Времето преминава неусетно, а бъдещето е непредсказуемо за хората. Задавали ли сме си въпроса какво е за нас историята? Наука, която изследва миналото, далечни събития, които се опитваме да си представим, написаното за отминало време в учебник или книга. Мисля, че е нещо повече. Историята ни дава възможност да се докоснем до вълнуващи събития, интересни хора и места. С нея можем да разберем какви са били предците ни, как са изглеждали, за какво са воювали. А бъдещето? Може би на всеки човек му се иска да разбере какво ще е то. Навярно не само аз мечтая да има машина на времето, изпращаща хора в избран от тях момент.
Ако аз съм тази, която е избрана за пътешествието във времето, бих събирала информация за живота на пещерните хора и първите цивилизации. Бих предотвратила войни, защото не смятам, че те са начин за разрешаване на конфликтите. Ще надникна и в бъдещето, за да видя градовете, хората, технологиите... С машината на времето бих могла да променя много неща.
Първото ми желание е да посетя пещерата Ласко в днешна Франция. Намирам се пред голяма пещера. Влизам в нея и с интерес разглеждам скалните рисунки - малки човечета, които ловят диви животни. В средата тлее огън, а около него има струпани кожи от различни животни. Намирам и оръжия - костен харпун, длето, тесла. Страхувам се да не дойдат обитателите на пещерата - праисторическите хора.
Второто ми желание е да се пренеса в страната на фараоните Древен Египет. Тук има много хора, които строят диги и канали на реката на живота Нил. Отминавам и стигам до огромна величествена постройка - това е големият Сфинкс с тяло на лъв и глава на фараон, който вечно ще пази гробницата. Зад него има пирамида, внушителна по размерите си. Виждат се града и многото хора. Иска ми се да остана и да разбера повече за фараоните, пирамидите и религията им, но произнасям Месопотамия.
Вече съм пред портата на Ищар - богинята на любовта и войната. Разглеждам релефите на животни, после вдигам поглед и виждам висящите градини на царица Семирамида. Благоуханен аромат изпълва въздуха и отдалеч съзирам разноцветните цветя и разнообразието от дървета. Внезапно се сещам да посетя и Древна Елада.
Както в приказките, още не съм изрекла и вече съм там. По Партенона познавам, че съм в Атина. По-надолу, на агората, има пазар. Продават се най-разнообразни стоки - от плодове, риба и зеленчуци до съдове и платове. Мъжете са облечени в бели хитони, а жените носят пеплоси... Отивам в покрайнините на града, разхождам се из тучните ливади, гледам бистрите реки, плодородните ниви и работещите там хора. Наслаждавам се на чудесата, създадени от природата, защото знам, че като се върна в Съвремието, там ще са само част от тях. Наоколо на воля пасат стада от животни, над мен прелитат птички и всичко изглежда спокойно.
Слънцето започва да залязва, затова се отправям към бъдещето. То не е сигурно, защото зависи от нашите действия и решения, но аз попадам в бъдещето, което ни предстои, ако не вземем мерки навреме.
Пред мен ги няма вече ливадите и чистите реки. На тяхно място има високи сгради с интересна архитектура, асфалтирани улици и много превозни средства. Животни и растителност се срещат много рядко. Хората са облечени красиво, движат се със скъпи коли, но усмивките по лицата им липсват. Изглеждат като хора, но имат сърца на роботи и въпреки многото, което имат, те са нещастни. Мисля си за миналото и за хората, усмихнати и доволни на малкото, което имат.
Не ми се иска да съм част от това бъдеще, затова с машината на времето се връщам в насотящето, защото както е казала майка Тереза “Днешният ден е най-добрият”. За щастие мрачната прогноза за бъдещето все още не ни е застигнала. Все още усмивките греят на лицата ни, слънцето ни дарява с щедри лъчи, природата ни зарежда с енергия...
Чудя се какво ли е било предназначението на машината на времето. Вероятно целта й е била да ни помогне да разберем повече за хората преди нас, да разрешим някои от вечните загадки за човечеството, да предотвратим войни в бъдещето. И за да бъде бъдещето ни по-добро, трябва да живеем разумно с поуките от миналото и надеждата за бъдещето.
Жана Янкова