за нея, питали са и и за джуджетата, и за елените. И ако серизно си поел задачата за дядо Мраз, трябва да си готов да отговаряш на тези въпроси, да си подготовен с информация, която да ги задоволи и да затвърди вярата им. Дядо Мраз от няколко години вече си има наследник. Мен ме смени синът ми, но не като дядо Мраз, а като дядо Коледа. На тези, които искат да влязат в ролята, искам да кажа да бъдат сериозни и отговорни. Всеки може да се облече като дядо Коледа, но отношението, настроението, вниманието към децата е много важно. - Какво е твоето коледно пожелание?
- Сега, в навечерието на празниците, пожелавам здраве и добро време за дядо Коледа - сняг, шейна. Пожелавам повече хора да събират кураж и сили и да обличат червения костюм, да са всеотдайни и винаги, когато ги поканят някъде, да се отзовават. На велинградачни за празниците също пожелавам най-вече здраве. На младите пожелавам да имат сили, вярвам в тях и съм сигурен, че те ще ни извадят от тази криза. За нас възрастните е лесно - ние пак ще стегнем коланите, но младите - те са тези, които трябва да успеят. Те са тези, които гледат напред, към по-доброто.

В ролята на дядо Коледа Христо Тетимов
- Как се става дядо Коледа?
- В дядо Коледа се превърнах по стечение на обстоятелствата. Имам племенница на три години, приятелите ми имат деца пак на тази възраст 3-4 години. Винаги се събираме на Коледа да празнуваме и кой да раздава подаръците? Ами ергенът в компанията - тоест аз! Сега се готвя за моя трети сезон като дядо Коледа. Няма да скрия, че тази роля приех с желание, за мен да съм дядо Коледа е удоволствие. В кръга на шегата беше ми също и много любопитно как ще изглеждам с голям корем и брада, а това може да стане само с възглавница под дрехите. Иначе да са превърне човек в дядо Коледа не е трудно, трябва му само червен костюм, бяла брада и чувал, пълен с подаръци. Ако има и една Снежанка за престиж, няма да е зле!
- От какво се страхува дядо Коледа?
- Големият ми страх, свързан с този празник е, че той все повече се превръща в лудо пазаруване на вещи. Забелязвам, че хората отделят повече врема, за да обикалят магазините, вместо да бъдат заедно със децата и близките си, да измислят разни неща заедно, за да бъде Коледата наистина вълшебна и магична. Иска ми се като дядо Коледа да посъветвам майките и бащите в тези предпразнични дни вместо набързо да пратят имейл до някой нереален сайт, да седнат със своите деца и така, като преди години, с химикал или молив, да напишат писмо на дядо Коледа. Ама истинско писмо, на хартия, а не на компютър. Да го сложат в плик, но истински, не виртуален и да го пуснат в пощенската кутия. Така според мен дядо Коледа, джуджетата, страната далеч на север и всички приказки за подаръци и вълшебства ще бъдат по-живи и ще пазят вярата в дядо Коледа по-дълго време.
Страх ме е още, че в скоро време мога да бъда и разконспириран. Затова смятам за тази идваща Коледа да се дегизирам по-добре. Дядо Коледа ще инвестира в костюма и бялата брада, за да изглеждат те по-истински. Оказа се трудно да се намери добре изглеждащ костюм за тази роля. По магазините има повача несполучливи подобия на костюми. Затова в тази посока ще трябва да поработя.
- Чия торба е по-пълна - на дядо Мраз или на дядо Коледа?
- И на двамата торбата винаги е била пълна, все пак носят една и съща торба. Но тук по-важното е, че колкото и да е пълна, винаги успяват да я носят и да раздадат подаръците навреме - нищо, че са дядовци. За дядо Коледа криза няма и никога не трябва да има! Е, като се замисля, май кризата удари върху Снежанките, защото те понамаляха, но се надявам на по-добри дни в бъдеще. В тази посока лично аз ще трябва да се потрудя. Все пак, както казах вече, няма да е зле дядо ви Коледа да си намери една Снежанка. - Какво ще каже на конкуренцията?
- Лично не познавам други дядковци. Преди време познавах дядо Мраз, но доколкото дочух, се е пенсионирал. Разбирам го, времената вече са други. Моят дядо Мраз идваше с аромата на цитросови плодове. Когато днес кажа дядо Мраз, именно това е първата асоциация, която изниква в съзнанието ми. Затова, макар и да носеше подаръци, не го обичах много дядо Мраз, защото само веднъж в годината успявахме да хапнем мандарини, портокали или банани.
- Какво е твоето коледно пожелание?
- За Коледа на всички пожелавам здраве и щастие. На дядо Коледа пожелвам сняг и истински бял празник, а на себе си... Искам да облека костюма на дядо Коледа, да взема фотоапарат и да тръгна към Белмекен. Да се кача на “Зъбчето” и да се спусна надолу със ските - е това си пожелавам! И още: дядо Коледа се надява на много, много сняг, защото обича да кара ски със своите приятели и малко нескромно, но все пак - може и един статив за фотоапарат. Това е. Весела Коледа, хо хо хо!
Дима Николова