Драгиново, 20 декември 2011 г. Пред входа на читалището е необичайно оживено. Падащите снежинки весело галят минувачите. Забързан младеж загрижено пита красивото момиче, облечено в драгиновска носия, “Албена, мед донесе ли за питата?”. “Да, Пламене, тука е”, а той на свой ред добавя “Не може без мед. Нарушава се традицията”.
В канцеларията двамата братовчеди Налбантови правят последни корекции на сценария за концерта. Ето я групата за посрещане начело с председателя на читалището Алекс Мазълов. Гостите започват да пристигат. А те са бивши и настоящи самодейци, председатели, секретари и самодейци от трите чилища във Велинград и община Ракитово.
Възрастен мъж, празнично облечен, приближава и се ръкува: “Честит юбилей, г-н Мазълов. Честит да бъде и на вас, девойки!”, а те на свой ред му поднасят пита с мед. Преди да се докосне до хляба, сваля шапката и добавя спокойно: “Винаги пред хляба си свалям шапката. Той е по-голям от всички ни и трябва да му се прекланяме”. Кой е този човек, пита Ати. Председателят отговаря: “Това е бай Христо от Каменица. Наш колега, голям педагог и патриот. Над 80 години е, но с младежко сърце”.
Разговорът се прекъсва от току-що дошлите Снежана Велева - директор на музея във Велинград и нейния колега Георги Куманов. И те на свой ред честитят, а председателят допълва: Ммомичета, това са нашите най-добри приятели, с които ще създадем музейната сбирка на читалището”.
Малко преди началото на тържеството пристигат и племенничките на Катя Пеева - секретар на читалището в далечната 1936 г. Едната от тях носи името й Катя Пеева, а другата е Мария Чаралозова. Развълнувани от посрещането и двете се вглеждат в портрета на леля си, поставен във фоайето редом с останалите “първи”.
Забързани в последните минути преди 18 ч. пристигат и официалните гости Дияна Кехайова - председател на Общински съвет Велинград и кметът на общината Иван Лебанов, придружавани от кмета на Драгиново Бисер Кафеджиев.
Звуците на химна “Мила Родино” дават началото. Малката зала никога не е била толкова препълнена. Водещият Мустафа Налбантов открива тържеството. Най-възрастните самодейци просълзени гледат концерта: Асан Алилов-Цако, Асан Кичиклиев-Цаката, Милен Налбантов-Шах, Махмуд и Асан Джиеви - музиканти. Възрастни самодейки-певици, прегърнали внучетата, слушат богатото и затрогващо слово на Милен Налбантов за развитието на читалището през изминалите 75 г. С интерес притихналата зала посреща поздравите на г-жа Кехайова и г-н Лебанов. С вълнение водещият изчита поздравителен адрес, изпратен от щата Колорадо от сем. Елка и Мильо Кепчелеви, дългогодишни активни и изпълнени с творчески дух самодейци.
Концертът започва. На малката сцена са най-малките самодейци от ЦДГ “Пролет”. Залата ги посреща и изпраща с бурни аплодисменти. След тях запява 73-годишният изпълнител на самобитна драгиновска песен Асан Кичилиев-Цаката. Песента се подема от певиците на фолклорния ансамбъл с гл. художествен ръководител Грета Кадьова. Всеки в залата се вълнува посвоему от изпълнението на солистките Ани Садъкова и Дуня Фетова. И аз на свой ред слушам и си мисля: “Колко спомени имат всички те, свързани с читалището - незагасващото огнище на просвета, култура и нестихваща художествена самодейност. И те на свой ред са изпълнявали родната драгиновска песен, която преминава границите на родината и достига своя най-висок връх “Закопане 2003” в Полша”. Мислите ми прекъсва Ал. Мазълов, който обявявана наградите за самодейците, чийто живот десетилетия наред е свързан с читалището: Асан Кичилиев - 42 г., Грета Кадьова - 42 г., Милен Налбантов - 50 г. и Митко Дедов - 35 г.
За броени минути песента спира. На сцената е прочутият артист от читалище “Отец Паисий” Христо Семерджиев. Неговото изпълнение залива залата със смях, а бурните аплодисменти са най-големият подарък за артиста. И отново е песента. На сцената е най-малката певица на ансамбъла Ати, която през август 2011 г. се класира на второ място в Беларус. Меденият и звънлив детски глас завладява залата. Нейната песен е поздрав за скъпите гости, за бившите и настоящи самодейци и послание за бъдещето.
Официалният концерт свърши, но тържеството продължава. Скромният коктейл дава новото начало. Гостът от Ракитово Никола Янев-Чоли поема подадения акордеон и започва да свири и пее. Самодейци и гости се хващат на кръшно хоро. След Чоли акордеона взима Асан Бакалов - възрастен самодеец. Песента поема и мъжката фолклорна група, запява цялата зала. Песента се лее от сърце. Слушам я. Тя ме връща далече в миналото, когато се пееше по седенки и сватби, по ниви и ливади в минути на кратък отдих.
Слушам волните гласове и си мисля: “Днес е Игнажден. Добри гости прекрачиха прага на нашето родно читалище. Дано се сбъдне народното поверие. Само добри дела да се случват на читалището и селото ни през 2012 година. Дано!”.
В този момент мъже и девойки пеят ли, пеят всички заедно. Песента излиза извън читалището, слива се с падащите снежинки и стига до всеки дом, до всяко драгиновско сърце с пожелания за здраве и по-добро бъдеще.
Али Реджеп, бивш самодеец