На страниците на “Темпо” продължава дискусията по решението на Общинския съвет да бъде съборена сградата на Културния дом. В този брой публикуваме позициите на д-р Любомир Крантев, дългогодишен управител на болница “ВИТА” и на Христо Семерджиев, чиято съпричастност към културата във Велинград е безспорна. Очакваме още мнения и различни гледни точки по темата, която никак не е безразлична на велинградчани.

Ода за Културния дом
Преди години, още по Татово време, българският Езоп – Радой Ралин (Бог да го прости), беше възкликнал: “Аз не се страхувам от министъра на културата, а от културата на министъра!”. Това в пълна сила важи и по отношение на нашите минали и сегашни велинградски управленци - общински съветници и общинари.
Благодарение на тях и на безхаберното и егоистично население на Велинград са сътворени редица абсурди, един от друг по-големи:
- Не е ли абсурд фактът, че повече от четвърт век не може да се построи и пусне в действие Културният дом? Нима през тези години не можаха да се намерят хора и пари, които да го завършат? Само великият Николай Гяуров ако беше направил един-два благотворителни концерта по света, би могло да помогне за построяването на Културния дом. Но той не го направи, а и никой не го помоли за това. А колко други изтъкнати велинградчани има из България и по света. Или може би просто тукашните хора и управници нямат нужда от култура и им е все едно дали ще имат или нямат културен дом.
- Не е ли абсурд (точната дума е престъпление) местните управници да продадат преди време на безценица имота и незавършения Културен дом на някаква никому неизвестна фирма с мъгливото обещание и надежда тя някой ден да го завърши и пусне в действие.
- Защо местното население и културните дейци тогава не попречиха на корумпираните си и алчни, но и първосигнални управници, да сторят това престъпление, а овчедушно и безропотно приеха този факт без да потърсят сметка на своите избраници?
- Не е ли абсурд фактът, че хора, някои от които не знаят какво е опера, балет, театър и концерт, но овластени от вас, драги велинградчани, да гласуват като един за събарянето на Културния дом, при това без да са направили нищо за неговото построяване и без да са се допитали до вас - тези, които сте ги избрали?
- Не е ли абсурд да се вложат милиони левове за построяването на Културния дом и след това да се дадат още много пари, за да се разруши този незавършен дом?
- Каква е тази фирма, която купува незавършената сграда, влагайки много свои пари, след това влага още пари, за да я събори и в крайна сметка, за да осигури на велинградчани една ливада (зелена площ), на която бездомните кучета да акат. И това ако не е басня за идиоти - здраве му кажи!
А вие идиоти ли сте, драги ми велинградчани, и ще позволите ли с вашето овчедушие това да се случи?!
Къде сте вие, интелектуалци и културни дейци, да се обедините и да спрете тази престъпна и просташка акция?!
Защо от Общината дават анонимна информация във в. “Темпо”, а не излязат с открито и ясно становище? Защо ви заблуждават, че сградата била опасна и трябва да се разруши? Във Велинград има много по-опасни сгради, но тях никой не забелязва. Защо ли? Ами защото Културният дом е в центъра на града, мястото е златно и тук някоя мутренска групировка с крадени от вас пари може да построи някой нов 5-звезден хотел в столицата на СПА туризма.
А културата??? Какво е това, за какво ли им е на простаците култура? За това бързат да съборят незавършения Културен дом, а някои местни властници да получат комисионни за своето раболепие.
При това положение има ли възможност да се спаси от разрушаване Културният дом и какво може да се направи?
1. Ако има доблестни и милеещи за културата велинградчани, те незабавно трябва да се обединят в инициативен комитет против събарянето на Културния дом. Трибуна на този комитет може да стане и вестник “Темпо”, който заслужава благодарност за доблестната гражданска позиция да отразява правдиво ескалирането на проблема.
2. Под ръководството на инициативния комитет да се направи подписка сред велинградчани против събарянето на Културния дом.
3. Да се внесе декларация в Общинския съвет и общината, придружена с подписката за отмяна решението на Общинския съвет за събарянето на Културния дом.
4. Да се принуди общината да си върне правото на собственост върху имота и Културния дом.
5. Да се потърсят пътища за включване на обекта в някоя европейска програма за развитие с цел финансиране от еврофондовете.
6. Да се потърси помощта и съдействието на вицепрезидента и наша съгражданка Маргарита Попова.
7. Други инициативи в тази посока. Само с общи целенасочени и координирани усилия на цялото гражданство може да се реши този сложен и трупан с годините проблем.
Ако хората нямат нужда от култура, а живеят само, за да задоволяват първосигналните си инстинкти, тогава и Бог не може да им помогне!
През 1986 г. в град Гоце Делчев, откъдето съм родом и аз, започна строежа на също такъв Културен дом (архитектът Вихрен Узунов е един и същ на двата дома във Велинград и не в Сандански, както пише г-н Ангел Горанов във в-к “Темпо”, а в Гоце Делчев). Само за три години Културният дом в Гоце Делчев беше построен и беше пуснат в действие през 1989 г. И не защото Гоце Делчев е по-богат град или има много изявени съграждани по света и България, които са помагали. Не! Културният дом беше построен, защото хората искаха и имаха потребност от него. И всички като един - и населението, и управниците се обединиха в името на една цел: по-скоро да се построи и пусне в действие Културният дом. Събираха се пари като самооблагане, хиляди хора работеха безплатно на него и в резултат Културният дом беше построен и вече 25 години работи успешно. Ето един добър пример и за Велинград!
д-р Любомир Крантев

На гол тумбак чифте пищови
“Какво си, Чепино красиво, без баните, Клептуза и Просце?”
За трети път пиша за баните, но “Като ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша?”. Преди 2-3 седмици идва един непознат мъж, доста интелигентна физиономия, и първите му думи бяха: “Да дойда в СПА столицата, да няма къде да се окъпя!?”. Няма я! Едни бани затворени, други две се случили в деня женски. Еле, извади късмет, та на Вельова - дали е останал доволен е друга тема.
- Бай Ристо, стига с тия бани, сега по страниците на вестник “Темпо” се води дебат за Културния дом!
Не бързайте, ще стигна и дотам! За баните ме притеснява изказването на общинския съветник Златко Златанов, когото много уважавам за това, което е постигнал и красотите, които е направил край неговия хотел “Рич”, баните да не се използват за социални нужди (за къпане), а да се направят музеи на минералната вода. Не е лошо, но Велинград с неговите 200 литра минерална вода в секунда си е музей. Нима не е “музейна експозиция” да гледа туристът как варят картофи на Мизинка? Ами чепинските гьолчета с различна температура на водата са уникална музейна изява.
Във Велинград се идва на бани - гостите и туристите да се лекуват, а ние, кореняците, да се къпем. Това къпане е традиция, навик и необходимост. Не е тайна, че в България има 1 800 000 човека, които живеят на прага на бедността и всички ние, които крачим в тая “бара” на бедността, трябва да ползваме обществените бани. Молбата ми е, господа съветници, не избутвайте на заден план социалното ползване на баните. И окъпани можем да посетим някой термо-хидро музей, ако сме живи и ако той стане.
- Айда, айда, бай Ристо, спирай с тия бани, че “гъбясахме”! За Културния дом кажи, като си малко по културата!
Готово - започвам. Културният дом ми е толкова мил и драг, защото съм вградил частица от себе си. Заедно с д-р Маринов (покойник) от Ветеринарната служба бяхме на бригада, когато се изливаха основите - основи от желязо и бетон. Работехме усърдно - “еле па я” и живеех с мечтата, че някога можем да изиграем една пиеса в салона с 600 места.
“О, темпора, о, морес!”. Тато беше казал “Социализъмът е едно недоносче” - недоносче излезе и тоя Културен дом. В тия времена на мизерия и нищета грижата за тая развалина е “На гол тумбак чифте пищови”. Велинград поне засега не изпитва нужда от такъв Културен дом, защото с тия “слаби кравици” нито можем да го надстроим, нито можем да го “култивираме”.
Велинград кипи от култура: ансамбли за народни песни и танци, групи за стари градски песни и ритуали, мъжки певчески групи, “Здравче-венче”, духовият оркестър с мажоретен състав, театрален колектив, хор, група за ппопулярни песни на даскал Казалиев, “Караоке”, “Звънче”, литературен клуб на поети и писатели, Къщата на Цвета... Като сложа и библиотеките, се получава такъв висок културен стълб, че като го погледнеш отдолу, ще ти падне шапката. Всичката тая култура, която изредих, никога не е била дори по средата, а винаги на върха на всички фестивали у нас и в чужбина и е разнасяла името на Велинград - СПА столица на Балканите.
Сградата на чепинското читалище не работи от години, че не може да му се направи ремонт, а ние сега ще съживяваме “мъртвец” на културното поприще. 40 години стои като декор от фирма “Битката за Берлин”. Поддържам решението на общината да се събори. Колкото по-рано, толкова по-добре. Като се направи този парк, дано прилича малко на Пратера - тогава някоя от певиците на Грета Кадьова ще изпее песента “Грейнало ми ясно слънце в момини ми равни двори”.
А ние, мили съграждани, живеейки с грижите за “недоносчето” и минералната вода, дано доживеем края на филма “Дързост и красота”.
Христо Семерджиев